Една минута, а после слънцето подпалва земята и небето. Времето спира и когато дойде вечерта, спомените ги няма. Остава само умората и безразличието.
Умора, безразличие, умора, жега, умора още с изгрева. Започвам да приличам на тази пеперуда.
Седмицата 30 2015
Изгревът в една минута.
Една минута, а после слънцето подпалва земята и небето. Времето спира и когато дойде вечерта, спомените ги няма. Остава само умората и безразличието.
Умора, безразличие, умора, жега, умора още с изгрева. Започвам да приличам на тази пеперуда.
Една минута, а после слънцето подпалва земята и небето. Времето спира и когато дойде вечерта, спомените ги няма. Остава само умората и безразличието.
Умора, безразличие, умора, жега, умора още с изгрева. Започвам да приличам на тази пеперуда.
Седмицата 29 2015
Слънце и жега още от изгрева.
Жега и изсъхнали полета.
Изсъхнали полета и жега.
И пеперуди...
И още една пеперуда...
А облаците слизат от небето, за да се охладят в реката.
Жега е и цветовете са малко.
Тревите са изсъхнали и тогава и тръните са цветя.
Плодовете узряват.
А когато си мислиш, че познаваш всичко, откриваш непознатото и красивото там, където не очакваш нищо.
Жега и изсъхнали полета.
Изсъхнали полета и жега.
И пеперуди...
И още една пеперуда...
А облаците слизат от небето, за да се охладят в реката.
Жега е и цветовете са малко.
Тревите са изсъхнали и тогава и тръните са цветя.
Плодовете узряват.
А когато си мислиш, че познаваш всичко, откриваш непознатото и красивото там, където не очакваш нищо.
Седмицата 28 2015
Бях забравил колко е хубаво сам да разполагаш с цялото си време, но тази седмица се уверих отново, че човек лесно свиква с хубавото.
Бях забравил какво е сам да избираш пътя си, но хубавото лесно се припомня.
Мислех, че съм забравил да карам и колелото, но наистина това не се забравя. Обаче установих, че предпочитам да ходя. По-бавно е, но когато не бързаш, това е предимство.
Свърших и малко полезна работа. Дървата за зимата са в къщи. Рано е, но дните на лятото минават бързо, също като тези на отпуската.
А седмицата отпуск вече приключи. Опитвам се да повярвам, че луната в нощното небе може да замести слънцето, но не си вярвам.
В понеделник ще се чувствам също като този кълвач, който е объркал бетонния стълб с дърво.
Бях забравил какво е сам да избираш пътя си, но хубавото лесно се припомня.
Мислех, че съм забравил да карам и колелото, но наистина това не се забравя. Обаче установих, че предпочитам да ходя. По-бавно е, но когато не бързаш, това е предимство.
Свърших и малко полезна работа. Дървата за зимата са в къщи. Рано е, но дните на лятото минават бързо, също като тези на отпуската.
А седмицата отпуск вече приключи. Опитвам се да повярвам, че луната в нощното небе може да замести слънцето, но не си вярвам.
В понеделник ще се чувствам също като този кълвач, който е объркал бетонния стълб с дърво.
Седмицата 27 2015
Седмицата отмина бързо. Може би защото чаках с нетърпение края ѝ. Уморен съм и ми е време за малка почивка.
А в небето облаците криеха слънцето.
В петък видях и първата сърнела за тази година. Още им е рано, но вече ще се оглеждам и за гъби.
Видях и този странен бръмбар. Красив и малко страшен.
Седмицата премина в очакване на края ѝ. Всъщност повечето ни време минава в очакване на неща, които познаваме. Като сврачката в шипковия храст всяка сутрин.
Или пък чакаме нещо ново цял живот, а края винаги ни е познат.
А в небето облаците криеха слънцето.
В петък видях и първата сърнела за тази година. Още им е рано, но вече ще се оглеждам и за гъби.
Видях и този странен бръмбар. Красив и малко страшен.
Седмицата премина в очакване на края ѝ. Всъщност повечето ни време минава в очакване на неща, които познаваме. Като сврачката в шипковия храст всяка сутрин.
Или пък чакаме нещо ново цял живот, а края винаги ни е познат.
Абонамент за:
Публикации (Atom)