За декларирането...

Homo sapiens няма нужда да декларира, че е човек. Виж, ако една маймуна го направи, това ще привлече към нея интерес и ще и донесе престиж. Сред другите маймуни...

Умният човек няма нужда да декларира, че е умен. Личи си...
И в обратния случай си личи...

Добрият човек няма нужда да декларира добротата си. Той дава и не очаква нищо в замяна.

Богатството няма нужда от показност. Богатите сноби имат нужда от нея...

Влюбеният няма нужда да декларира любовта си пред целия свят. Той я полага пред олтара на Любовта. Там полага и себе си и това му е достатъчно.

Четящият човек няма нужда да декларира, колко много чете. Той чете за себе си.

Пишещият няма нужда да декларира, че е писател. Той знае, че оценката за насипаното дава времето. И читателите...

Вярващият няма нужда да декларира вярата си. Нито да я налага на другите.

Днес се замислих, защо не членувам в нито една самоковска група във Facebook. Може би, защото нямам нужда да декларирам, че съм самоковец.

Не членувам и в нито една група, събираща „всички истински българи“. Не изпитвам нужда да декларирам, че съм българин...
Нямам нужда да декларирам, каквото и да е.
Или съм, или не съм...

Корояди и дървояди II

Преди няколко месеца писах тук за начина, по който лесничействата в града симулират борба с един вредител, който е на път да обезлеси околностите на града. Можете да я прочетете на на долния линк:

Корояди и дървояди

Писах, защото все някой трябваше да го направи. Писах, защото гледката е ужасна. Писах, съзнавайки, че това е глас в пустиня. Всъщност това трябваше да направят градските медии, но сигурно са заети с по-важни неща.



За моя изненада, около месец по-късно започна мащабно маркиране на заразените дървета, а след това и усилена сеч. За кратко се заблудих, че някой се е заел сериозно с проблема. Виждах, че сечта е прекалена и се режат повече здрави дървета, но се опитвах да се успокоя, че така е редно. Виждах, че се сече без контрол и коли излизат с дървен материал, който не е маркиран, но се заблуждавах, с това, че правилата никога не са съвършени. И на мен се е случвало да ги нарушавам, за да е крайният ефект по-добър.
Е, резултатът е това:



















Тазгодишната „санитарна сеч“ се проведе също, както миналогодишната. По-точно със същите недостатъци, за които вече съм на 100% сигурен, че са умишлено допуснати. Да повторя част от тях:
1. Няма нито един участък, в който заразените дървета са отстранени напълно. Умишлено е оставено по някое друго за „семе“. Така е сигурно, че догодина пак ще се сече. Все пак в града има вече 3 фирми за „еко“ пелети, които имат нужда от суровини.
2.Както и при предишната сеч, клоните и по-голямата част от заразените дървета се изоставят на място или се свличат в дерета и коритото на реката. Заразената дървесина се премахва единствено от „ентусиасти“ – самоковци с колела, колички и раници, които формално нарушават закона. Може да са закононарушители, нов в този случай помагат на гората повече, отколкото лесничеите на заплата.
3. След три месеца, с началото на пролетта короядът пак ще плъзне, а есента пак ще се сече. Не съм Ванга, но този филм сме го гледали.
Една приятелка ми предложи да изпратя снимките на кмета на Общината. Като коледна картичка...
Замислих се и реших, че няма смисъл. Сигурен съм, че всичко, което се случва е с негово знание и благословия. Иначе поне от „кумова срама“ щеше да откаже наградата за екология, която получи миналата година. Сигурен съм, че човекът много добре разбира, че за електоратът му думата екология е само дъвка. Тези хора обичат девствената природа само на филм, а идеалът им е за място, до което могат да стигнат с колата. Място с асфалт и пейки, на които могат да се освинят от ядене и пиене, а след това да зарежат там боклука си.
Не е смешно, но за местността, от която са снимките, кметът на Общината миналата година внесе предложение, там да се оформи еко пътека...
Предложението се оказа, както казват старите самоковци:
„Убаво е, ама недоматено!“
Оказа се, че част от маршрута минава през частни земи...
Освен това пътеката я имаше от време оно... И хората, които обичат природата я използваха редовно.
Е, тази година, вместо пътека Община Самоков може да изгради там магистрала...
Аз се изоках... Толкова мога и толкова правя...

Корояди и дървояди

От няколко години зеленият цвят на иглолистните гори е прошарен от грозни кафяви петна. Няколко вида корояди унищожават дърво след дърво.

Специалистите казват, че са атакувани предимно изкуствено създадени гори, в които иглолистните дървета са засадени на неестествена за тях надморска височина. Казват, че скоростта, с която се разпространяват короядите е около метър на ден.

Специалистите казват също, че има само един начин да се спре болестта. Сеч на всяко заразено дърво, съчетано с изнасяне и унищожаване на заразената дървесина. Кратко, точно и ясно, нали?

След няколко години на пълно бездействие, в късната есен на миналата година започна масова сеч в цялата страна. Не е приятно, но е необходимо. При адекватни мерки короядите нямат шанс. Поне така мислех, докато не открих, че короядите имат неочаквани съюзници.

Ще нарека тези съюзници образно казано дървояди.

Дървоядите не са малки като короядите. Те не са и насекоми. Това са служители, които получават заплата за опазването на гората, но заради небрежност или пък съвсем умишлено, правят всичко възможно заразата да не бъде унищожена напълно.

Един пример, придружен със снимки, който е показателен. Местността е Лаго, западния бряг на река Искър. Бреговете на реката, гората и полето до нея са любимото ми място за разходка. Дом са на невероятно разнообразие от птици, насекоми и растения. Съвсем любителски съм наблюдавал в този район над 70 вида птици, някои от които са застрашени или защитени.

Когато през зимата започна сечта в този район бях шокиран от мащаба, но го преглътнах, мислейки, че е за добро. Вярно, че поне една трета от дърветата бяха здрави, но мислех, че така е редно. Вярно, че когато започнаха да извозват отсечените дървета, извозиха предимно здравите, а половината от заразените оставаха, но мислех, че ще дойде и техния ред.

Дойде обаче пролетта и секачите си тръгнаха. Тръгнаха си оставайки след себе си предостатъчно заразен материал, за да се върнат другата зима отново. Дървоядите, които трябваше да контролират процеса си мълчаха и се правеха, че не виждат това:

Ще се опитам да обобщя.

1. В протежение на около два километра горска ивица, няма нито един участък, който е изчистен напълно от заразените дървета. Първите двадесетина заразени се намират едва на около петдесет метра от началото на пътеката.

2. Дори там, където сечта е до „голо“ е оставено по някое болно дърво. За семе, както се казва.

3. Почни навсякъде могат да се видят клони и заразени отрязани стволове. Всъщност „отпадъкът“ беше повече, но сега е скрит в тревите, а и много хора с раници, колела или колички си набавят отопление за зимата. Не законно е, но реално погледнато тези хора помагат на гората. За разлика от дървоядите...

Сигурно мога да добавя още много неща, но не искам. Не ми се захващаше и тази публикация. Убедил съм се, че няма смисъл. На хората, от които зависи не им пука. Всъщност на повечето хора днес не им пука. На дървоядите пък хич...

Гласувай, бе...

