В едно малко царство, незнайно откъде се появил Великан. Появил се внезапно и докато се усетят хората, изпомачкал полетата, изпочупил овошките, изял добитъка и срутил най-високата кула на царския замък.
Видели се в чудо хората. Друг път Великан по техните земи, не се бил мяркал. Вярно, че на сто години веднъж от планините слизала триглава ламя, но тя правела по-малко бели, а и си имало лек за това. Изпращали най-смелия юнак на царството по следите ѝ и когато ламята заспяла, юнакът и отрязвал и трите глави.
Двете беди изглеждали подобни и затова Царят решил да изпробва старата рецепта. Изпратил най-личния юнак след Великана и зачакал той да донесе главата му. Юнакът тръгнал и повече никой не го видял, а Великанът продължил да прави бели.
Повикал Царят тогава втория по смелост юнак в царството, но той не се явил. Пратил вест, че внезапно се бил разболял от неизвестна, но много сериозна болест и щял да бъде на легло поне година.
Третият юнак направо отказал. Обяснил, че бил специалист по ламите, а това определено не било ламя. Ако се появяла ламя, щял да и отреже главите с удоволствие, но от великани на разбирал.
Царят се хванал за главата. Трябвало да направи нещо и то бързо, защото Великанът не спирал да руши царството.
Мислил Царят, мислил и накрая измислил. Пратил пратеници из цялото царство, че и в съседните да викат по площади и пътища, че търси юнак специалист по великани.
Тръгнали пратениците, викали, викали и викали, но цяла седмица никой не се обадил. Имало хиляди специалисти по ламите, стотици специалисти по вещиците и всякакви други, по специалист по великаните нямало.
Минал цял месец и тъкмо Царят съвсем се отчаял, един ден пред него се явил един Рицар. Поклонил се и попитал, какво ще получи, ако убие Великана.
-О! Най-после!- зарадвал се Царят.- Не очаквах, да намеря специалист по великаните. Ти нали си такъв?
-Е, не точно!- признал си Рицарят.- Да си призная, аз съм специалист по вятърните мелници. Бил съм се с хиляди от тях и нямам нито едно поражение. Преди няколко години обаче, влязох в схватка с Великан. Три дни се бихме, но накрая го победих. Тогава току що бях станал рицар и след случката мислех, да специализирам борбата с великаните. За съжаление, колкото и да търсех, не можах да открия нито един великан. Тогава се специализирах по вятърните мелници. Та не разбрах, какво ще получа, ако убия Великана?
-Ами... Ако убиеш Великана, ще ти дам ръката на Принцесата и половината царство!
-Хм!- замисли се Рицарят.- От царството не е останало много, но пък не е чак толкова малко. Само че, не може ли да взема само него, без Принцесата. Хората ще започнат, да говорят, че съм зестрогонец, а държа на реномето си.
-Не може!- обадила се Принцесата.
-Не може!- съгласил се Царят.- Те с цяло царство не искат, да вземат принцесата, а с половинка съвсем няма да има шанс.
Помислил малко Рицарят, но накрая се съгласил. Наострил копието си, наточил меча и яхнал коня, готов за геройски подвиг. Помолил само за един придружител, защото не познавал нито царството, нито хората, нито обичаите.
На другият ден Рицарят и водачът тръгнали да търсят Великана. Търсили, търсили и разпитвали, но цял ден не могли да го открият. Били по петите му и където стигнели, бил минал преди час или два, но дори не го зърнали.
Слънцето вече залязвало, когото Рицарят радостно извикал:
-Великан!
-Не е Великан, Ваше Благородие!- възразил водачът.- Това е просто една вятърна мелница.
-Зная, глупако!- троснал се Рицарят.- Зная, че е вятърна мелница, но е добър повод, да се упражня.
Втурнал се Рицарят и влязъл в люта битка с мелницата. Биел се смело и яростно и след час от мелницата останали само руини.
-Царят няма да е много доволен!- промърморил водачът. -Мелницата е негова, а вие я унищожихте без причина.
-Напротив!- засмял се Рицарят.- Упражних се чудесно. Ще впишем разходите в графата -неизбежни жертви. Освен това, когато победя Великана, царството и без това ще е мое. Поне половината, де... Лошо е само, че си счупих меча, но ще се справя с Великана и без него.
На следващия ден отново не видели Великана, но пък минали покрай цели три вятърни мелници. Рицарят влязъл в бой с тях и след дълги и тежки битки ги победил. Упражнил се чудесно, само дето счупил и копието и бронята си по време на битката. Загубил и едната подкова на коня си, но не се притеснил от това. След толкова упражнения, щял да се справи с Великана и с голи ръце.
На следващия ден....
На следващият ден открили Великана. По-точно той ги открил. Никой не видял повече, нито Рицаря, нито коня му.
Водачът се върнал след няколко дни в двореца. Когато видял Великана, си плюл на петите и бягал три дни без да се обърне назад.
Не, че не бил сигурен в победата на Рицаря. Напротив! Побягнал просто за всеки случай, пък и не бил нужен на бойното поле. След толкова победи над вятърни мелници, Великанът нямал никакъв шанс. Никакъв....
-Ами, какво е станало с Принцесата? Намерила ли си е Принц?- ще попита някой.
Не зная. Сигурно си е намерила, направили са сватба и три дни всички са яли, пили и са се веселили. Може би са поканили и Великана.
Може би, но това е друга приказка....