Седмицата 25 2017

Лятото дойде и започнах да мисля за отпуска. Ако всичко е наред няма да мисля много. Няма и да почивам много дни, но все е нещо.










Седмицата 23 2017

Горските ягоди вече узряват.


Така и не можах да науча, каква е причината, шипките да създават тези форми. Не вярвам да са само за красота.


За втори път, откакто правя наблюдения успявам да видя отблизо гарвани. Този път в полет.


Първите ми прилични снимки на градски лястовици в полет. Определено не е лесна задача, но не се отказвам.



Много пеперуди и цветя.




И гъби, но за съжаление отровни.


Седмицата 22 2017

Търся светлината на слънцето, но виждам облаците. Не само в небето...
За пореден път се заричам, да затварям очите си за всичко, което е фалшиво. Ще си купя черни очила, антифони за ушите и лепенка за устата. Защо да се вълнувам за свят, от който ще съм част само още не повече от двадесет години? Свят, в който хората, ако не са истински приятели, приемат всяка забележка, като лична обида. Фалшивите ласкателства обаче се приемат с удоволствие...




След дълги колебания, си купих тази книжка. От миналото лято се опитвам да направя списък със сншмки на птиците в околностите на Самоков. От 426 вида птици в България в околностите на града съм успял да определя около 90. Плюс още десетина вида, които съм виждал, но не съм успял да снимам.



Смешно е, но Градинската червеноопашка е от видовете без хубава снимка. Виждам я през лятото почти всеки ден, а тази седмица ми позира два пъти. Обаче, когато бях без подходящ фотоапарат.




Маковете цъфнаха навреме, но миналата година, по това време видях и първите узрели горски ягоди. Комарите също се появиха навреме. Имам три ухапвания по челото и безброй по темето.


Пеперудите също закъсняха тази година. Или аз зъкъснях с първите снимки.


А този бръмбър ме посрешна една сутрин. С имената на пеперудите и насекомите, дори Определител няма да ми помогне.