Мине не мине година, две или максимум три и в един ден виждаш, че по стените са разлепени плакати даващи начало на поредното безсмислено упражнение, наречено изборна надпревара. Упражнението продължава цял месец, в което познати и непознати хора, се опитват да те убедят, че трябва да дадеш гласа си за тях. Повечето от кандидатите, не се интересуват от теб или останалите потенциални гласоподаватели във времето между две изборни кампании, но сега засипват електората с обещания и изкуствена любезност.
– Гласувай! – казват те. – Гласувай, за да имаш по-добро бъдеще. Гласувай, за да не определят други вместо теб. Гласувай, за да бъдат избраните най-достойните. Гласувай, бе...
Избирателната активност в България е около средната и в Европа и в света, но това не е достатъчно за кандидатите. Сигурно всеки от тях си мисли, че повишаването на избирателната активност ще увеличи основно броя на гласовете единствено за него. Всъщност, сигурен съм, че дори при 100% подадени гласове, съотношението между отделните партии и кандидати ще се запази същото, както и при 50% избирателна активност.
Разбира се, при по-висока активност се увеличава броя на хората, които гласуват „против“, което може да вкара за кратко във властта поредния популист, но това е по-скоро изключение.
От целия цирк на предизборната агитация, винаги най-много съм се дразнел от призивите да се гласува на всяка цена, а тях ги чувам при всяка кампания, подкрепени от неверни твърдения.
- Гласувай, защото иначе малцинствата, които гласуват масово, ще те управляват.
Твърдението е невярно. Малцинствата, обикновено живеят в определени райони и затова цифрите за броя гласове са видими и лесно се отделят. Само че, няма ли същото масово и почти едноцветно гласуване, в райони, в които определена партия има многоброен „твърд“ електорат? Процентът на гласували навсякъде е почти еднакъв и дори процентът купени гласове сред българите и сред малцинствата, не е много различен.
- Виновни за лошото и некадърно управление са тези, които не гласуват.
Отново невярно твърдение. Погледнете последните няколко управления на страната. При всяко от тях има масово неодобрение на избраните в парламента. Само че, тези хора са там, не защото някой не е гласувал, а защото някой е гласувал за тях. Дори при по-висок процент на гласувалите, повечето от сегашните избраници отново щяха да са там.
В този дух, често се цитира мисълта на Платон:
„Хора, които са прекалено умни, за да се занимават с политика, са наказани да бъдат управлявани от глупаци.“
Звучи добре, но не е вярна. Аз бих я формулирал по друг начин:
„Хора, които са прекалено умни, за да се занимават с политика, са наказани да бъдат управлявани от глупаци. За разлика от тях, хората, които се занимават с политика, се управляват от глупаци, които сами са избрали.“
Отказът от гласуване също е политика и то често по-показателна, отколкото гласуването. Нещо повече, хората които не гласуват, са по-отговорни от тези, които гласуват „въпреки“ или „против“.
Замислих се, какво ли би било, ако хората, които гласуват, носят реална отговорност за своя глас? Чували ли сте, някой да си признае публично, че е направил грешка, като е гласувал за даден кандидат или партия? Лично аз съм чувал това два или три пъти, за двадесет и пет години.
Тогава логично възниква въпроса:
– От какво сте недоволни, скъпи гласуващи? Нали вие, гласувайки сте дали власт на тези, които са в парламента, в правителството, на кметския стол или в общинския съвет? Гласували сте и отново ще гласувате, най-вероятно отново за някой, който ще се интересува от вас и проблемите ви, само когато наближат следващите избори.
В края, за да няма неразбрали, ще кажа, че аз ще гласувам на тези избори. Не упреквам обаче хората, които няма да гласуват. Това е техен избор и право, често много по-добре мотивиран, от този на гласуващите.
Не съм се повлиял от плакати и агитации. Прегледах списъците с кандидатите, погледнах и това, което декларират като намерения и реших. Имам съмнения и си го признавам. Особено в листите за общински съветници, въпреки мажоритарния елемент с преференциите, във всички листи има шанс да се вкара по някое „магаре“. Ако се случи това, ще си призная, че съм сбъркал.
Очаквах повече от листите и декларациите за намеренията. Не говоря за програмите, защото реално истинска, работеща програма не видях. Това са местни избори и очаквах също някаква консолидация и поне частично загърбване на личните интереси, защото града ни се нуждае от промяна. Нуждае се от хора, които милеят за града, а не от такива, които вярват, че те са града.
Очаквах, го макар и без основание. Може би, очакванията ми ще се сбъднат на следващите избори. Преживял съм достатъчно избори и ще преживея още. Животът не се измерва в мандати и не свършва след поредните избори.

Да убиеш емигрант

Напоследък съзнателно се опитвам да стоя настрана от новините. Причината не е, че нищо от случващото не ме вълнува. Причината е в начина, по който се поднася случващото се в България и света. Причината е в начина, по който „масовата публика“ възприема и коментира всичко.

Вчера обаче случващото се около едно събитие ме впечатли толкова, че реших да драсна някой ред. Драскам не защото написаното ще промени някога или нещо. Драскам тук, защото това място за мен е също, като дупката, в която някога, някой е извикал:

– Цар Траян има кози уши!

Драскам, за да ми олекне, защото друго не мога да направя.

Вчера сутринта медиите съобщиха за убит емигрант край. Неприятен случай, първо защото каквито и да са причините, става въпрос за смърт на човешко същество. Второ, защото се случва в България и май е прецедент за Европа. Въпреки истерията, която се натрапва, страната ни не е от предпочитаните дестинации за емигрантите. Броят на емигрантите, които преминават през България за една година е по-малък от този, който преминава дневно през Гърция, Македония, Сърбия, Италия, Унгария...

Неприятен случай, завършил със смърт. Завършил, но не съвсем, защото веднага след като се е събудил, дежурният Простак на Републиката е изсрал поредната си простотия, а медии, политици и хора без грам мозък, охотно я раздухаха:

„Медал за полицая убил ...“

Последваха ги и „велики политици:

„Медал за полицая убил ...“

Чета това десетки пъти и се опитвам, да го осмисля.

„Медал за полицая убил ...“

„Медал за полицая убил ...“

...

Медиите услужливо изкараха и името и лицето на полицая. И подеха:

„Медал за полицая убил ...“

„Медал за полицая убил ...“

...

Медал за човек стрелял от страх във въздуха?

Медал за случайно убийство на случаен човек?

Медал за убийство?

Можеше полицаят да не беше стрелял. Можеше куршумът да излети в небето и да не убие никого. Можеше рикошетът да попадне в някой друг от групата емигранти. Можеше рикошетът да рани или убие някой от колегите на стрелялия полицай. Можеше...

Всъщност има ли значение? Случило се е и не може да се върне назад. Истинският проблем е в :

„Медал за полицая убил ...“

Медал за случайно убийство...

Медал за убийство...

Това ме отвращава и ужасява. В какви хора сме се превърнали? Или вече не сме хора?

Медал за убийство...

С какво се различават мисленето и чувствата на нас, „европейците“ и „християните“ от животоподобните палачи на ИДИЛ и Ал Кайда?

О, не? За малко да сложа и себе си в тази категория. За малко да сложа в нея и хората, които все още мислят и чувстват нормално.

Е, казах го:

– Отвратен съм!

Отвратен съм не от козите уши на цар Траян. Отвратен съм от „медал за убийство...“. Отвратен съм от хората, които го приемат за нормално.

Хора ли? Хм...

Днешните новини в аванс

– Уважаеми слушатели на нашето радио,

Днес ние имаме празник, но засега няма да ви кажем какъв точно. Разчитаме, че вашия интелект не е достатъчен, за да се досетите сами. Вместо това сме ви подготвили малка изненада. Ще ви представим днешните новини, още преди да са се случили.

Разбира се съществува малък риск, да пропуснем някое събитие, но гарантираме достоверността на информацията, която ще ви поднесем. Ние никога не бъркаме, защото създаваме новините, а не ги следваме, като конкурентното ни радио... Бийййп.

Започваме с ексклузивна новина, която ще се случи още в ранните часове на деня. Американския флот намиращ се в акваторията на Черно море е бил потопен, от флотилия съставена от салове и еднодръвки. Флотилията ебила съставена от стотина истински български граждани, другарки и другари, решили да се заселят завинаги в любимия им Съветски Съюз. Ръководителката на флотилията, М, още с акостирането в Крим, любезно даде интервю първо за нашето радио:

– О, американските кораби ли? Не беше никак трудно. Горките така се бяха втренчили в небето, страхувайки се да не се сблъскат с нисколетящите руски самолети, че дори не ни забелязаха. По-трудно ми беше да приема да оглавя тези другари, но нали съм пич, не можах да откажа. Притеснявам се обаче, че в парламента вече няма кой да отстоява руските... Пардон! Българските интереси.

Друг проблем, който за малко да провали чудесната ни инициатива беше, че почти цяла седмица не можахме да открием достатъчно дървета, за да построим флотилията. Където и да отидехме, гората беше вече изсечена. Едва, когато се обадих на бившите ни коалиционни партньори, въпросът се реши. „– Където е сечено, пак ще се сече!“ ми отговори С и само след час ни достави необходимия материал.

