Шипките започнаха да зреят.
Това пък е глог, но тази година храстчетата не са отрупани с плод, както миналата.
А това е закъсняла горска ягода.
Соколите орко са отгледали потомството. Миналата година малките бяха две.
След жегите виждам отново и земеродните рибарчета. Почти по същото време и миналата година съм снимал първите.
Вчера сутринта температурата беше 6 градуса, а още е август. Вече не се крия от слънцето, а го търся.
И го намирам дори в това...
Седмицата 33 2017
През седмицата започнаха да цъфтят кактусите ми. Слънцето слезе по-ниско и ги огрява по цял ден. За съжаление, първия цвят на Astrophtum myriostigma не можах да видя отворен. Е, има още две пъпки и много време до края на септември.
Ехинопсисите обаче ще се отварят през няколко дни. Засега само белите.
Вчера получих сигналната бройка от новата ми книга. По-хубава е, отколкото очаквах, а най-хубавото е между кориците. Различна е от това, което съм писал досега, но пак съм си аз. Печатът ще е през другия месец. Малко остана.
Ехинопсисите обаче ще се отварят през няколко дни. Засега само белите.
Вчера получих сигналната бройка от новата ми книга. По-хубава е, отколкото очаквах, а най-хубавото е между кориците. Различна е от това, което съм писал досега, но пак съм си аз. Печатът ще е през другия месец. Малко остана.
Седмицата 32 2017
Не всичко е такова, каквото изглежда. Миналата седмица виждах само изсъхнали треви, а днес виждам семената новия живот в тях.
Седмицата 31 2017
Жега и изгорели от слънцето полета.
И пътища, на които не виждаш края.
Жега и светлина, дразнеща очите. Дори и вечер.
Не познах, че ще цъфнат два от кактусите. Един е, но не вярвах, че ще оцелее при мен. Echinocereus viridiflorus. Пише, че цветовете имат аромат на лимон, но не го усещам.
Направих най-добрите мои снимки на женска червеногърба сврачка. В този месец са навсякъде, а заслугата за снимката не е моя. Попаднах на суетна птица, която обича да позира за снимки.
Първа прилична снимка и на черен бързолет. Остава да успея и с алпийски.
И пътища, на които не виждаш края.
Жега и светлина, дразнеща очите. Дори и вечер.
Не познах, че ще цъфнат два от кактусите. Един е, но не вярвах, че ще оцелее при мен. Echinocereus viridiflorus. Пише, че цветовете имат аромат на лимон, но не го усещам.
Направих най-добрите мои снимки на женска червеногърба сврачка. В този месец са навсякъде, а заслугата за снимката не е моя. Попаднах на суетна птица, която обича да позира за снимки.
Първа прилична снимка и на черен бързолет. Остава да успея и с алпийски.
Абонамент за:
Публикации (Atom)