Нямам идея

Седмицата 22 2016

Седмица на калинките. Макар, че студеното време се върна, те са нявсякъде.

Цъфнаха и шипковите храсти. Миналата седмица имаше само единични цветове.

Комарите също се показаха, но снимката е тук заради цветото.

Още нещо, което вече е масово. Цветовете на маковете.

И бъзовите цветове са напълно отворени.

Зеленината и цветята са навсякъде. Вече само чувам птиците, освен ако сами не се покажат на открито.

Най-добрата ми снимка на папуняк. Тази година има повече от миналата.

Още един красавец ми позира, макар и да се среща често. Само че, този ме допусна достатъчно близо.

Тази селска лястовичка също, но предполагам, че е болна или ранена. Не личи, когато лети, но често стои кацнала сама, докато другите не спират да се реят в небето.

Седмицата 20 2016

Отново студена седмица с мъливи утрини.

Мъгла, облаци и следи от последния дъжд.

После изгрява слънцето.

Пробива през облаците и си спомням, че е пролет.

Припомня ми го, нов всеки цвят.

И дори Луната върху синьото небе.

Тази година щъркелът, върху комина на бившата градска баня, вече не е сам. След две години самота си има компания. Засега обаче не забелязах, да стягат гнездото.

Успях да снимам отблизо малък пъстър кълвач. Наистина е много е малък. Сред листата първо го взех за връбче.

Вече разпознавам повечето птици, които виждам в околностите на града. Изненадан съм от разнообразието и броя, но се справям криво-ляво. С насекомите обаче никога няма да се оправя. Ето един бръмбър, който не съм виждал преди. Красавец е и щях да го запомня.

И още един...

Калинката поне разпознавам, но кой точно от многобройните видове е?

Седмицата 19 2016

Какво е нужно на човек, за да се почувства добре?
Почивен ден, ясно небе, чист въздух, пътека и удобни обувки...

Поне на първо време. След човек иска още, и още и още... Иска още, вместо да се радва на това, което има...

Иска още, вместо да се радва на красотата около него.

Човек иска всичко и сега. Не може да чака като пеперудата, събираща сили от слънчевите лъчи.

Всяка пеперуда е била гъсеница. Дали помни това?

Преди две години тежък, подранил сняг събори много дървета. Все още следите личат. Няма кой да разчисти "труповете" и болните дървета. Тези с каруците, чиито следи виждам сутрин секат здравите дървета.
Преди седмица попаднах на предложение, да се забрани за година или две влизането в гори и паркове. Сигурен съм, че за това време гората ще излекува сама раните си. Ще ми е неприятно, но съм "ЗА!".
Обаче няма да стане. За разлика от хората с резачките, дърветата не са гласоподаватели.

Какво да се прави? Ами нищо... Вече се примирих. Отвръщам поглед от изсечените дървета, заобикалям местата с натрупани боклуци. Обаче вчера нещо ме отврати. Безсмислена, никому ненужна жестокост. Или пък нужна на човека прегазил къртицата, за да се почувства велик и силен? Сигурно е успял...