Искам да използвам възможността да опровергая една манипулативна лъжа. Някои от другарите ни, участници във флотилията бяха поканени на гости в Чечня, а не бяха откарани в чували. Любезните им домакини пожелаха лично да им обяснят, че развяването на чуждо знаме в една суверенна държава, не е признак на добри обноски и интелект. Другарите, сами са си виновни, че по погрешка развяха български знамена, но съм чувала, че въздухът в Чечня бил здравословен. Освен това другарят Путин лично обеща да разкрие убийците им. Бийййп...

Още преди световните медии, да надушат новината за гибелта на американския флот в Черно море, кораби на Шести американски флот придружени от два самолетоносача, се отправили към лобното място, за да окажат помощ.

Тръгнали, но не пристигнали. Веднага, след като преминали Босфора на борда им се качил един дребен човек, който размахвал някаква хартийка и крещял:

– Не се опитвайте да ме спрете! Аз съм български депутат! Танкисти ...бийййп...!

Човекът скъсал пагоните на командващия флотилията, ритнал заместника му в кокалчетата, забърсал два шамара на адютантката на адмирала и обявил, че прави граждански арест.

– Признайте си, че сте платени ... бийййп... танкисти!

Американците се отървали, едва когато два руски хеликоптера дошли да приберат развилнелия се супермен. Срещу две каси с водка, руските лекари сложили усмирителна риза на неизвестното лице В и го откарали в неизвестна посока.

– От хапчетата е – обяснили руснаците на уплашените американци. – Привиждат му се навсякъде танкове и танкисти. Дори е внесъл законопроект, да се забрани филма „Четиримата американски танкисти и кучето“. Обаче без хапчетата, нещата съвсем излизат от контрол.

Германският канцлерк А в извънредно интервю след час обяви, че опрощава всички дългове на Гърция. В разговор с експертите от Европейската централна банка, било договорено да се опростят в аванс и всички бъдещи дългове. Най-важното в случая е, че това важи и за всички останали европейски страни. Всяко правителство от днес, ще може да тегли, колкото пари му трябват, без да е задължено да ги връща.

– Така, де! Ние германците очевидно не можем да похарчим парите, които изкарваме с труд, ум и дисциплина. Нима е по-добре да ги държим в банките, отколкото да ги подарим на всеки, който обича да харчи?

Премиерът на България подаде оставка веднага, след като узна новината.

– След като моята приятелка, А прие моя съвет, вече няма какво да правя в политиката. Мисля да си взема почивка, за да имам достатъчно време да приемам благодарностите на некачествения материал. Бийййп... Народа де!

Освен това отдавна се каня да прочета „Синовете на Великата мечка“, а и познати казват, че мога да направя кариера в професионалния тенис. Като гледам конкуренцията, не е на нивото ми. Щом Гришо може да ги бие, защо аз да не мога?

Какво за партията? Партията си е на Ц. Това също е основателна причина, да си взема почивка. Да не мислите, че е лесно толкова години да седиш на таралеж с гол задник? Бийййп... бодли! Бийййп Ц! Да знаете, че след година-две, когато излезе от затвора, ще е още по корав.

Новината коментираха и други родни политици. В телевизионен дебат К, С, Д, П, Ст и още десетина настоящи и бивши политици, се обединиха около тезата, че разпределянето на толкова много пари, не може и не бива да стане без тяхно участие.

– Караниците стават, когато няма пари за всички – коментира един от тях. – Има ли пари всички сме братовчеди, братя и сестри и дори любовници.

След думите му в студиото избухнаха бурни ръкопляскания. След това всички присъстващи запяха на три гласа:

Не щеме ний богатство,

не щеме ний пари,

искаме...бийййп....

– Уважаеми слушатели на нашето радио,

Слушахте кратката ни сутрешна емисия, с новините от днешния ден в аванс. След рекламите, ще продължим да ви дезинформираме, какво ще се случи днес и утре. Ще ви информираме за всичко, което измислим.

И накрая едно съобщение. От днес в емисиите ни няма да даваме прогноза за времето. Екипът ни реши, че макар и случайно, някой път може да ви информираме правилно, а това ще навреди на имиджа на радиото ни. Затова приемете, че от днес занапред, всеки ден времето ще бъде същото, като днешното – първоаприлско.

Хубав и усмихнат ден, уважаеми слушатели!

Коректният вестник

Преди около година в ежедневния поток с информация, видях нещо, на което не обърнах голямо внимание. След името на един български вестник, беше добавено – Коректният Вестник. Името на вестника беше „Преса“ и до този ден не знаех, че съществува.

Отдавна не следя вестниците. Няма смисъл, защото новините публикувани в тях съм научил още предишния ден или дори седмица и то не от един, а от няколко източника. В днешните времена един печатен вестник е стар, още преди да е излязъл от печатницата.

От друга страна имам достатъчно основания, да бъда критичен към достоверността на поднесената информация в пресата. Неясната собственост, икономически и политически зависимости са язва, която често прозира между редовете. Е, българската журналистика все пак е по-добра и достоверна от руската, където материали различни от официалната линия просто няма, но това е друга тема.

Причината да науча името на вестник Преса Коректният Вестник, всъщност беше един имейл от редактор във вестника. Не помня името му, но учтиво питаше за разрешение да използва един от текстовете в блога ми. След колебание дадох разрешението си за конкретния текст и забравих за случката.

Искам да подчертая, че не съм искал хонорар, не ми е бил предлаган и не съм получил такъв за публикуването. Може да съм глупак, но никога не съм искал да печеля от текстовете, които пиша. Това е причината и за правилата за съдържанието на този блог, които са поставени на видно място тук:

„Съдържанието на този блог се публикува под Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България License.“

Правилата всъщност не са за ограничаване, а за облекчаване на хората, които искат да използват текстовете. Ограниченията са ясни и това, на което най-много държа, е забраната за използване с комерсиална цел. Това е беше единствения път и текст, когато съм дал разрешение. Не помня дори причината, да го направя. Може би просто писмото, с което се искаше разрешение е било достатъчно учтиво и коректно.

Бях забравил за случката и за вестника, но в началото на този месец, ми се обади приятел. Бил прочел един от последните ми текстове, публикуван във вестник Преса Коректният Вестник.

Бях шокиран. В началото дори мислех, че това е лоша шега. Не бях давал разрешение да бъде публикуван текста. Не вярвах, че национален ежедневник ще си позволи така да наруши закона. Виж ако някой тинейджър го беше направил, щях да разбера, но в управата на вестника са все журналисти с дълъг стаж, а главният редактор е бил дългогодишен председател на Съюза на издателите в България.

Купих вестника още същия ден и се оказа, че наистина моя текст е там. Съкратен, за да се вмести в карето, което е още едно нарушение, за което не съм давал разрешение.

За някои хора сигурно е щастие и повод за гордост да видят свой текст в някой вестник, но подобни неща никога не са ме вълнували. Това, което чувствах беше неприятна изненада и огорчение.

Броят беше от 4 февруари 2015 година и още същия ден изпратих имейл до редакцията. Все още мислех, че това е някакво недоразумение, единичен случай, който можем спокойно да разрешим с диалог.

За съжаление, не получих отговор. За всеки случай препратих писмото и на друг имейл, до един от тримата журналисти, отговарящи за редакционната политика на вестника. И отново не получих отговор.

Сигурно за работещите в Коректният Вестник, текстовете от този блог са достатъчно добри, за да бъдат публикувани, но е под достойнството им да имат контакт с автора на текстовете. Сигурно под достойнството им е да поискат разрешение, спазвайки българския закон за авторските права. Жалко, защото всичко можеше да приключи с едно извинение и уверение, че подобни неща няма да се повтарят в бъдеще.

Миналата седмица изпратих нов имейл и уведомих редакцията, че ще си търся правата с всички възможности, които ми дава Законът за авторското право и сродните му права. Неприятно ми е, но избора не беше мой. Зная, че нещата ще се проточат. Зная, че ще загубя време и нерви. Сигурен съм, че ако заведа дело, ще го спечеля, но вероятно финансово няма да мога да си покрия реалните разходи по делото. 

Обаче не съм ограничен във времето и нещата не опират само за парите. Става въпрос за достойнство, за коректност и законите, които винаги съм вярвал, че трябва да се спазват.

