Беше спокойна и приятна седмица, в която имах време за всичко. Луната беше голяма.
Толкова голяма, че не се побираше в обектива.
Един от кактусите ме зарадва, а очаквам и другите да цъфтят вече.
Първия опит с новия обектив.
Среща с две любопитни катерици. Едната беше срамежлива, но другата май ме хареса.
Пеперудите са лениви, а големите са изчезнали някъде. Ще се покажат отново в последните топли дни на есента.
Пчелите също са лениви.
Отново с ново фото
Измина по-малко от година, откакто не бях взимал нов фотоапарат. В интерес на истината, съм доволен от всичките си покупки досега. Всеки нов разширяваше по някакъв начин възможностите ми, но отдавна зная, че хубавата снимка е в улавянето на мига и в познаване и използване на възможностите на наличния апарат, а не в притежаването на скъпи играчки.
В този смисъл, не мисля, че ще спра да снимам с предишния - Canon PowerShot SX700 HS. Апаратът е отличен, а 120 кратното увеличение със стабилизация, ми позволява да заснема и най-отдалечените обекти. В същото време прави и страхотни макроснимки, а се събира в джоба и мога да го нося винаги с мен.
Причината да взема нов апарат е желанието ми да науча основните неща на DSLR фотографията. Това е скъпо удоволствие, но го исках и от месец вече имам първия си апарат от този тип - Canon EOS 1200D.
Взех го в комплект с китов обектив - Canon EF-S 18-55mm f/3.5-5.6 IS II, който според мен е добър за начинаещи, но с една забележка. Зумът е прекалено малък и далечните обекти са недостижими.
Можех да снимам само с него, но с идея за бъдещето се разрових за други обективи. За съжаление цените ме отказаха. Дори и използвани обективи от тези, от които се интересувах, не бяха по моя джоб. Бях се отказал да търся нови, но цените на използваните почти не се различаваха от тези на новите.
Тъкмо се бях примирил и сякаш съдбата ми изпрати точно това, от което се интересувах. Всъщност това не е универсален обектив. Такива между другото няма. Попаднах на обектив, който е чудесно допълнение към този, който имах и то на човешка цена, която можех да си позволя.
Това е Canon EF-S 55-250mm f/4-5.6 IS II и днес ще го изпробвам в реални условия. Макар и да имах късмет, джобът ми сериозно се опразни, но се надявам удоволствието от занимавката да компенсира това.
Двата обектива се допълват отлично, обхващайки фокусно разстояние от 18 до 250 мм. Наистина не е практично да нося постоянно и двата, но ще ги редувам и ще се наложи да се съобразявам с това. Вече сте видели снимки с новия апарат във Facebook, но ето и една снимка с първия обектив от вчера:
И още нещо. Ако някой ден реша да се разделям с някой от апаратите или обективите ми, обещавам, че или ще го подаря или ще намаля цената поне на половина, от това което съм дал.
Червеноопашка
Сядам и запалвам цигара. Уморен съм и искам деня вече да е отминал. Звуците наоколо се сливат в монотонно жужене, а цветовете в замъглена картина. После нещо в клоните на дървото до мен се раздвижва и привлича вниманието ми.
Малка птичка прескача от клон на клон, клати опашката си и прикляква смешно. След това замръзва за миг, а след това с бърз скок хваща в човката си нещо, толкова малко, че няма да мога да го видя, дори да е на метър от мен.
Птичката е червеноопашка и няма начин да не сте я виждали. Малка птичка, която се отличава само по червено-оранжевите пера на опашката си.
Гася цигарата и решавам да си тръгна, но тогава се случва нещо, което не очаквам. Птичката се спуска и кацва само на метър от мен.
Гледам я, а тя гледа мен. Стои на клончето ме гледа. Не прикляква, не клати опашка.
Протягам ръка да извадя фотоапарата, но се отказвам. Зная, че в момента, в който извадя фотото, птичката ще отлети. Случвало ми се и и друг път, затова се обръщам и си тръгвам, но нещо ме кара да се обърна.
Птичката още стои на клончето и ме гледа. Пристъпвам към нея, но тя не помръдва. Не се плаши от мен и фотоапарата. Дори позира. Изчаква да направя снимката и се обръща на другата страна, за да направя нова.
Един колега – Иво, каза преди време, че за да снимаш птица, не трябва да я гониш и дебнеш. Трябва да чакаш, тя да дойде при теб. Прав е, но за съжаление рядко се случва, а когато се случи, обикновено не нося фотоапарата. Е, този път имаш късмет.
Прибирам фотото и си тръгвам. Гледам през рамо, защото птичката още е там. Стои и гледа към мен. Не прикляква, не клати опашка. Сигурно иска още снимки, но трябва да си тръгвам вече. Умората е изчезнала и отново чувам звуците и виждам ясно цветовете.
