Показват се публикациите с етикет Поздрави. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Поздрави. Показване на всички публикации

Точка или ново начало

Вчера Тошка обяви една новина, която очаквахме. Ако някой още не е разбрал, Тошка е altair, а новината можете на прочетете в блога ѝ:

Разни мисли на един заразен човек

Ще я повторя и тук. Блогът се превърна в книга. Нарича се „Позитивно“ и представянето ѝ, ще бъде на 23 февруари, четвъртък от 19:00 часа.
Мястото е Клуб Culture Beat -НДК, между моста и билетния център.

За съжаление, няма да мога да присъствам, но си обещавам, че при първия повод, когато имам път към София, ще ѝ се обадя. Тя е от хората в нета, с които винаги съм искал да се запозная.
Искам да ѝ пожелая успех за нея и книгата и съм сигурен, че ще го има. Тя има куража и волята, да се справи с всичко. Книгата просто слага точка на един период от живота ѝ, или пък отваря прозорец за ново начало.
Искам да кажа ѝ кажа още нещо. Това, което ме накара да чета редовно и с интерес блога ѝ, не беше болестта. Зад думите, зад болката и отчаянието на моменти, винаги съм виждал истински Човек. Сигурен съм, че и повечето от другите и гости, са почувствали това.
Затова може би бъркам, като казвам, че това е точка или ново начало. Истинският Човек върви по своя път и се бори всеки ден. Независимо, дали се нарича altair или Тошка, трудностите няма да я спрат.
Успех Тошка!

Специален ден

Преди 18 години в един малък град се родила една принцеса....
Спомням си първият път, когато я видях. Рошаво, червенобузесто сърдито човече. Гледаше света с недоверие, стиснало плътно юмруци. След това отвори уста и поздрави:
-Кха, кха, кха. Ааа...ааааааааа....
После внезапно настроението и се промени и смях и гукане огласиха стаята.
Днес си спомням миговете радост, които съм изпитвал с нея. Дори и факта, че „чичо“, беше сред последните думи, които се научи да произнася, ме карат да се усмихвам. Спомням си хилядите варианти, с които заместваше думичката и смехът и от разочарованата ми физиономия. Спомням си всички хубави моменти и тези, когато съм се тревожил за нея.
Днес вече е голяма. Има по-важни интереси, но винаги когато ѝ потрябвам, знае че съм на разположение. От малката сърдита и беззащитна топка, се е превърнала в млада дама. Запазила е усмивката и характера си . Умна е и умее да отстоява мнението си, но уважава и чуждото. Остава и още една година училище, а след това ще отлети. Колко бързо отлитат годините....
Днес ще и пожелая здраве и късмет. Това е достатъчно, защото другото го има.
Честит 18-ти рожден ден, Принцесо!

Весела Коледа

Ето, че дойде и тази Коледа. Отмина годината, добра или лоша. Много хора, направиха своите равносметки, други ще ги правят около Нова Година.
Няма лошо в това. Приели сме, че човешкия живот се измерва в години, месеци, седмици, часове, минути и секунди. От тях важни са не всички, а само тези , които ще запомним за дълго. Независимо, дали са хубави или лоши. Поне веднъж годишно трябва да си ги припомним пак, не за да правим баланс на везните на живота, а за да видим посоката, в която вървим.
Време е за празници и равносметки. Надявам се, че през тази година хубавите моменти при вас са били повече. Ако ли не, има още няколко дни, в които можем да се огледаме и да ги видим. Те са около нас и само трябва да отворим очите си, за да ги видим.
Весела Коледа и приятно прекарване на дните до Новата Година! Пожелавам на всички ЗДРАВЕ и ЩАСТИЕ и много, много УСМИВКИ!
Това е моят музикален поздрав за всички редовни и случайни гости тук. Изработих го лично и дано съм успял да вложа достатъчно настроение.






Весела Коледа!


.