Искам да коментирам и думата коректност. Самият аз не мога да се нарека коректен човек. Стремя се да бъда, но това е различно. Никой не може да бъде коректен на сто процента. Всеки може да сбърка или в даден момент да отстъпи от позициите си. Аз също не винаги съм постъпвал така, както съм искал или както е било правилно. Всичко обаче има граници. Не може да си коректен например само в понеделник или в сряда. Не може да си коректен само към хора, от които зависиш, а към другите не.

Всъщност може. Може, но ако си такъв човек и си сложиш етикет „Коректен“, няма да спечелиш уважението на никого. Така е за хората, а за вестниците не зная как стоят нещата.

Взех решението и в момента търся добър адвокат, с опит в авторското право. Както казах не бързам и всичко зависи от свободното ми време и средствата, с които ще разполагам. Времето е по-важно, защото вместо да напиша хубава приказка, да продължа втория си роман, да редактирам първия, да се разходя и направя поредните хубави снимки, в момента отделям време да напиша този пост. Нима това трябваше да бъде първия текст тук, в началото на седмата година от съществуването на блога ми?

Вчера след обяд успях да направя частично първата от целите, които си бях поставил. Успях да прегледам старите броеве на вестника за октомври, ноември и декември 2014, а също и за януари и февруари 2015 година. Открих още един мой текст използван без разрешение. Открих и множество текстове от блогове и лични сайтове. За някои не бях чувал, но други са на познати блогъри и на хора, които са известни в България и в света. Сега се опитвам да се свържа с тях, за да установя дали знаят, че текстовете им са използвани. Първите получени отговори потвърждават, че са използвани текстове без разрешение на авторите.

Най-много текстове са от блоговете в Блог.бг. За използване на материали от там е нужно и разрешение от Инвестор.бг. За съжаление връзката с авторите там е трудна и не е по силите ми. За връзка с другите автори обаче ще опитам всички възможности.

Надявам се да греша и всичко да е съгласно закона. Надявам се, но ако не е така, авторите поне имат право за знаят. Така е коректно нали?

За мисленето

Седнал съм и мисля. Мисля си за много работи, но те не са важни. Всъщност, за голяма част от тях може да не мисля, обаче така и така съм седнал да мисля, защо пък да не помисля и за тях.

Седнал съм и мисля с пълното съзнание, че си губя времето.

– От мислене файда няма! – ти казват хората и са прави.

– Не ти се плаща за да мислиш! – ти казват на работното място и са прави.

– Едно магаре мислило, мислило и умряло от глад. – се подхилкват тарикатите и са прави.

Седнал съм и мисля, а е четвъртък сутринта. Не, че си нямам друга работа, но така ми идва отвътре.

– Ти тия отвътре много, много не ги слушай! – се хили Другият. – Ако тръгнеш да ги слушаш, скоро ще започнеш да си говориш сам.

Може да е прав или пък да не е. Не зная. Просто седя и си мисля.

Не съм го правил отдавна и сигурно съм загубил форма, защото не измислям нищо. Едно време, когато бях млад, като седнех да мисля и...

Всъщност, не си спомням да съм мислил много в онези времена. Ако го бях правил, нямаше сега да съм на този хал. Нищо, де! Миналото си е минало. Няма да гледам назад, пък и ако постоянно се разсейвам, наистина няма да измисля нищо.

Затова, сега сериозно... Сядам и мисля, докато не е станало време да вървя на работа. Обаче...

Обаче ми се искаше да имам поне някакво оправдание. Да има някаква причина, за да съм седнал и да мисля преди първи петли. Поне да не беше четвъртък, а събота.

Защо събота ли? Ами нали тогава е прословутият Ден за размисъл. Оня ден, който уж трябва да прекараме в размисъл, неизвестно защо и за какво.

Ако беше събота сутрин, щях съвсем спокойно да си седя и да размишлявам, без някой да реши, че съм луд. Щях да си размишлявам на воля и спокойствие, за каквото поискам и колкото време искам. Нали официално ще е Ден за размисъл. Не, че някой го спазва, ама друго си е да е Официален ден. Размишляваш си официално и легално, без някой да те гледа накриво. Не, че като размишляваш нещо се променя. Ако размисълът променяше нещо, щяха да го забранят, а не да го стимулират.

– От размисъл полза има! – вика ти един и ти пъха хартийка с номер в ръката. – Има полза, ама само ако избереш правилния номер.

– Плащам ти да размишляваш! – хили ти се друг и ти бута банкноти в ръката.

– Едно магаре размишлявало, размишлявало и накрая пак го впрегнали в каруцата! – чуваш глас зад себе си, но не му обръщаш внимание.

Стиснал в едната ръка хартийката със заветния номер, а в другата новичките банкноти, размишляваш щастливо, ухилен с вяра в светлото бъдеще.

Ех, де да беше вече събота. Обаче днес е четвъртък, а и аз не размишлявам. Правя се, че мисля, а това е различно. Не е официално, не се и стимулира като размисъла. Иначе и с мислене нищо не се променя.

Освен това има различни начини за мислени. По един начин мислиш, когато си весел, а по друг, когато си тъжен. По един начин мислиш как да похарчиш парите от печалбата от тотото, а по друг, когато се налага да разпределиш за хиляди неща скромната си заплата. Можеш просто да мислиш или да мислиш възвишено.

Можеш да мислиш и логично. Обаче аз си мисля просто, защото помня, че Буридановото магаре е умряло от глад, точно защото е мислило логично.

Седя и си мисля. Седнал съм и мисля с пълното съзнание, че си губя времето. Добре, че напоследък не ми остава много време за губене. Нямам и нямам излишно време за губене. Нито днес, нито в събота.

Кой?

След малко повече от една година скоро отново ще има избори. Една година, в която държавата се водеше от кукловоди, без някой да носи отговорност за действията на правителството.

Не харесвах по-предишното правителство, не харесвах и предишното, сигурен съм, че няма да ми хареса и следващото. Нямам никаква надежда, че нещата ще се подобрят, а това е важното.

В изминалата година най-често задавания въпрос беше:

Кой? Кой предложи Пеевски?

Всъщност не мисля, че това е важно и отговорът ще бъде полезен на някого. Според мен правилният въпрос е:

Защо предложиха Пеевски?

За разлика от „Кой?“, отговорът тук е ясен, но някак не разбираме важността му.

Предложиха го защото можеха да го направят. Предложиха го, защото достатъчно на брой хора, бяха им гласували доверие, в замяна на сладки празни приказки. Предложиха го, защото правилата на представителната демокрация са такива. Политическата сила( или сили ), която има 121 народни представителя получава властта и правото да предлага и назначава.

Скоро отново ще има избори и преди тях, много хора сигурно се вълнуват от друг въпрос, започваш с „Кой?“.

Кой ще управлява България?

Само че, за мен и този въпрос е без значение. Не защото не ме вълнува моето бъдеще и това на България, а отговорът няма да промени нищо.

Наистина комбинацията от БСП и ДПС на власт е по-унищожителна за страната от тропически ураган в комбинация с изригване на вулкан и земетресение от степен 8 по скарата на Рихтер. Обаче нима ББ и ЦвЦв на власт е хубаво? Сами или в комбинация с РБ, който още не е наясно какво създание е е все едно.

Факт е, че след изборите нищо няма да се промени. Факт е, че отново отиваме на избори без да имаме вариант за избор. Нищо чудно догодина отново да гласуваме и отново нищо да не се промени.

Факт е, че не става само с избори. Трябва и акъл...

Като стана въпрос за акъл се сетих за друго нещо. Сетих се за „умните и образовани протестиращи“. Аз съм просто провинциалист без възможности, може би недостатъчно умен щом работя цял живот във фирми, които произвеждат реални български продукти, а не в институт или кантора. Не мога да променя нищо, а пък и когато правя нещо, обичам да зная какъв ще е крайния резултат. Може би затова през изминалата година не направих нищо, за да променя нещата.

Ами умните, какво направиха? Какво измислиха? Какво промениха? Оставката се случи, не защото я искахме, а въпреки това, а боядисаните паметници не се броят за актив.

