Кланицата - текст

В края на годината реших да предоставя за свободно сваляне файла с първия си роман. Вече съм казвал многократно, че писането му беше по-скоро експеримент, който според мен не е чак толкова неуспешен. Това е една от причините засега да не правя планове, текста да бъде издаден на хартия. Имам си и други причини и други планове поне за първата половина на следващата година.
Файлът не е идеален и не мога да го нарека електронна книга. Има още десетина дни работа по него, за да се превърне в книга. Освен това, при качването се получи разместване, което нямам настроение да оправям тези дни.
Файлът ще е свободен за сваляне не повече от месец. Може да се чете и онлайн. Споделям го с познати и приятели, макар че на някои съм го изпратил вече лично. Имам и мнения на прочелите го, все приятели, които уважавам и ценя много. Има положителни и отрицателни мнения и така е нормално. Ще бъда благодарен, ако получа и други мнения и особено забележки, ако някой има желание. Не, че ще се съобразя с тях, де :).

23.01.2016 година.
Премахнах файла за сваляне. Мисля, че е достигнал до всеки, който се е интересувал.

Седмицата 52 2015

Остават броени дни до края на старата година, но за мен тя вече е зад гърба ми. Хубава или лоша, отминала е.


А новата година изглежда така:


Изглежда като път, на който виждаш само началото. Все пак имам път, което не е лошо. Лошо е да виждаш целта, а да да няма път до нея.


Лошо е и когато вървиш само по утъпкани, познати пътища. В един момент усещаш, че вървиш само за да се движиш. Вървиш, за да поддържаш илюзията, че си жив.


Не лошо и да не виждаш ясно бъдещето. Никой не го може. Лошо е ако се заблуждаваш, че го виждаш в изкривените отражения.


Годината отмина и се опитвам да си подредя нещата. Тези от миналото в една кутийка, а плановете в друга. Забелязах обаче, че понякога обърквам кутийките. Тогава зарязвам всичко и тръгвам на разходка по утъпканите пътеки и пътища.


Тръгвам, макар че зная всичко за тях. Зная, кога и къде мога да видя това земеродно рибарче.



Зная и къде обичат да кацат чаплите.


Зная и къде танцуват и пеят водните косчета.


Познати пътища и пътеки. Познати гледки и неща. Мисля, че и идващата година ще е изпълнена с такива.

Седмицата 51 2015

Седмицата ми премина в очакване на приключването на работната година. Това вече е факт, но в момента няма сили да се зарадвам. Всичко ми е в мъгла.


Обаче слънцето винаги пробива мъглата и два дни с дълги разходки, ми върнаха настроението.


Студено е, но когато съм навън не го усещам. Дори гледката на изсъхналите тръни успява да ме стопли.


Или пък светлината събрана в изсъхналите по храстите плодове.


Имах планове за почивните дни, но ги отлагам. Другата година ми се струва далечна и нереална. Също като отражението на света в студените води на реката.


Зимата и снегът още ги няма, макар че всичко в природата се е подгатвило отдавна за тях. Само мъховете нехаят. Трябва им само малко светлина и влага, за да се събудят за живот.



Не успях да видя бялата чапла, но рибарчето редовно прелита наоколо. Всъщност са поне две, но заедно с водните косчета са станали плашливи и предпазливи.Снимката е от около 50 метра, но не губя надежда, че рибарчето някой ден ще ми позира, поне за една хубава снимка.


Също като този кълвач. Рядко съм виждал кълвач, кацнал така.


И още няколко снимки на птици.



Седмицата 50 2015

Остават ми само пет работни дни за тази година, но ми се струва, че това е безкрайно дълго време. Уморен съм и единствения ден почивка, между двете седмици успя само да ме накара, да забравя умората за кратко. Една кратка разходка в неделя, докато другите още спят беше изпълнена с много хубави моменти. Първо срещнах тази катеричка. Още сънлива, търсеща лъчите на изгряващото слънце.


Бялата чапла срещнах на връщане. Този път ми позволи да я приближа. Докато я снимах, бях забравил за всичко наоколо. Едва когато отлетя, видях, че наблизо е имало още една бяла чапла. Фотоапаратът може да запази мига, но стеснява хоризонта. Чудя се дали да не зарежа новото фото и да правя разходките си само със сапунерката. Все повече се убеждавам, че хубавите снимки прави не фотото и човекът зад него, а светлината.


Още една среща в неделя.


И тази седмица времето се запази сравнително топло за декември. Липсва ми само зеленината на топлите месеци, но красота има и в това, което е останало.




Сутрин обаче е студено, а планитата е покрита със сняг. Малко сняг, но сняг.

А водите на реката текат ледено студени.






Може би трябва да допълня нещо и за рождения си ден, който беше вчера. Досега винаги съм го отбелязвал тук, но тази година не го направих. Не си струва. Ден като ден. Един от многото, които са отминали. Важни са само тези, които предстоят.

Седмицата 49 2015

Изпратих миналата седмица така. Светлина и мрак в едно.


Идва края на годината. Идва и зимата, макар че снегът закъснява. Имах възможност да изчистя последните три дни от отпуската и се опитах да прекарам повечето време навън. В движение и на чист въздух.


Макар, че това на долната снимка определено не е чист въздух. За съжаление и аз съм част от проблема. Отоплявам се на дърва и нямам друга финансово приемлива алтернатива.


Не харесвам снимките направени при увеличено време за експозиция. Изглеждат замазани и неестествени. В този случай обаче се радвам, че опитах. Дъгата, която само е загатната на обикновените снимки, сега се вижда ясно.
Красиво е макар, че има нещо, което ми развали настроението. На няколко метра под тази красота, местното ВиК е заустило канализация директно в реката. Така им е по-лесно и евтино.


Пазарът на стари неща е добра алтернатива за ентусиасти като мен. Почти без пари вече имам хубава фоточанта.


С изключение на фотоапарата и тук всичко е втора ръка. Повече не мога да си позволя, но не ми е и нужно.
Може би, пролетта ще си потърся и... О, не! Няма!


Когато няма риба, казват, че и ракът е риба. Когато няма сняг, сланата също може да мине за сняг. Дори може би е по-красива.





Топлите дни обаче си имат и недостатъци. Бялата чапла рядко каца наблизо. Виждах я само в полет в далечината, а това е единствения път, когато я видях отблизо.


Затова пък имам други нови птици, уловени в обектива. Това е дългоопашат синигер.


А тези двете, не можах да определя.



 Днес е последния ми ден от оптуската. След това имам още 10 работни дни за тази година, които няма да са предпразнични, но пък са само десет.