Един ден, когато се върнал от сутрешната си разходка, Учителят заварил учениците си, да спорят ожесточено. Учудил се и ги попитал за причината.
-Спорим Учителю, как да различим Доброто от Злото. Знаем, че това, което е Добро за един човек, може да е Лошо за друг. Знаем, че едно нещо може да е добро днес, а утре да е Лошо. Как да познаем тогава? Как да ги различим?
-Както във всяко нещо и тук има два пътя.-отговорил учителят.- Пътят на Сърцето и Пътят на Разума.
- А кой от тях да изберем, Учителю?- попитали учениците.
Учителят се засмял и ги накарал да завържат очите си. После ги помолил да протегнат ръце напред и да преценят, Добро или Лошо докосват.
-Това е Добро!- отговорили в един глас учениците.- Топло е, меко и нежно.
-Сега свалете превръзките и погледнете!- засмял се Учителят.- И пак преценете.
- Но това е кожа от тигър!- възкликнали учениците.- Най-свирепото създание в джунглата. Носи страх и смърт. Това е Лошо!
-Преди малко вие извървяхте двата пътя на познанието. Когато бяхте със затворени очи, все едно следвахте пътят на Сърцето и сгрешихте. Дори зад най- приятното усещане може да се крие Злото. Когато отворихте очи, все едно следвахте Пътят на Разума и пак сгрешихте. Защото дори зад най-жестокото същество, може да има нещо добро. За да направите разликата, трябва да изминете и двата пътя.
-Но Учителю, човек не може да върви едновременно по два пътя!
-Не можете и никой не може. В животът на човек има достатъчно време да извърви и двата. Когато е млад бърза и тръгва по Пътя на Сърцето, а когато остарее му остава само Пътя на Разума. Затова вървете по пътят, който е пред вас в момента, но винаги помнете, че има и друг.
