В един ден преди много години, в едно царство накрай света се родило дете. Деца се раждат всеки ден, раждали са и ще се раждат и това само за себе си не било новина. Родителите на това дете обаче били Царят и Царицата на царството, а раждането на престолонаследник си е важна новина за едно царство.
Още от мига, когато детето проплакало за първи път, в царството започнали тържества, които продължили цели три месеца. Празнували всички хора в царството, а и многото важни гости, които пристигнала за да поздравят родителите му.
Празненствата макар и продължителни един ден приключили и всички се заели с ежедневните си скучни, но важни и необходими занимания. Дори Царят и Царицата имали задължения, от които нямало как да се измъкнат. Раждането на престолонаследника ги направило щастливи, но прибавило към задълженията им и нови. За да стане то един ден достоен и уважаван владетел, обучението и възпитанието му, трябвало да започнат още от най-ранна възраст и то с добре подбрани възпитатели и учители.
Царят и Царицата били доволни от своите възпитатели и учители, но времената се били променили и методите за обучение и изискванията вече били други. Решили, че им е нужен учител от друго царство с нови методи. Всички известни учители обаче били ангажирани и минали няколко години, без да открият подходящ човек.
Един ден, когато вече се били отчаяли, в двореца сам пристигнал един учител. Бил работил в много царства по целия свят, значи имал и достатъчно авторитет и опит. Затова Царят и Царицата веднага му предложили да учи сина им.
– Хм! Да съм учител на сина ви е голяма чест и отговорност – отвърнал учителят. – След последната си работа мислех да си почина малко. Мислех да обиколя света, но не мога да ви откажа. Има обаче нещо, което ме притеснява. Синът ви е станал малко разглезен, а аз държа на дисциплината. Трябва да знаете, че пръчката е важна част от обучението. Преподавал съм на десетки принцове и методите ми винаги са давали резултат, но някой от родителите им не успяха да ги оценят. Не разбраха, че принцовете са преди всичко ученици, а пръчката помага за усвояването на уроците.
– Аууу! – извикала Царицата. – Никакви пръчки!
– Стига де! – засмял се Царят. – И мен са ме пошляпвали, когато бях дете и то с право. Тогава бях голям калпазанин и строгостта беше само от полза.
Царицата не била съгласна, но след дълъг спор намерили компромис. Дали на новият учител пълна свобода, но поискали след три месеца да се проведе изпит и видят какво е научил принцът.
Новият учител не си губил времето. Започнал обучението още на другият ден. Първото, което направил било да набие хубаво ученика си.
– Но, аз нищо не съм направил! – опитал се да възрази ученикът.
– Е, сега вече направи! Зададе ми въпрос, без да си поискал разрешение за това.
Пръчката често влизала в действие в следващите дни. Учителят вярвал в силата ѝ я с повод и без повод. Вярвал, че е по-добре наказанието да предшества провинението, защото тогава ученикът може и да не го направи.
Минали три месеца и дошло време за изпита. Царят и Царицата се редували да задават трудни и лесни въпроси, но детето им не отговорило на нито един от тях. Вместо това, още преди да му зададат поредния въпрос, малкият принц избухвал в сълзи.
– Не може да бъде! – извикал Царят. – Не вярвам, че за три месеца не си научил нищо ново и дори си забравил старото научено! Кажи поне едно нещо, което си научил!
– Ами научих нещо – заплакал отново принцът. – Научих, че щом боят преди да си направил нещо, може да предотврати провинението, то и плачът преди боя може да предотврати боя.