Малка птичка прескача от клон на клон, клати опашката си и прикляква смешно. След това замръзва за миг, а след това с бърз скок хваща в човката си нещо, толкова малко, че няма да мога да го видя, дори да е на метър от мен.
Птичката е червеноопашка и няма начин да не сте я виждали. Малка птичка, която се отличава само по червено-оранжевите пера на опашката си.
Гася цигарата и решавам да си тръгна, но тогава се случва нещо, което не очаквам. Птичката се спуска и кацва само на метър от мен.
Гледам я, а тя гледа мен. Стои на клончето ме гледа. Не прикляква, не клати опашка.
Протягам ръка да извадя фотоапарата, но се отказвам. Зная, че в момента, в който извадя фотото, птичката ще отлети. Случвало ми се и и друг път, затова се обръщам и си тръгвам, но нещо ме кара да се обърна.
Птичката още стои на клончето и ме гледа. Пристъпвам към нея, но тя не помръдва. Не се плаши от мен и фотоапарата. Дори позира. Изчаква да направя снимката и се обръща на другата страна, за да направя нова.
Един колега – Иво, каза преди време, че за да снимаш птица, не трябва да я гониш и дебнеш. Трябва да чакаш, тя да дойде при теб. Прав е, но за съжаление рядко се случва, а когато се случи, обикновено не нося фотоапарата. Е, този път имаш късмет.
Прибирам фотото и си тръгвам. Гледам през рамо, защото птичката още е там. Стои и гледа към мен. Не прикляква, не клати опашка. Сигурно иска още снимки, но трябва да си тръгвам вече. Умората е изчезнала и отново чувам звуците и виждам ясно цветовете.
Седмицата 34 2015
Пропуснах да споделя миналата седмица. Може би защото настроението ми беше по-облачно от снимката.
Всъщност може би не е така. Дори в облачното време има красота, а след дъжда, гледките са невероятни.
Обаче ако сам не видиш красотата на мига, дори и най-хубавата снимка не може да го предаде. Същото е, като да гадаеш дали крушите са вкусни, без да си ги опитал.
Или пък, че пеперудата върху стената е по-красива от тази върху цвете.
Или пък, че птицата на земята е по-красива от тази в полет.
Ако имам късмет, скоро ще цъфти един от новите ми кактуси.
Дори и без късмет, залезите ще продължават да са красиви, но самотни.
Винаги съм се чудил, как хората успяват да уловят красотата на водните капки. Оказа се лесно.
Оказа се, че капките са си във всяка снимка. Просто трябва да я увеличиш, за да видиш в нея.
Всъщност може би не е така. Дори в облачното време има красота, а след дъжда, гледките са невероятни.
Обаче ако сам не видиш красотата на мига, дори и най-хубавата снимка не може да го предаде. Същото е, като да гадаеш дали крушите са вкусни, без да си ги опитал.
Или пък, че пеперудата върху стената е по-красива от тази върху цвете.
Или пък, че птицата на земята е по-красива от тази в полет.
Ако имам късмет, скоро ще цъфти един от новите ми кактуси.
Дори и без късмет, залезите ще продължават да са красиви, но самотни.
Винаги съм се чудил, как хората успяват да уловят красотата на водните капки. Оказа се лесно.
Оказа се, че капките са си във всяка снимка. Просто трябва да я увеличиш, за да видиш в нея.
Седмицата 31 2015
Луната се показваше на небето още преди да залезе слънцето, а лястовиците в небето бяха толкова много, че след няколко опита се отказах да правя идеалната снимка.
Когато група малки соколи ти дойдат на гости в центъра на града, това е приятна изненада. Преброих шест птици, окупирали покривите на два от високите блокове. Не помня такова нещо. Самотни соколи съм виждал да летят над града, но през зимата. Минават и бягат, защото сивите врани и гаргите се събират на големи ята и ги преследват.
Сега е различно. Враните и гаргите делят покривите със соколите. Не се харесват и понякога някоя едра врана литва срещу гостите, но без да се напряга много.
Лятото не е сезон за снимане на птици, освен ако някое малко птиче не реши да позира, а не да се крие сред листата.
А това лице открих случайно. Малко прилича на мен :)
Когато няма цветя и тръните са цветя.
Един залез....
И няколко изгрева...
Когато група малки соколи ти дойдат на гости в центъра на града, това е приятна изненада. Преброих шест птици, окупирали покривите на два от високите блокове. Не помня такова нещо. Самотни соколи съм виждал да летят над града, но през зимата. Минават и бягат, защото сивите врани и гаргите се събират на големи ята и ги преследват.
Сега е различно. Враните и гаргите делят покривите със соколите. Не се харесват и понякога някоя едра врана литва срещу гостите, но без да се напряга много.
Лятото не е сезон за снимане на птици, освен ако някое малко птиче не реши да позира, а не да се крие сред листата.
А това лице открих случайно. Малко прилича на мен :)
Когато няма цветя и тръните са цветя.
Един залез....
И няколко изгрева...
Абонамент за:
Публикации (Atom)