Всъщност няма значение. Няма значение и Кой, и Какво и Защо. Има значение само, че продължаваме да се въртим в омагьосан кръг, докато на власт се редуват магаре след магаре. Ние викаме показно за маловажните неща, а за наистина важните си трайкаме. После протестираме, скачаме и питаме:

– Кой? Кой? Кой?

А въпросът всъщност е Защо?.

Контра, реконтра, пас

Тази година почти не съм писал за политическия и обществения живот. От една страна, пиша по-рядко, а от друга нямам желание да коментирам темата. Имам чувството, че всичко случващо се, написано и изказано по темата се превръща в част от бездарно написан фарс населен с карикатурни герои, играещи само в салони с подбрана и платена публика.

Не, че не се интересувам от бъдещето на България и от собственото си бъдеще. Просто се чувствам безсилен да променя, каквото и да е, каквото и да направя. Затова си мълча и предпочитам да храня собствените си политически илюзии, че някой ден нещата ще се променят, отколкото да храня реалните политически мутри, които изглеждат вечни.

Не харесвах предишното управление на страната. Не харесвам и сегашното. Сигурен съм, че и в бъдеще не ни очаква нещо добро, но кой се интересува от моето мнение?

Властта някога се е взимала с кръв и с кръв се е давала. Днес уж сме цивилизовани и властта се взима с избори и с избори се губи. Само че, както и преди не е ставало само с кръв, така и сега смяната на властта не става само с избори. Нужни са и много пари и порядъчно количество будали.

Какво всъщност се случи от началото на миналата година? О, не! Въпросът е друг – Какво се промени от тогава?

Отговорът е – нищо. Целият шум и поредицата от протести, контрапротести и контра-контра- протести на практика запази политическото статукво, макар че управляващите партии и лица на върха да се смениха.

Аз лично не правя разлика между първата вълна на протестите и втората. Да, голяма част от участниците бяха различни, но за мен важен е крайния резултат, а не декларираните и истински цели, лозунгите и участниците. Да си го кажем направо и да го повторя:

Протестите не промениха нищо, а реално запазиха политическото статукво. Запазиха политическите мутри и неспособни да се променят сами политически лидерчета и партии. Това е резултата.

Вместо да се тръгне в посока за създаване на алтернатива, протестите се придържаха към две състояния:

- Не ми трябва нищо ново, аз си гласувам за ...... и макар, че са магарета ще си ги подкрепям до живот.

- Не ми трябва нищо ново, аз съм независим и вярвам в силата на гражданското общество, макар и да не зная какво точно представлява то.

Съжалявам първата група хора. Някога и аз съм гласувал за магарета, вярвайки, че избирам по-малкото зло. Само че, все някога човек трябва да сложи точка на това и съм го направил. От десетина години гласувам само ако съм сигурен, че гласът ми наистина ще отиди за достоен кандидат, макар и той да няма шансове. Гласувам и по друга причина – ако преценя, че една по-висока изборна активност ще остави зад бодра, някои от политическите мутри.

Съжалявам и хората от втората група. Няма значение, че вярват искрено в правотата си и повечето са добри и почтени хора. Само че, да вярваш, че политическа мутра може да те послуша без да имаш зад гърба си реална и легитимна политическа организация, държаща в ръцете си бухалка на закона, не е наивно – глупаво е.

Какво се случва в България в последните години? Какво правим?

Играем махленска игра на белотче. Играем си на протести, контрапротести и контра-контрпротести. Наддаваме си на боя, после всичко коз, после контра, после реконтра.

Е, аз съм пас. Всъщност не съм дори и пас. Не желая не само да играя, а и да наблюдавам тази игра повече.

Наближава датата за поредните избори. Те са за представителите ни в ЕС, но няма да променят нищо в България. Напоследък все по-често се говори и срещу участието ни в ЕС, но това е само част от общия нищо не значещ шум. Ще припомня само едно нещо – ЕС е място за подредени и работещи държави. Само такива имат полза от участието си в съюза и въпросът е, не дали искаме да сме в ЕС, а дари искаме да живеем в нормална, подредена и работеща държава.

Тези изборите обаче няма да решат този въпрос. Често се говори, че резултатите от тях могат да предизвикат предсрочни парламентарни избори. Така е, но връзката не е тази, която се изтъква най-често.

Дори управляващото малцинство да загуби катастрофално, то няма да сдаде властта. Имат в ръцете си всички инструменти за да се задържат във властта и ще ги използват, както пратят и досега. Ако обаче резултатите дадат им дадат надежда, че ще могат с нови избори да подобрят контрола си и удължат времето за разграбване и съсипване на страната, парламентарни избори ще има веднага.

Парламентарни избори ще има и тогава, когато стигнем дъното към което уверено ни водят и управляващите преценят, че на този етап грабенето вече не е толкова ефективно. Избори ще има, когато преценят, че е време някой друг да обере негативите.

Само че, дори да има нови избори, какви са алтернативите? Да заменим едни крадци с други? Да заменим едни некадърни мутри с други?

Мерси! В тази игра аз съм ПАС!

О, не! Тази игра дори не желая да наблюдавам!

Може, може

Напоследък все по-често се сещам за един стар виц:

- От това по-лошо не може да стане! - рекъл песимистът.

- Може! Можеее! - засмял се доволно оптимистът.

Та и аз като упорит оптимист гледам, слушам, чета, мисля и си викам:

- Може да стане по-лошо! Може! Може и ще стане.

Зная, че ще стане по-лошо и съм сигурен в това. За съжаление живеем в интересни времена, а това е необходимото и достатъчно условие нещата да вървят от лошо към по-лошо.

Всъщност не би трябвало да е така. Човечеството с всяка година придобива нови възможности да реши всичките си проблеми. Знанията и технологиите пък вече са достъпни практически до всеки.

Само че, нито възможностите, нито знанията използваме както трябва. Те просто отключват и дават сили на две от най-неприятните страни на човека – жаждата за богатство и жаждата за власт. Двете са свързани, а това което имаме като структура на обществото днес, няма ефективни механизми да ги контролира и ограничава.

Вместо това все още се лутаме между двете крайности – пълна свобода с надежда, нещата сами да се регулират и скрита или явна диктатура, където нещата са регулирани в полза на тесен кръг хора.

И първата и при втората крайност, периодично водят до сривове и дълги периоди от „интересни времена“. Същото важи и за многобройните модификации между тях. Дали кризите водят до срив на икономиката или до открита военна агресия, на практика е все едно. Кризите големи или по-малки следват една след друга и една криза дори в малка държава, води до последици за всички.

Моделите, по които живеем са грешни за устойчиво развитие на човечеството, а други няма. Всъщност дори да има, няма кой да ги наложи.

Защо да няма? Нали уж всичко в този свят е в ръцете на хората? Да оставим явните или скрити диктатури, но в огромна част от света, хората поне формално избират пътя и водачите си.

Проблемът е, че този избор не работи. Причината за това не са някакви световни конспирации и промиване на мозъците, макар и тези неща, да имат заслуга. Основното причина хората да не могат да избират устойчив път на развитие е в самите хора. Причината е във всеки от нас.

Работата е там, че за да се избере определен път, трябва достатъчно количество хора, да са на едно мнение и да работят заедно за това, а днес това няма как да се случи. Днес много повече хора, отколкото в миналото имат знанията и възможностите да направят промени, но това не се случва.

Защо?

За да обясня моето мнение, ще спомена една статия, която прочетох преди две или три години. Беше на италиански професор, който посочваше, като най-голямата пречка за развитието на човечеството, така наречената „средна класа“ или по-точно две нейни качества.

Обикновено сме свикнали да приемаме, че точно липсата на средна класа в България е това, което ни дърпа назад. Само че, това не е така. Средната класа е по-широко понятие от множество дребни собственици с добър имуществен стандарт. Средната класа е най-многобройната група в общество. В различните страни, нивото на доходи, имущество, образователен ценз и културни традиции може да е различно, но това не означава, че средната класа не съществува. В този смисъл средна класа има и в България и макар, тя да не е със същата структура, като в Германия например, двете качества, които спират развитието са налице.

Първото се крие в наличието на определено имуществено ниво. Хората от средната класа, не могат да се сравняват нито с малката група богати, нито с бедните. Те осъзнават, че трудно биха се включили в първата група, но една криза лесно би ги пратила във втората група на бедните. Страхът от загубата, прави тази група консервативна.

