Някъде накрая на света, имало едно Царство. Един ден в него, незнайно откъде пристигнал пътник.
Щом се разчуло за това, всички в Царството зарязали работата си и се втурнали да видят госта, защото такова чудо не се случвало често. Царството било толкова далеч от всичко, че в него никой не идвал.
Дори някой случаен пътник, да объркал пътя и стигнел до Царството, бързо си тръгвал обратно. Нямало какво да прави на едно толкова обикновено и далечно място.
Обаче напук на цялата логика и традиция, пътникът пристигнал в Царството, не си тръгнал още същия ден. Не си тръгнал и на другия ден, а когато минала седмица и пътникът все още не събирал багажа си, самият Цар решил да разбере причината.
Отишъл Царят при пътника, огледал го внимателно, но не намерил нищо необикновено. Човекът бил седнал на сянка, пиел си кафето и лениво наблюдавал преминаващите наоколо хора. Дори на пристигането на Царя, не обърнал внимание.
-Хей, пътнико! Имам към теб няколко въпроса. -рекъл му Царят.- Нали знаеш кой съм аз?
-Зная!- усмихнал се човекът.- Зная кой сте и очаквам, да чуя и въпросите, които имате към мен.
-Защо си още тук?
-Защото не съм другаде, Ваше Величество.
-Това е ясно, но се интересувам от друго. Защо още си тук в това отдалечено и скучно Царство, а още не си тръгнал към някое по-добро място?
-Че какво му е на това място?- засмял се пътникът.- Може да има недостатъци, но погледнете от хубавата страна. Всяко нещо има лоша и хубава страна. Ако гледате само едната, никога няма да опознаете нещо изцяло.
-И кое точно е хубавата страна, на това, че сме накрай света?Ако някой приятел реши да ми дойде на гости, по средата на пътя се отказва. - попитал Царят.
-Да, това не е хубаво, но пък както приятелите ви се отказват да дойдат, така и враговете ви го правят. Нима това не е хубаво?
-Ами това е така, но какво хубаво ще намерите в скуката? Тук нищо не се случва. Ако отпътуваш и се върнеш след петдесет години, няма да познаеш, че е минал и ден.
-Да, хората не обичат скуката!- отвърнал пътникът.- Не я обичат, но скуката и това, че нищо не се променя тук е белег за сигурност. Знаете ли колко хора на този свят, биха заменили всичко, което имат за капчица сигурност?
Царят задавал още много въпроси, но пътникът винаги намирал по нещо добро във всичко, което му посочели. Дори и да нямало той така извъртал нещата, че нямало как да му се възрази.
В началото на Царят му било интересно, но по някое време се ядосал и решил да даде урок на пътника.
-Признавам, че винаги успяваш да намериш хубавата страна на нещата. Намираш я и там, където съм сигурен, че я няма. Имам само още един въпрос. Преди малко поръчах да повикат палача, за да отреже главата ти. Ако и на това намериш някаква хубава страна и ме убедиш, че си прав, ще те пусна да си тръпнеш жив и здрав. В противен случай, хубавото ще е за поданиците ми, които за първи път ще видят палача в действие.
Пътникът се стреснал, но скоро усмивка отново огряла лицето му.
-Утрешния ден няма да е приятен за мен, Ваше Величество. Все пък ще приема съдбата си с усмивка, защото макар тя да е жестока, все пак има и хубава страна.
-Че какво хубаво, намираш в своята смърт, глупако?
-Хубавото е, че не съм на ваше място. Утре аз ще загина и ще се отърва от мъките, а Вие цял живот ще си спомняте, че сте погубили човешки живот, заради една прищявка.
Някъде накрая на света, имало едно Царство. Някъде толкова далеч, че никой не отива там, а ако все пак отиде, рядко се връща обратно....