Седмицата 37 2017

Сутрин вече е хладно и през деня не се крия от слънцето.


А те са навсякъде. Дори в сянката на ластарите на хмела. Едно време цели полета в нашия край бяха засадени с хмел. И аз съм брал на една лятна бригада. Сега насажденията ги няма, но хмелът се е засадил навсякъде.


А рано сутрин, наистина е хладно. Започнах да вадя дебелите дрехи.


Сутрин е студено, но през деня слънцето е ниско и дойде времето на кактусите ми да цъфтят. Очаквам поне още два вида да цъфнат до края на месеца.



Тази седмица се случи и нещо наистина важно за мен. Новият ми роман "Старецът и песента" е вече по книжарниците.  Имам достатъчно книги и при мен, за да изпращам на приятели. Първите поръчали книгата, вече я получиха.


Добавих романа в страницата "Книгите". Ако някой иска да поръча него или някоя от предишните ми книги, да пише на имейла, посочен там. Или на лични в профила ми във Facebook.

Къщичка в гората

Преди около месец, в местните вестници беше публикувана жалба от група възрастни хора, които се оплакваха, че дървената къщичка, която си построили била опожарена от вандали. При една от разходките си край града, вече бях попаднал на останките от наскоро запалената дървена къщичка, но гледката не ме изненада. Повечето подобни къщички не изкарват повече от година, преди да бъдат съсипани. Съдбата им е предопределена още с построяването.


Обаче според мен, проблемът не е само с вандалите. Всъщност проблемите започват още с идеята за построяване на такъв вид къщички. Няма начин някой да ме убеди, че истински любител на природата, вместо разходка, се нуждае от покрив със софра на 10 или 15 минути от пределите на града. Разстоянието е прекалено малко, за да приема, че къщичките могат да послужат за заслон от лошото време. От три години, почти всеки почивен ден, в хубава и лошо време съм на разходка в околностите на града, но никога не съм виждал някой на използва тези къщички.
Виждал съм останки от софри, с по тридесет или четиридесет празни бутилки, виждал съм при –15 градуса по Целзий, млад човек, който се налива с трилитрова бутилка бира. Виждал човешки биологичен материал от всякакъв вид, виждал съм и спринцовки и опаковки от "Durex".
Искам да изясня нещо. Нямам нищо против подобни къщички.Един познат наскоро коментира, че трябва да се забранят контейнерите за смет на обществени места, защото много ги чупели. Това е, все едно, ако имаш мишка в плевника, вместо да си вземеш котка, да му драснеш клечката...
Това, което искам да кажа е, че подобен вид постройки, трябва по някакъв начин да са регламентирани. Трябва да се знае, кой е разрешил строежа и одобрил мястото, кой е одобрил отсичането на здрави, млади дръвчета за изграждането, кой е отговорен за поддържането на мястото и наглеждането му поне през ден или два. Защото, това че бай Х и бай У са решили, че трябва да си имат "своя" къщичка в гората. Решават и го правят. Имат свободно време, хващат резачките и след седмица или две и поне две дузини отрязани дървета, сбъдват мечтата си.
След тях обаче идва бай Z, който обича да си пийва на тиферич и далече от жена си. Открива с приятели къщичката в гората и се възползва от конституционното си право, да пие, където иска. По някое време през нощта, алкохолът не е достатъчен за сгряване и се запалва огън. Понеже компанията няма инструменти, най-достъпното гориво са елементите от къщичката. После...
Дори да не се случи най-лошото, следите и боклукът остават. Повечето хора, които познавам твърдят, че когато лагеруват сред природата, съвестно си изнасят боклуците. Обаче за три години, съм виждал само един човек, който го прави. Дребен човек, с очила с дебели рамки. В почивните дни, всяка сутрин разхожда немската си овчарка от източната страна на река Искър. Кучето е кротко, но човекът му закача каишката,когато види друг човек в далечината. И всеки ден се прибира с чувал боклук, който е събрал след "любителите" на природата...
Два пъти опитах и аз, но се отказах. Усетих присмех в погледа на хора, тръгнали към "техните" си къщички...
На последната снимка е една нова "творческа" инициатива, зарязана недовършена...








Седмицата 34 2017

Шипките започнаха да зреят.


Това пък е глог, но тази година храстчетата не са отрупани с плод, както миналата.


А това е закъсняла горска ягода.


Соколите орко са отгледали потомството. Миналата година малките бяха две.


След жегите виждам отново и земеродните рибарчета. Почти по същото време и миналата година съм снимал първите.


Вчера сутринта температурата беше 6 градуса, а още е август. Вече не се крия от слънцето, а го търся.


И го намирам дори в това...


Седмицата 33 2017

През седмицата започнаха да цъфтят кактусите ми. Слънцето слезе по-ниско и ги огрява по цял ден. За съжаление, първия цвят на Astrophtum myriostigma не можах да видя отворен. Е, има още две пъпки и много време до края на септември.


Ехинопсисите обаче ще се отварят през няколко дни. Засега само белите.


Вчера получих сигналната бройка от новата ми книга. По-хубава е, отколкото очаквах, а най-хубавото е между кориците. Различна е от това, което съм писал досега, но пак съм си аз. Печатът ще е през другия месец. Малко остана.



Седмицата 32 2017

Не всичко е такова, каквото изглежда. Миналата седмица виждах само изсъхнали треви, а днес виждам семената новия живот в тях.









Седмицата 31 2017

Жега и изгорели от слънцето полета.


И пътища, на които не виждаш края.


Жега и светлина, дразнеща очите. Дори и вечер.


Не познах, че ще цъфнат два от кактусите. Един е, но не вярвах, че ще оцелее при мен. Echinocereus viridiflorus. Пише, че цветовете имат аромат на лимон, но не го усещам.




Направих най-добрите мои снимки на женска червеногърба сврачка. В този месец са навсякъде, а заслугата за снимката не е моя. Попаднах на суетна птица, която обича да позира за снимки.


Първа прилична снимка и на черен бързолет. Остава да успея и с алпийски.

Седмицата 30 2017

Юли отмина, но още не е прекален горещо. Утрините дори са хладни. И красиви.






За втора година наблюдавам двойна дъга.


Денят намалява, слънцето слиза по-ниско на хоризонта и кактусите ми започнаха да цъфтят.


Очаквах, че тази седмица ще са два, но не познах. Може би, така ще е през следващата.


Да се похваля и тук с корицата на новата ми книга. Работен вариант е още, а до отпечатването има още време.