Седмицата 16 2018

Седмица на контрастите между зима и пролет. Първата дъга за тази година...


Първата снимка на сръндак, откакто снимам....


Първото лале тази пролет...








Първото глухарче, приготвило семената си...


Първите цъфнали горски ягоди...


Първите цветове на крушите...



Първа снимка на пчела...



Седмицата 14 2018

Седмица, в която пролетта наистина дойде и в Самоков. Първите цветове окичиха дърветата.


След дъжда плъзнаха охлювите.







Първите теменуги.


Първите  жълти иглики.

За декларирането...

Homo sapiens няма нужда да декларира, че е човек. Виж, ако една маймуна го направи, това ще привлече към нея интерес и ще и донесе престиж. Сред другите маймуни...


Умният човек няма нужда да декларира, че е умен. Личи си...
И в обратния случай си личи...

Добрият човек няма нужда да декларира добротата си. Той дава и не очаква нищо в замяна.

Богатството няма нужда от показност. Богатите сноби имат нужда от нея...

Влюбеният няма нужда да декларира любовта си пред целия свят. Той я полага пред олтара на Любовта. Там полага и себе си и това му е достатъчно.


Четящият човек няма нужда да декларира, колко много чете. Той чете за себе си.


Пишещият няма нужда да декларира, че е писател. Той знае, че оценката за насипаното дава времето. И читателите...

Вярващият няма нужда да декларира вярата си. Нито да я налага на другите.

Днес се замислих, защо не членувам в нито една самоковска група във Facebook. Може би, защото нямам нужда да декларирам, че съм самоковец.


Не членувам и в нито една група, събираща „всички истински българи“. Не изпитвам нужда да декларирам, че съм българин...
Нямам нужда да декларирам, каквото и да е.
Или съм, или не съм...