Рестарт

Не му потръгна на първия ми роман - „Кланица“.
Първо, престоя в папките прекалено дълго време, след като го завърших. Колебаех се, дали да го има на хартия и бях зает с по-важни за мен проекти. Започнах с един, после с втори, после с трети проект и те ме затрупаха. Един ден реших, че за да продължа напред, трябва да изчистя старите неща, а „Кланица“ беше първа в списъка.
Не исках да губя време и я подготвих за печат за две седмици. После я дадох за печат и реших, че вече мога да продължа напред.
Бързах, а това се оказа грешка. Разбрах това, когато книгите бяха в ръцете ми. Радвах се, но радостта не ми попречи да видя, че нещата не са наред. От печатницата си бяха оставили ръцете, но махнах с ръка. Ако не се вгледаш внимателно, книгата изглеждаше добре, а нали все пак, съдържанието е най-важно?
Съдържанието наистина е важно и се радвам, че книгата се хареса на повечето от хората, които я прочетоха. Дори на тези, които не обичат фантастика.
Радвах се, но тогава светна първата червена лампичка. Оказа се, че една от книжките е с объркани страници. Една от петдесет, може да изглежда малко, но всъщност, не е. Не бях прелиствал всичките книги и настроението ми се развали. Част от книгите вече не бяха при мен. Дали и сред тях имаше дефектни? Докато уточня дали няма други, мина цяла седмица.
Неприятна седмица, но се оказа, че има нещо по-сериозно, за което да се притеснявам. Книгите се разпадаха още след първото или второто прочитане. Оказа се, че са оцелели единични бройки. Не вярвах, че подобно нещо може да се случи в 2016 година. Единствените книги в библиотеката ми, които се разлепват, са от около 1980 година и не са много. От печатницата ми отговориха, че не знаели какво е станало и нямали други такива случаи.
Не им повярвах. Ако имаха дори елементарен контрол върху качеството си, книгите нямаше да дойдат при мен в това състояние.
Бях в отвратително настроение. Книгата е част от мен. Не е приятно да видиш, как е съсипана, заради чужда небрежност. Най-лошото е, че не можех да направя нищо. Махнах с ръка и отписах книгата. Отказах се и от представянето. Продължих напред.
Имах тежък месец, но когато той приключи и се върнах към ежедневните задачи, разбрах, че не мога да оставя нещата така. Най-малкото, което трябваше да направя, беше да заменя поне дадените в градската библиотека екземпляри, с такива с добро качество. Това щеше да ми доведе допълнителни разходи, но парите не са най-важното.
Само че, подмяната на книгите в библиотеката, не ми се видя достатъчно. Реших да потърся друга печатница и да опитам да дам нов живот на романа. Не ново начало, а по-скоро рестарт.
Реших и го направих. Вчера получих екземплярите. Достатъчно са, за да заменя книгите на всеки, който пожелае това, а и да изпратя на хората, които вече са си запазили книгата или на нови желаещи.


Има и още една добра новина. Оказа се, че с книгите от новата печатница, мога да намаля още малко цената. Един лев не е много, но отново не посмях да поръчам по-голям тираж.
Бройките от първия печат, ще подаря. Не са останали много, но не искам да ги изхвърля. Съзнавам, че има риск новите книги да се задържат повече време при мен, но няма значение.
Ще се опитам да организирам и представяне на книгата. Тя го заслужава.
А тези, които искат да имат книгата, могат да я поръчат оттук:
Книгите

Или да получи подарък от първия тираж, или да свали свободно книгите ми в електронен вариант.