Една от светлините на екрана в транспортната капсула примигна бързо няколко пъти и угасна.
- По дяволите! - изруга Луи. - Загубихме още една Врата. Трета за тази седмица.
- Срутване ли? - попита Иван. - Тунелите вече са много стари и подобни неща трябва да се очакват.
- Затрупана е, но не от сеизмична активност. Нямаме време да проверяваме всяка авария, но напоследък причината е само една – човешка намеса. Ще трябва да се отклоним малко от първоначалния план. Ще излезем през Врата, която е прекалено близо до целта, но не е обозначена на картите и това я прави сравнително сигурна.
- Човешка дейност ли? Защо им е да повреждат Вратите, та те са източник на всичко, без което не могат?
- Ще ти обясня на връщане. Гася светлините, за да привикнат очите ни с мрака и след пет минути излизаме навън. Не слагай очилата! Навън не е съвсем тъмно, а внезапна силна светлина, може да те заслепи, точно когато е нужно да виждаш добре.
Навън наистина не беше съвсем тъмно. В небето макар и на рядко, проблясваха далечни звезди, а във всички посоки над хоризонта се виждаше блед призрачен ореол. Луи беше идвал тук стотици пъти и вървеше уверено, но Иван се спъваше на всяка крачка и всичко пред погледа му се сливаше в едно огромно черно петно.
- Върви плътно зад мен и се опитай да стъпваш тихо! Не се опитвай да видиш нещо в мрака, но обръщай внимание на всеки шум. Спри! Ще останем тук. Вече сме достатъчно близо, за да ги чуваме.
- Не чувам нищо. Всъщност чувам някакви викове, но не мога да различа думите.
- След малко ще започне отново. А виковете са на тълпата. Сигурно има над хиляда души. Малко са, но се увеличават. Преди месец не можеха да се съберат и стотина.
Внезапно в тишината се разнесе силен глас. Имаше метален тембър и произнасяше думите неестествено отчетливо.
- Братя и сестри! Чуйте думите на Боговете, които трябва да ви предам.
Не се страхувайте, братя и сестри! Боговете не са ви забравили. Те ви обичат и когато настъпи Денят, ще се погрижат за вас и ще ви спасят.
Само че, не всички ще бъдат спасени, а само тези, които слушат Гласа на Боговете и се подчиняват на Волята им. Неверниците и грешните, ще загинат в адски мъки, а душите им ще горят за вечни времена в адски огън. Ако сред вас има грешници, нека се боят от гнева на Боговете! Нека се боят, но и знаят, че още не е късно да спасят живота и душите си. Идва Денят, в който всеки ще получи това, което заслужава. Идва Денят на възмездието.
Знаете, че не за първи път Боговете изливат гнева си върху тези, които не чуват Гласа им. Преди хиляда години, те събрали всички грешници на Огнената страна и след това ги изпепелили с огън от небето. Достойните преместили тук на Тъмната страна и ги обсипали с милостта си. Боговете създали Пазачите, които да ни пазят от Дяволската светлина, да обличат и да хранят праведните. Създали ги, за да ни построят домове и да ни лекуват, когато страдаме.
Само че, с годините Пазачите се възгордели. Решили, че са могъщи, колкото Боговете, а много от вас вярват в тях и им се кланят.
Нещастници! Скоро Боговете ще излеят гнева си върху тях. Скоро ще изпепелят с огън неверниците и недостойните. Скоро ще дойде Денят.
Братя и сестри! Искате ли да изгорете в Адския огън? Искате ли душите ви да страдат вечно? Ако е така, живейте си както и досега. Ако ли пък не, поклонете се на Боговете и слушайте техния глас.
Братя и сестри! Скоро Боговете, чрез моя глас ще ви призоват. Ще ви призоват да разрушите дяволските машини на Пазачите. Ще ви призоват да убиете без милост, тези които не вярват и Пазачите, които се мислят за Богове. Когато бъдете призовани, не се колебайте и за миг. Правете, каквото ви казва Божия глас и ще се спасите. Бъдете готови, братя и сестри и чакайте Деня, когато ще ви призова!
Гласът замлъкна и го заместиха гневните викове на тълпата.
- Това беше запис, нали? - попита Иван. - Защо просто не го унищожим.
- Запис е и гласът е нарочно променен, но това е някой от нашите. Сигурно не е сам, защото колкото пъти унищожаваме колоните, само след ден откриваме нови. Освен това вече няма значение. Утре ще променим орбитата, а след това не могат да направят нищо.
- От нашите ли? Някой от Зоната? Че защо му е да прави това? Чакай! Утре ли каза? Мислех, че ще го направим другия месец.
- Съветът реши да подраним. Решението вече е взето и няма да чакаме някой глупак, като този, да съсипе всичко. Питаш ме, защо го правя ли? Причините могат да са различни. Може просто да е изперкал. Може да се стреми към власт, която в Зоната никой няма, а за тези тук е Бог. Може и да го прави от недомислено състрадание. За решението гласувахме всички, но знаеш, че имаше и хора против. Винаги ще има такива хора. Някои твърдяха, че връщането на планетата на първоначалната ѝ орбита, ще е жестоко за тези тук.
- Аз съща се колебах много. - промълви Иван. - Ние ще оцелеем и животът ни няма да се промени в следващите сто години, докато климатът се нормализира. Ами те?
- Какво те? - намръщи се Луи. - Те ще бъдат предупредени. Просто трябва да стоят по домовете си, няколко месеца, през които ще им осигурим всичко необходимо. Може би не за всички, но за повечето. Очите на много от възрастните, сигурно няма да се приспособят, но децата под 16 години ще се справят. Ще загубим едно поколение, но следващото ще живее по-добре. Ще има нашите възможности и нашия стандарт. Не! Ще има много повече - ще живее на нормална планета, където навсякъде има ден и нощ. Планета, на която ще има пролет, лято, есен и зима. Планета, на която земята няма да е мъртва, а ще ражда живот.
- Едно поколение само... Това са около един милиард.
- Е, и? Един милиард същества, които са безпомощни и безполезни храненици! Храним ги и се грижим за тях цели хиляда години.
- Не, това са един милиард хора!
- Сега остава и ти да се изправиш пред тях и да им разказваш бабини деветини за божи гласове и изкупление. Не можем нищо да направим за тях!
- Можехме поне да ги попитаме.
- Върви и ги питай!
- Не! Късно е за това. Трябваше да го направим преди много, много време.
- Да си вървим тогава! Остават няколко часа и не искам да съм тук, когато започне.
- Върви! - усмихна се тъжно Иван. - Ти върви, но аз ще остана. Не се притеснявай! Няма да им кажа нищо. Зная, че е глупаво, но искам да съм сред тях, когато започне. Когато започне Денят на светлината, искам да съм сред хората, а не сред Боговете.