Второто, което прави средната класа пречка пред промените, се крие не в общата и маса, а в отделните индивиди от нея. Хората днес имат повече чувство за собствена значимост, което може да не е напълно вярно, но води до желанието за формиране и налагане на собственото мнение над другите. Получава се ситуация, в която хора с почти еднакви възгледи, могат да спорят с години за една различна дума или детайл. Спорят не защото това променя картината, а защото ценят и се интересуват предимно от собственото си съществуване и мнение.

Не зная, каква е рецептата. Дори да я имах, не бих спорил дали е вярна или не. Няма да споря и ако някой не е съгласен с разсъжденията ми. Не рецептите и споровете могат да променят нещата, а общите действия, макар и по дребни неща.

Само че, това няма да се случи. Живеем в интересни времена и не само може да става по-лошо, а и ще става. Ще става, защото макар, че повечето от нас не искат да го признаят. Повечето от нас не искат да са песимисти. Останалите просто се правим на оптимисти и вярваме, че може да стане и по-зле.

Можеее! Може!

Работодател на годината

Преди няколко дни минавам покрай Голямата чешма. Чешмата си е на мястото, както винаги, но има нещо, което ме учудва. Около нея е пълно с хора. Толкова много хора на това място не съм виждал от времето, когато празничните манифестации минаваха край чешмата.

Този път тълпата обаче определено не е на манифестация. На око преброявам около двеста човека, без преминаващите и сеирджиите. Групата е пъстра и ако не знаех за какво става въпрос, никога нямаше да се досетя.

Има около петнадесет човека в работно облекло. Пет или шест от тях редят плочки около чешмата, а другите ги гледат с нескрит интерес. Останалите хора са колоритна сбирка, а облеклото им варира от спортни екипи до официални костюми. Събрани са на групички и са заети с разговори за времето, за домашните неволи и за градските клюки. Някои от тях се подпират на гребла, метли или лопати, но повечето нямат инструменти.

Разбирам, че това е някоя от групите, които Общината спонсорира, имитирайки мерки за временна заетост. Групите са три, като едната е към Бюрото по труда.Не зная общо колко хора са в тези групи. Само едната от тях, която е към Общината набъбва в зимния сезон до 300 човека.

Не зная, коя от групите е на обекта. Когато се повдигнат въпроси, за ефективността на групите, Общината твърди, че шляещите са от групата на Бюрото по труда, а от там се кълнат в обратното.

В интерес на истината пет или шест човека от тълпата все пак работят. Трима въоръжени с лопати, гребват от огромен куп пръст, а след това внимателно пренасят загребаното с лопатата на около двадесет метра. Двама пък се опитват с греблата, да разбиват буците замръзнала глинеста почва.

Всъщност няма значение, дали работят или не. Хората не трябва да са там. Това е обект, за който Общината е платила на едната от фирмите, вземащи всички поръчки в града ни. На другата фирма, за да не се сърди, е даден по същото време друг обект в края на града.

Зная, че няма да получа отговор, какво е наложило да се извършват строителни работи през декември. Никой няма да каже и как отново точно тези две фирми са избрани, за да получат коледни подаръци. Само че, след като им се заплаща, осигуряването на безплатна работна ръка е поредното безобразие.

Всъщност това не се прави само в нашия град. Използването от фирми спечелили поръчки от общините на безплатна за тях работна ръка, под една или друга форма се практикува масово. Днес обаче темата е друга.

Като се съберат трите групи за временна заетост, с работещите в Общината и общинските фирми, излиза че Общината държи поне една трета от „пазара“ на работна ръка в града ни. Нищо чудно, че преди две седмици, кмета получи грамота и плакет от Министерството на труда и социалната политика и Агенцията по заетостта в категория „Община, разкрила най-много работни места и наела на тях безработни лица.

Излиза, че кметът ни е „Работодател на годината“, а в града ни всичко е розово. Дежурните лакеи и подмазвачи се надпреварват да честитят, но истината е много по-различна.

Безработицата в града ни расте и вече минава 20%. Дори сезонът в Боровец, не променя макар и временно тенденцията.

Това е официалната цифра. В нея не се включват трайно безработните, които вече са отпаднали от всякакъв отчет. Не се включват и работещите през сезона в Боровец, които в по-голямата си част са заети само четири месеца в годината. Тук не се включват и хората, които се водят на трудов договор, но реално не получават парите си с месеци и години.

За градче от по-малко от 30 000 души, което е на час път от София, този процент, показва че нещата са тотално сбъркани, но това не смущава ръководството на общината. Оправданията със световната криза са жалки и смешни, а моето мнение е, че това състояние се поддържа умишлено.

Общината като основен работодател, държи под контрол хората и срещу дребни трохички си осигурява лоялността им. По-голямата част от заетите по програми, са от ромски произход и списъците за това, кой да бъде включен не се правят в Общината. Списъците се правят от ромските босове в зависимост от това, дали гласуваш правилно. Същото е положението с другите работни места, където основно качество за наемане са връзките и послушанието.

Другата възможност за започване на работа е чрез Бюрото по труда, но това утопия. И двата пъти, когато съм бил безработен, съм си намерил сам работа, не чрез Бюрото, а въпреки него.

Какво да добавя още? Каквото и да е ще е излишно. Важни са грамотите, плакетите и аплодисментите на лакеите. Те се получават лесно и без усилия.

Виж за реална дейност срещу безработицата, са нужни усилия и то не малко. Създаването на условия за частен бизнес, също не е лесно. Не е като да храниш приятелски фирмички и да си прибираш комисионните. Не е като с данъците на бизнеса, да създаваш изкуствени и ненужни работни места за послушковци. Не е като с парите от данъците на бизнеса да финансираш губещи общински фирми, които пряко се конкурират с осигуряващите парите за тяхното съществуване. Не е, като да подариш на Ковачки стотици общински имоти, под формата на апортни вноски, срещу които той да тегли нови и нови кредити.

Освен това частния бизнес създава хора, на които не можеш да наредиш, как да гласуват. Не можеш и да запушиш устата им, за да не изричат горчивата истина. Не можеш, да ги контролираш. Те няма да ръкопляскат на плакети, грамоти и празни думи. Ще искат конкретни дела, а това изисква усилия.

Не на проекта „Дестинация Рила“!!!

Преди време писах за Планината.
Планината, която виждам всеки ден и е част от живота и сърцето ми. Планината, която ни дава живот, макар че не го я оценяваме.
Планината е още там, но опитите да се унищожи, не престават. За много хора, тя е единствено дървен материал, инертни материали за строежите им и приходи от туристи. Все неща, които искат да извлекат днес, без значение, какво ще оставим за бъдещето.

Всяка година изникват нови и нови проекти за унищожаваното ѝ, които оставят своите рани, а сега се задава поредния, който може да я унищожи.
Става въпрос за проекта „Дестинация Рила“, по който от края на миналия месец се работи и от правителството. Общините, които ще бъдат засегнати, вече са дали зелена светлина и никой не говори, какви ще са последиците за Планината. Никой не говори, каква площ ще бъде унищожена, ако се изпълни замисъла за 155 км писти и как ще се отрази на района присъствието на 200 000 души годишно.
Повтарят се папагалски рекламните материали, че ще има 20 000 легла и ще се вложат около 550 милиона евро. Да сумата е голяма, но толкова ли струва Рила?
Някой пита ли се, защо фирмите зад проекта са избрали България? Ами по простата причина, че такова нещо не може да се случи във Франция, Швейцария или която и да било друга европейска страна. Тук обаче няма проблеми и никой не говори, за това какво ще бъде въздействието върху природата. По същия начин, както не се взимат и мерки, срещу унищожаването на Седемте рилски езера.
Ще спра дотук, като ще предложа няколко линка, за хората, които ги е грижа.
Аз казвам моето НЕ! на този проект и колкото повече хора, говорят за това и кажат своето НЕ!, толкова по-добри са шансовете, да остане Планината и след нас.



Не мисля, че петициите са ефективни, но ето линк към петицията:

Да спрем Супер Рила за да има Рила

Един анализ:

Как ще се отрази на туризма бъдещият мегакомплекс "Дестинация Рила"?