Какво искат жените

Днес е Международният ден на жените. Мисля, че минаха годините, когато, празникът се отричаше. Днес ако има жени, които не признават този ден, но причината е друга- искат повече от един ден.
Жените заслужават нашето внимание, през цялата година, а не само на определен ден.
Съгласен съм, но все пак денят е специален. Нищо, че част от жените казват, че не го искат.
Въпросът какво искат жените е фундаментален. Също, както въпросът за яйцето и кокошката, темата е предъвквана, от зората на човечеството.
Самият аз не съм експерт. През целият си живот до сега, така и не успях да разбера жените и вече съм се отказал. Все пак съм прочел, доста неща по темата какво искат жените.
Четох и не научих нищо. Или пишещите по темата, сами не са наясно, или пък ако някой знае отговорът, е съвършен егоист и не иска да го сподели. Самите жени си мълчат или казват, че не искат нищо.
Все пак, преди време стигнах до един извод и понеже съм в добро настроение и не съм егоист, ще го споделя тук.
Въпросът не е правилен и няма отговор! Правилният въпрос е:
Какво иска ЖЕНАТА?
Така поставени нещата, пак остават сложни, но задачата се опростява. Остава да се нещата да се разгърнат и във времето и сме по-близо до целта.
Казват, че жените са като негатив на мъжете. Ако приемем, че е вярно, мога да започна от това, какво искам аз. Обръщам го наопаки и вече зная, какво иска ЖЕНАТА.
Само, че при мен нещата във времето се промениха доста. Когато бях млад исках ВСИЧКО. С годините, обаче започнах да искам все по-малко от всичко.
По тази логика, когато е по-млада, ЖЕНАТА иска от всичко по-малко, а с възрастта вече започва да иска ВСИЧКО.
Дали съм прав?
Май няма значение. Дори да е така, никоя жена няма да каже. Затова вместо тези разсъждения, може би просто трябваше да кача клип с поздрав. Избрал съм го. Една хубава песен, за състоянието, в което жените са най-женствени, най-очарователни, най-непредвидими и най-неразбираеми, но и най-уязвими.
Честит Празник, скъпи жени! Бъдете винаги влюбени в Живота
и никога не казвайте какво искате!
Така ще поставим в краката ви ВСИЧКО. Вие го заслужавате всеки ден.



.

Какво празнувах в новогодишната нощ

Днес се събудих в добро настроение. Не прекалих вчера вечерта и прекарах приятни часове. Посрещнах идването на Новата 2010 Година, но не се случи нищо изключително.
Днес започнах да пиша поздрав за всички, с които съдбата ме срещна тук през миналата година, но изтрих всичко.
Не ме бива в пожеланията, а и обикновено краят на годината е и време за равносметка. Миналата година започнах с поста:
Какво празнувахме в новогодишната нощ?
Четейки го разбирам, че не съм бил в много добро настроение. Тази година също има неща, които можеха да вгорчат празникът ми. Все пак празнувах и днес реших да напиша какво празнувах аз.

Празнувах, че съм ЖИВ.
Не факта на физическото съществуване, а че още мога да изпитвам удоволствие и радост в този свят.
Празнувах, че още мога всяка сутрин, когато отворя очи да поемам въздух с пълни гърди и да посрещам денят с усмивка.
Празнувах, че още мога да виждам света около мен и да оценявам красотата му.
Празнувах, че още мога да докосвам нещата и да усещам под пръстите си, топлина или студ.
Празнувах, още мога да чувам звуците и да гадая смисълът им.
Празнувах, че познавам хора всяка среща, с които ми носи усмивка.
Празнувах, че още мога да обичам и мразя.
Празнувах, че още имам мечти и надежди и време за да ги осъществя.
Празнувах, че успявам още, да съхраня човешкото в мен.

Празнувах, а днес денят ми започна спокойно и тихо. И малко тъжно, а песента на ABBA ми дойде точно на място. Слушах я навсякъде вчера, а и днес ще е една от най-слушаните.
За тъжното, ще пиша някой друг ден. Цялата година е пред нас.
Празникът свърши и всеки е празнувал нещо свое. Нека и догодина да имаме какво да празнуваме!
Честита Нова Година!



.

