В последните седмици прочетох някои статии за ролята на лидерите в днешни дни. Статиите не казваха нищо ново, но се замислих каква е реалната роля на лидерите в днешното общество. Според това, което се опитват да ни внушат днес, че без лидери няма и развитие на човечеството много грешно.
От зората на човечеството, хората са идеализирали свои съвременници приписвайки им качества, които не притежават или преувеличавайки притежаваните от тях. Така са се родили митичните герои от миналото и много от днешните. Ако външен наблюдател, някога прочете написаната човешка история, ще остане с впечатление, че на Земята, през цялата и история, са живели не повече от 100 000 души.
Винаги ми е било странно, как човечеството след като постоянно изтъква, че идеалите са му свобода и равенство, продължава да робува на подобен атавизъм. Още първите хора са установили, че най-добри резултати се постигат, когато някоя дейност се извършва колективно. Човекът е знаел, че е по-силен в групата, но тук разумът и развитият мозък не са помогнали. Работата се извършвала колективно, но лаврите обирали единици. Успехът се приписвал на тях и никой не възразявал.
Причините за това , според мен са от една страна атавистичният навик на стадото да върви след водачът си, а от друга стремежът за индивидуалност на хората. Противоречиво е, но само на пръв поглед. Винаги най –пробивните са успявали да се наложат. В миналото чрез сила или чрез предаване на властта чрез наследство, а днес чрез рекламата и финансите.
Днес не говорим за герои, монарси или водачи, а за лидери, но нещата са същите. Понякога зад гърба на лидера се показва сянката на някой от екипът му, но това е изключение. Екипите наистина се споменават, но като дребна подробност и още една заслуга на лидера, който ги е създал. За обществото е по-лесно да възприеме един образ, забравяйки че дори и нещата, които казват лицата от първите страници не са техни думи, а написани от някой от екипът им.
Днес на практика няма сфера, където се работи индивидуално, но според мен още се изостава в начините на сформиране на екипите. Най-често екипите се сформират, като обслужваща структура за осъществяване на дадена идея. В този смисъл, най-логично е да се търсят първо хора, които ще бъдат полезни, но на практика първата работа при сформиране на екип е точно търсене на лице за него. След това се определят останалите участници, като тухлички във вече проектирано здание. Лидерът има решаващата дума и екипът служи само за изпълнение на спуснатите задачи. Толерира се изпълнителността и верността, а не собственото мислене и инициатива. Резултати има, но дали те са най-добрите възможни?
Преди години на едно от работните ми места, се получи нещо друго. Няколко човека с различни интереси и възможности се наложи да работим заедно. Събирането беше случайно, но се оказа, че се допълваме идеално. Нямаше стремеж към изпъкване, амбиции и налагане на мнение. Двама човека отпаднаха в началото, просто защото не проявиха интерес към работата. За по-малко от година постигнахме синхрон, не само в изпълнението на индивидуалните задачи, а и във взаимозаменяемостта. Идеите се предлагаха от всеки и всички участваха в обсъждането и реализирането им. В процеса на работата се очертаваха печелившите и полезни неща. Успехите бяха общи и винаги го подчертавахме.
Резултатите на закъсняха, но за наша изненада ръководството допринесе за разформиране на екипа. Причините бяха няколко.
Първо решиха, че щом има взаимозаменяемост, екипът може да работи и с по-малко хора. След това решиха, че понеже успехите са общи, отделните хора не се нуждаят от поощрения. Така и не направиха усилие да ги задържат. Когато се усетиха вече беше късно.
Споменавам тази случка, защото е пример за успешна работа, без наличие на водеща фигура. Сформирането на екипа беше на основа на равните права, задължения и интерес към работата. Външната намеса беше минимална и затова се получи. Според мен това е правилният начин, но кога човечеството ще го разбере не зная. Прекалено дълго е наслагвано мнението, че нещата не стават без лидери и промяната ще е трудна.
Според мен възможностите за по-нататъшно развитие на човечеството, не в търсене и налагане на лидери и "супер герои", а в осигуряване на условия и насърчаване на сформирането на екипи на доброволни начала.
Няма да скрия, че една от причините да пиша по темата, беше и картината от конгреса на ГЕРБ преди около месец. Гледайки гората от гласуващи ръце и всяка липса на критичност ми стана и смешно и тъжно. Напомни ми едни други времена, но се сетих, че не само в ГЕБР и не само в България нещата са така. Замислих се, дали за това,което в близкото минало са наричали култ към личността, са виновни идеологиите или хората на върха. Или пък просто на този етап сме още на нивото на стадото, което предпочита да има овчар, който да го пасе и сриже, отколкото да вземе съдбата си в свои ръце.
В световен мащаб Обама е друг пример за прекалените очаквания и митологизиране на Човекът-Лидер. Нарочно не пиша за кой Обама става въпрос. Има ли значение?
Кои са вашите лидери? В живота, в работата или в други сфери и наистина ли не можете без тях?
.