Един материал за начина, по който се работи при подобни проекти от Община Самоков:

Супер… мега… гига… и така нататък

Аз казвам своето НЕ! на проекта „Дестинация Рила“!

Как да успее един протест?

Не зная дали някой брои дните от началото на протестите срещу правителството на мафията, което ни управлява в момента. Наистина в сайтовете редовно сменяват цифрата, но го правят по-скоро механично, колкото да отбележат, че има някаква промяна. А промяна няма и това вече е ясно и на най-последователните от протестиращите. Дори и те вече са разбрали, че избори ще има тогава, когато на управляващите им е изгодно.
Протестите още от началото са с известен край. Можеше разбира се, те да родят нещо ново, което да сложи край на непрестанната въртележка във властта на взаимосвързани мутри.
Можеше, но не стана, а вече е късно. За пореден път и хората участващи активно в протестите, тръгнаха по грешен път. Или пък ги поведоха по такъв. Не зная. Факт е, че просетите не успяха, а и не можеха да успеят.
Докато обаче на национално ниво приковалите вниманието на медиите национални протести се провалиха, в глухата провинция само да два-три дни два протеста постигнаха целите си. В подножието на Рила, в моето родно градче Самоков, в началото на месеца имаше два протеста, които завършиха успешно. Исканията на протестиращите бяха изпълнени за броени часове.
Интересно е да се направи съпоставка, между протестите. Какви са приликите и разликите или по-скоро, какви са условията един протест, да успее?
За да дам моя отговор, първо ще разкажа за двата успели протеста в Самоков.
След поне петнадесет годишно протакане, от ЧЕЗ отрязаха незаконното присъединяване към мрежата им в ромската махала в Самоков. Онази същата мрежа, за която от прокуратурата уж научиха от „Разследване“ на Нова телевизия, а новия самоковски депутат, твърди че си е в реда на нещата. Тези дето имат, дават на тези дето нямат.
Причината ЧЕЗ да отрежат кабелите, не е в това, че са се загрижили за законността. Прозаичната причина е, че сметките за единствената законна партида, която има в махалата не са плащани. За разлика от кражбите, които плащат редовните абонати и се включват в цената на тока, загубата е за сметка на ЧЕЗ.
В резултат на това действие около 200 роми се събират на незаконен протест, не пред ЧЕЗ, а пред общината. Полицията вместо да ги разпръсне, им се радва. Общинското ръководство спешно привиква представители на ЧЕЗ, а по-късно през деня, пристига и самоковски депутат.
В резултат тока е пуснат, общината обещава да придвижи спешно да изготви скици и да даде разрешение на ЧЕЗ, да построят още един или два трафопоста в махалата, за да е по-удобно на ромите да се закачат незаконно. Решава се, да се разкрият още няколко законни партиди, а въпроса с плащането поне на тях се отлага във времето. Протеста е успешен.
Втория протест е ден или два преди това пред Държавното лесничейство в Самоков и се развива по подобен сценарий. Отново роми се събират „спонтанно“, отново полицията само ги наблюдава. Исканията този път са за повече участъци за дърва за огрев. Такива са им отпуснати вече спрямо реалните потребности, а и нелегалната реалната сеч е много над разрешената, но това не задоволява дърводобивните фирми в махалата.
Както и при първия протест, на мястото се появява самоковския депутат и са обещани допълнителни разрешения. Протеста и този път е успешен.
Мисля, че вече мога да изброя условията, които дават гаранции, че един протест ще бъде успешен.
Първо, протеста не е необходимо да е масов. От около 5000 жители на махалата, само около 200 са участвали в протеста. Протеста обаче е добре организиран и с точно и ясно определени искания.
Първото условие, за да бъде един протест успешен е организацията и точна и конкретна цел.
Второто условие за да бъде успешен един протест, той трябва да има политически гръб. Трябва да има политически фигури, които да стоят зад него и най-добре е те да са от партия, която държи властта в момента.
На трето място, за да бъде един протест успешен е нужно хората, от които зависи решението, да осъзнават, че зависят от гласовете на протестиращите. И хората в Общината и депутатът осъзнават, че са на тези места благодарение на гласовете на протестиращите. Те не биха се трогнали от протест на хора, които никога няма да гласуват за тях или такива, които си пускат по навик една и съща бюлетина.
На четвърто място, за да бъде един протест успешен, исканията му не трябва, да накърняват интересите на хората, от които зависят решенията. Нито политическите интереси, нито икономическите.
Е, изясни ли ви се картинката? Ще добавя само една снимка от многото, които направих на несъществуващата според властите незаконна мрежа за кражба на електроенергия. Всеки може да я види в Google Street View. Дори и прокуратурата.

Чудесата на България

Повод за долните редове е кампанията на „Стандарт“ за избор на българските чудеса на новото хилядолетие. Поне така е описана кампанията. Иначе си е просто реклама за привличане на внимание, свирейки на битово- селския патриотизъм на нацията.
Начина на гласуване е порочен. Не зная за гласуване в мрежата, което да не е било опорочено или фалшифицирано. Самата цифра, която последно прочетох на сайта на класацията - 460 000 е нереална, но не това е проблема. Съдейки по резултатите, организаторите на анкетата, би трябвало да имат достатъчно данни за фалшификациите, но съм сигурен, че няма да реагират. Това също не е най-големия проблем. Това, което ме изуми повече е подреждането на обектите в класацията.

Изуми ме, та чак ме втрещи не само първото място на месното самоковско „чудо“- Цари мали град. Изуми ме факта, че това „чудо“ води с над 70% от гласовете. Изуми ме факта, че дори резултатите да са наполовина фалшифицирани, един „Дисниленд“, направен с европейски пари за кефа на месния феодал, води убедително пред Перперикон например, който е последен в първата десетка. Пак добре, че сред фаворитите не фигурират вампири и други подобни.
За това, какво представлява обекта, който е водач в класацията можете да прочетете:

История и бутафория

Какъв е критерия на гласувалите хора? Какъв ни е критерия, като хора от 21 век за нещата, които наричаме чудеса? Какъв ни е критерия за стойностно? Наистина ли българската нация е толкова изпростяла, че подреждането да бъде в този си вид?
Надявам се, че не е. Надявам се обяснението да е просто, както това, с което започнах в началото - битово- селски патриотизъм.
Надявам се!
Ако не е така, а това ни е нивото и вкуса, тогава няма какво да добавя.
Зачетох се в изказванията на кметове. Щели да се борят с всички сили и средства за победата. Ами да се борят! От Стандарт да постелят един тепих и да ги пуснат, да се преборят. Кеч ес кеч! Имаме традиции в тази област. Може тогава да имаме късмет и избраното чудо на България, да има поне някаква стойност. Пък и резултатите, ще са ако не по-достоверни, поне по-честни. Е, няма да стигнем американците, но поне ще докажем на македонците, че сме с една кръв.
С нетърпение очаквам, кои ще са участниците в надпреварата догодина. Лично аз имам фаворити. Например превърнатия в лична резиденция на Цветан Василев „Кристал“, Сараите на Доган, къщата на Тато в Правец и вампира на Божидар Димитров, а защо не и задника на Азис.
Дотогава обаче има време, така че нека се сборим още малко тази година. Сваляйте дрехите и заповядайте на тепиха:

Чудесата на България

Хроника на протеста

Вече не броя дните от началото на протестите. Не следя редовно и какво се е случило в поредната вечер. Няма смисъл, защото зная, че нищо важно няма да се случи.

Нямаше и да пиша тук за протестите, ако не прочетох на няколко места коментари, че щом не участваш в протестите, нямаш право да ги коментираш.

Чудесна логика и позиция! Като се замисля, между нея и тази на управляващата шайка, няма разлика. Не е нещо ново и се нарича болшевизъм.

Само че, единственото хубаво нещо днес е, че никой не може да ми забрани, да кажа своето мнение и да заявя моята позиция. Правил съм го винаги и няма какво да ми попречи, да го направя и сега. Не ме интересува, дали мнението ми не харесва на поредната управляваща шайка или на самозвани „демократи“, които мислят и действат с приомите на Сталин и Хитлер.