Добри думи за мъжете

Преди месеци Глокси с Притча за женското сърце и Блага - Женомразци, пуснаха почти една след друга два материала за жените. Мъжете определено бяха сложени в краката на ЖЕНАТА. Мъжката част от гостите им сред, които и аз аплодирахме публикациите, но си поискахме също толкова ласкав материал и за мъжете. Не, че мястото ни не е в краката на жените, но все пак хубаво е от време на време да чуваме по някоя добра дума. Хубаво е да разбираме, че някой ни забелязва в тази позиция и ни оценява по достойнство.
Само, че...
Само, че Глокси и Блага се измъкнаха с оправданието, че не в целият нет , а и извън него нямало нито един материал отреждащ на мъжете достойно място. Блага все пак публикува един материал, но той не ме задоволи. Реших да се заема аз със задачата, но все изникваше нещо друго и годината почти се изтърколи.
Тези дни намерих време, но вместо да се ровя из нета реших, да нахвърлям известните ми факти. Нещата не са от тези, с които обикновено мъжете се хвалят, а са в области, където физическата сила не е фактор.
Започвам с уговорката,че изброените неща все пак не обхващат всички мъже.
На първо място, разбира се е Любовта. Вече споменах, че мъжете винаги сме в краката на жените. Когато обичаме истински, сме готови на всичко за една жена. Не ни интересува нищо друго. Мъжете не гледат портфейла и служебното положение на жената, колата или жилището. Те просто обичат.
Спомнете си фразата: Cherchez la femme! Зад всяко значимо събитие в световната история стои любовта на един мъж към една жена. Когато обичаме останалият свят е без значение. Замислете се, колко жени биха воювали заради мъж, докато обратното се е случвало не веднъж в историята. Кой мислите, че обича по-силно?
Ще продължа с нещо по-прозаично. Всяка жена прекарва доста време пред огледалото. Дрехите и са едно от най-важните неща за една жена. Кой ги създава?
Разбира се мъжете! Мъжете са водещи в областта на модата, а и най-добрите шивачи са мъже. Жените са егоистки в тази област и не биха направили нещо, с което друга жена ще изглежда по красива от тях. Какво щяха да правят, ако не бяха мъжете?
Друга област на превъзходството ни е също от любимите на жените - хапването. Факт е, че най-добрите готвачи също са мъже. Факт е също, че за да стане една гозба вкусна освен подправките, трябва да се добави и малко чувство, а кой го има в излишък освен мъжете?
Май пак излязох от зоната на материалните неща:).
Мога да продължа и с фризьорите, които се грижат прекрасните женски коси да станат още по-хубави, но на тях им е излязло име и ще замълча.
Стигнахме и до една сфера, където пак чувствата и възприемането на света са от най-голямо значение - изкуството.
Ако е вярно, че мъжете са сурови и недодялани, какво правят там?
Най- добрите писатели, художници и композитори също са мъже.
Под грубата външност ние сме крехки създания, надарени не по-малко от жените с добри качества.
Щях да продължа, но ще заприлича на хвалба и спирам до тук.
А! Сетих се и още нещо, в което сме по-добри!
В хвалбите, разбира се!
Нали всеки човек се нуждае от добри думи, а когато жените не се сещат, си ги казваме сами.
Скъпи жени, за да не са налага да се хвалим сами твърде често, сещайте се понякога да кажете добра дума за нас.
Не искаме повече. Загубили сме сражението отдавна, но пък държим да не загубим самочувствието си, дори когато сме на колене пред Вас.

.

Весела Коледа и Честито Рождество Христово!

Ето, че дойде и този ден. Вече получих подаръците си от Дядо Коледа и установих, че не съм бил от най-послушните през миналата година. Имаше, обаче едни други подаръци, които не се материални, но ме зарадваха повече.
Това се искрените поздравления на хората, които познавам. Те са най-ценният ми подарък за тази година. Част от тях срещнах и тук в блогпространството. За този подарък благодарих на Дядо Коледа и си пожелах за другата година още много от него.
Днес е и Рождество Христово. Самият аз не съм вярващ, но в двата празника има толкова близки неща, че не ги разграничавам.
Преди малко погледнах през прозореца. Навън вали дъжд. Малко е странно по Коледа, но съзрях някаква символика близка до нещата, искам да Ви пожелая.
Нека през следващата година всичко да Ви върви, като по вода!
Нека се сбъднат всичките Ви желания! Тези неща, които Вие сте си пожелали. Защото всеки човек е различен и има право свои желания и надежди. Независимо къде сте и какво правите в днешният ден, пожелайте си нещо и се борете за да се сбъдне.
Вашите лични желания са това, което Ви прави такива, каквито Ви познавам и не искам да се променяте.
Бъдете себе си!

Весела Коледа и Честито Рождество Христово!







.

