В края на годината...
Краят на годината не е последния ден на нещо важно, а утре няма да е първия ден на нещо ново. Времето не е разделено на цикли от години, месеци, часове, минути или секунди. То е река, на която не знаем нито къде са изворите, нито къде се влива. То е път, по който животът ни носи само в една посока, без да знаем къде отиваме, без да можем да спрем.
Плашещо е, но не си го признаваме. Толкова е плашещо, че не искаме да мислим за това. Опитваме се да разделим времето на периоди, на цикли от години, месеци, часове, минути или секунди. Периоди, които са ни по-понятни от безкрайността. Периоди, на които можем да усетим началото и края. Периоди, в които можем да планираме собствения си живот. Да си поставим нови цели, да отметнем старите, изпълнени и неизпълнени.
В края на годината...
В края на годината правим равносметка на отминалата. Или поне опитваме.
В края на годината правим планове за следващата. Или поне опитваме.
Опитах и аз, но не се получава. Не мога да направя списък за отминалите неща и да поставям отметки – изпълнено и неизпълнено. Дори да успея, какъв смисъл ще има? Защо ми е списък с отминали събития, които не мога да променя? Ще се гордея с успехи или ще съжалявам за неуспехите си? Ще се поуча от грешките си и няма да ги допусна отново?
Не мога да направя план за бъдещето. И не искам. Няма смисъл да правя списък с желанията и мечтите си. Зная ги добре, а и себе си познавам. Не обичам да правя планове, защото.... Просто не обичам.
В края на годината, не искам да гледам назад или напред. Краят на годината не е последния ден на нещо важно, а утре няма да е първия ден на нещо ново.