Не броя дните от началото на протестите. Не следя редовно и новините. Зная, че там нищо ново не се случва и няма начин да се случи. Всъщност от трите месеца протести имаше едно единствено нещо, което може да се припише, като тяхна заслуга. Това е оттеглянето на Пеевски от ДАНС, но мисля, че това щеше да се случи независимо от протестите.

Като резултат за три месеца, това е резултат много близък до нулата. Ако има начин да се пресметне колко обществена и лична енергия е изразходвана напразно, това е провал. Ако организаторите на протестите, бяха мениджъри или политически ръководители, най-достойното нещо би било, да си подадат сами оставката.

Да, но нали протестите нямат организация? Няма и хора, които ги организират и насочват?

Така е, защото всеки сам преценява и участва или не, но въпреки това има хора, които от самото начало се опитват да яхнат и насочат протестите. Насочват го в определена посока, но не го правят открито.

Не поемат отговорност за действията и думите си, не обявяват открито желанията си.

Ако го направят най-вероятно биха яли пердах от едно голяма част от протестиращите. Още повече никой не би им разрешил, да го представляват, но те и не желаят това.

Това би изисквало отговорност, а тези хора никога не са я поемали. Освен това, ако от протестите се беше родило нещо ново, в смисъл на политическа формация, тези хора биха станали излишни. Една нова политическа формация, би имала лостовете необходими, за да се осъществи промяната желана от болшинството българи.

Само че, всеки път, когато се заговори за това, гласовете веднага се заглушават.

-Аз си имам ДСБ и друго не ми трябва!

-Партиите са прекалено много!

-Партиите излишни, защото ние сме граждани!

-Партиите разделят!

Да, партиите разделят обществото, но една партия обединява хора с общи искания. Тя дава лостове, за промени в законите и властта. Дори милионен митинг, без политическо представителство, си остава само механичен сбор от хора, повече разделени от дребни субективни неща, отколкото обединени от нещо общо. Партиите не пречат на човек, да е гражданин, а допълват лостовете му на влияние с ефективни такива.

Протестите бяха идеалното място и повод, за създаване на подобна структура. Тя няма как да се роди в кварталните кръчми, в интернет форумите или пък във фейса.

На тези протести такава структура не се роди. Както това не се случи и на предишните. Както няма да се случи и на следващите и точно това е най-големия провал на сегашните протести. Провал умишлен и предизвестен.

Ако утре има избори, почти е сигурно, че ще гледаме в парламента същите нагли муцуни. Другата възможност е някаква коалиция между ГЕРБ и така наречения Реформаторски блок, от която косата ми се изправя. ГЕРБ по примера на БСП, макар и в опозиция, упорито не желае, да се промени. „Реформаторите“ пък са сбор от стари муцуни и това е единственото, което ги обединява. Твърденията, че са десни са просто кухи фрази, а целта е единствено, да се докопат до парламента. Ще бъде интересно, когато стане време, да се пишат изборните листи. Интересно е и кой ще гласува за тях. Събрани те дори губят няколко процента от подкрепата, която биха получили поотделно. Нещата можеха да бъдат други, ако към обединението се тръгнеше с разпускане на старите формации. Тогава вероятно „индианците“ щяха да са повече от „вождовете“, но очевидно целта е да се спаси не дясното, а шепа лидерчета.

Ако все пак ДСБ и хората на Кунева имат някакво представителство, кой би гласувал за кръжока „Синьо единство“? Кой би гласувал за листа, в която се мъдри Надето или Мартинчо?

Ще спра дотук. Не защото няма, какво да кажа и да спомена конкретни хора и организации, а защото няма смисъл. Пиша, защото имам мнение и свободата, да го изкажа, без значение дали се харесва на някого. Ако някой се обиди или пък не е съгласен, това е негово право. Не бих му казал:

-Нямаш право на мнение!

Аз не съм отявлен демократ, не съм и толерантен човек, поне мисленето ми не е болшевишко.

Протестите се провалиха. Провалиха малко след започването им и колкото по-бързо го осъзнаем, толкова по-добре за нас.

Новите джаджи

Прахосмукачка като прахосмукачка. Нито много голяма, нито много малка, а и дизайна не е почти същия, като тази в къщи, която кара вече десет години. Напоследък обаче, старата започва да дава заявки, че ѝ е време за пенсия и затова оглеждам младото поколение.

-Чисто нов модел! - един от продавачите се е лепнал до мен.- Продаваме го с 30% отстъпка до края на месеца. Чудесен избор!

-Не съм избрал нищо! Просто гледам.- опитвам се да охладя ентусиазма му.- Какво ще ми кажете за онзи модел там?

-Нов модел с подобрено качество и функционалност! Отличен избор!

-И какво точно е подобрено във функционалността? Все още ли е прахосмукачка или вече може и да лети?

-Ами нов модел е! По-добър!- мръщи се продавача.

-Видях на сайта ви модел ННН, на същата фирма. Показателите са еднакви, но цената на онзи е наполовина.

-А, онова е стар модел от миналата година. Вече не го предлагаме, защото има по нови и по-добри.

-По-добри? Ами аз точно това се опитвам да разбера. Какво е по-доброто на този модел, спрямо миналогодишния?

-Нов е!- отсича продавачът и тръгва да търси друга жертва.

Че модела е нов, няма спор. Само че, промените са предимно в дизайна и то толкова дребни, че трябва да ги търсиш внимателно. Параметрите се еднакви и ако имах избор, бих купил миналогодишния, който е по-евтин.

-Е, и аз бих направил същото, но сме изключение. - смее се един познат.- Хората налитат на новото, независимо дали е по-добро. Забелязал ли си, колко от малките магазинчета за техника затвориха или намалиха до минимум асортимента. Причината не е в кризата, а в новите джаджи. Зареждаш един модел, който е нов, но ако не го продадеш веднага, сама след месец има друг по-нов модел и хората търсят него. Нищо че няма голяма разлика между двата, а често дори старите модели са по- добри и евтини.

-Е, не е точно така! В повечето случаи цените намаляват. Виж например новите модели телефони. Препълнени са с екстри, а цените са по-ниски с всяка година. Вярно, че повечето модели се правят в Азия, а и мобилните оператори си избиват парите от дългосрочните договори, но все пак е малко по евтино. И са нови модели...

Технически прогрес, нови технологии, нови джаджи...

Накъде вървим? Напред?

Друг познат ми хвали нова джаджа, която си е взел. Наблъскана е с екстри, които никога няма да използва и била съвършена. Поне така твърдят в рекламите....

Само че, рекламите не се правят, за да описват продукта. Правят се да го продават, а това е различно. Затова рекламата твърди, че всеки нов модел е по-добър. Твърди, че всеки нов модел е съвършен и единственото нещо на света, от което се нуждаете.

Ако беше истина, нов модел щеше да излиза на пет години, а не на няколко месеца, но това е друга тема. Спомням си една разказана случка от преди години.

Не зная колко хора са запознати, но България едно време беше един от големите производители и износители на оловни акумулатори. Причината основно беше, в ниската определена цена на оловото, но и на отличните български учени в областта на електрохимията. Първо в България са разработени необслужваеми херметични оловни акумулатори, чрез добавка на калций в оловните плочи. На международна изложба при представянето на промишлено произведени акумулатори от този тип, един от западните експерти коментирал:

-Това е отлично! Отлично е, но безсмислено от икономическа гледна точка. За да има растеж икономиката, хората трябва да купуват. Автомобилите трябва да се сменяват на две или три години с нови, така че акумулатор, който работи пет или десет години е излишен лукс.

Сега разбрахте ли? Не толкова хората имат нужда от нови модели и джаджи. Карат ни да вярваме, че не можем без новите джаджи, а всъщност те са в услуга единствено на производителите и търговците. Във всяка сфера е така. Обновяване, обновяване и обновяване, за да има нови продажби и печалби.

Погледнете например компютъра, с който четете този текст. Моят е на три години и досега се държи отлично. Имам и стар, който е работил 15 години, а на практика е още здрав и работоспособен. Само че, аз не използвам него, защото новите програми, са прекалено големи и тежки за него. Новите версии на програмите не са по-добри от старите, но заемат повече място и черпят повече ресурси. За да можем да вършим същите неща, както преди няколко години, сме принудени да купуваме нови модели или джаджи.

Новото си е ново....