А,Б,В

Спомням си времето, когато бях дете и още не умеех да чета. Книжките с картинки ме привличаха и ги разглеждах с часове, но най-много обичах, когато някой от възрастните седнеше до мен и започнеше да чете. Малките черни знаци се оказваха още по-вълшебни от картинките.
Научих се да чета преди да тръгна на училище и веднъж открил света на книгите използвах всяка минута да надничам през този прозорец. Прочел съм много неща, които са ми повлияли, прочел съм и скучни неща. Добри и лоши, красиви и грозни. Знам, че животът е кратък и човек не може да прочете всичко, което си струва да бъде прочетено. Човешкият живот е твърде кратък за това, а и всеки ден това човешко съкровище се увеличава.
Малките черни знаци, всеки ден съхраняват за бъдещето, нещо ново. Независимо, дали са написани с молив, дали са напечатени в луксозна книга или са съхранени в текстов файл, те са ключ към неизброими врати.

Днес е празник. Най-българският празник от всички в календара. Днес е денят на славянската писменост. Всъщност, както и повечето от Вас приемам тази писменост преди всичко, като нещо българско, с което можем само да се гордеем. Днес е време, когато ни трябват повече неща, с които да се гордеем. Днес времето изисква от нас да вървим напред, а има ли по-добър път от този на знанието?
Честит празник на всички!



-

За приятелите

Вчера вечерта прочетох в блога на Aquawoman - in a moment of peace редове, от които ми стана приятно. Инициативата се нарича „Награда за приятелство”, но самото име не ми харесва. Приятелите не се награждават. Те се обичат.
Така и не успях да разбера, откъде е тръгнала инициативата, но ми хареса идеята да поздравиш хората, до които се докосваш, чрез техните блогове. Започнах да си правя наум един списък с хората, които в четирите месеца през, които съществува моят блог са успели да спечелят моето уважение. Някои от тях познавам от предишния си блог, други опознах наскоро, но се радвам, че попаднах на техните блогове. Радвам се, че успях да ги опозная.
Единственото нещо, което отдавна искам да им кажа е:

Благодаря Ви, приятели!

Страх ме е да не пропусна някой, а и ми се иска да кажа по няколко добри думи за всеки поотделно. Повечето от тези блогове са малки, не гонят посещаемост и не търсят популярност. Хората в тях, не пишат за модните теми на деня, но това не са скучни страници. За съжаление, някои от тези блогове, вече не съществуват и няма да мога да ви запозная с тях.
Това няма да стане в един постинг. Няма да е нещо еднократно, а ще се опитам поне веднъж в седмицата да пиша за това. Да разкажа и на другите за тези приятни места.
Днес ще започна с първият приятелски блог.

INAMAYI

Дори не знам, как да опиша прочетеното в него. Може би рисунки с думи във всички цветове на дъгата. Думи написани директно с душата и сърцето. Когато съм в този блог, не мога да коментирам. Просто чета и написаното ме докосва с всеки ред. Ако още не сте открили този блог, сте загубили.

Благодаря ти, INAMAYI !

Благодаря ти за всеки ред!

.

Честит 8 март!

Честит празник , скъпи дами !
Нека до всяка от Вас има човек, който я обича !
Не само днес, а винаги !
Защото въпреки, че не можем да Ви разбираме, можем да Ви обичаме!



....

Специално за теб!

Вече започнаха почивните дни и ми се иска да ги прекарам приятно и спокойно. Пожелавам на всички спокоен и приятен уикенд. Поздравявам всички гости тук с една песен, която много ми харесва и винаги я слушам с удоволствие.
Специално за теб! Защото всеки човек трябва да помни, че е единствен, неповторим и специален за някого.


За теб, който пишеш! За теб, който четеш! За теб, който коментираш!
Специално за теб!
За теб, който искаш да кажеш нещо на другите!
За теб, който искаш да кажеш нещо на себе си!
Специално за теб!
За теб, който си щастлив!
За теб, който страдаш!
Специално за теб!
За теб, който обичаш!
За теб, който си обичан!
Специално за теб!
...
За всеки, който се отбие тук!
Специално за теб!
И най-вече за теб, който си запазил чувството си за хумор и все още можеш да се усмихваш!
Специално за теб!

За малко да забравя!

кrizt, специално за теб!




07.02.2009год.

Днес ми е слънчево :))))))

Днес ми е слънчево. Днес ми е пролетно. Събудих се с усмивка. Без причина. Просто се случва. Не искам да мисля. Не искам да чета новините. Не искам да решавам проблеми. Искам да предам настроението си на всички. Дано е заразно. Пак ще ми остане. Пак ще ми е пролетно. Пак ще ми е слънчево. Днес не ми си и пише, затова искам да поздравя всеки, прочел горните редове с любимата ми песен. Мога да я слушам всеки ден и няма да ми омръзне! .....