Един ден, когато се върнал от сутрешната си разходка, Учителят заварил учениците си, да спорят ожесточено. Учудил се и ги попитал за причината.
-Спорим Учителю, как да различим Доброто от Злото. Знаем, че това, което е Добро за един човек, може да е Лошо за друг. Знаем, че едно нещо може да е добро днес, а утре да е Лошо. Как да познаем тогава? Как да ги различим?
-Както във всяко нещо и тук има два пътя.-отговорил учителят.- Пътят на Сърцето и Пътят на Разума.
- А кой от тях да изберем, Учителю?- попитали учениците.
Учителят се засмял и ги накарал да завържат очите си. После ги помолил да протегнат ръце напред и да преценят, Добро или Лошо докосват.
-Това е Добро!- отговорили в един глас учениците.- Топло е, меко и нежно.
-Сега свалете превръзките и погледнете!- засмял се Учителят.- И пак преценете.
- Но това е кожа от тигър!- възкликнали учениците.- Най-свирепото създание в джунглата. Носи страх и смърт. Това е Лошо!
-Преди малко вие извървяхте двата пътя на познанието. Когато бяхте със затворени очи, все едно следвахте пътят на Сърцето и сгрешихте. Дори зад най- приятното усещане може да се крие Злото. Когато отворихте очи, все едно следвахте Пътят на Разума и пак сгрешихте. Защото дори зад най-жестокото същество, може да има нещо добро. За да направите разликата, трябва да изминете и двата пътя.
-Но Учителю, човек не може да върви едновременно по два пътя!
-Не можете и никой не може. В животът на човек има достатъчно време да извърви и двата. Когато е млад бърза и тръгва по Пътя на Сърцето, а когато остарее му остава само Пътя на Разума. Затова вървете по пътят, който е пред вас в момента, но винаги помнете, че има и друг.
:)
ОтговорИзтриванеМисля!:)
Чудя се, дали от младостта зависи по кой път да тръгнем, или от ситуацията?! Мисля, че децата и възрастните по-често избират пътя на сърцето. Този път е дълбоко архетипен или тестван във времето.
ОтговорИзтриванеВладо, схващам идеята, но примерът, малко...?!- със завързани, или не очи, пак до баране я докарваме..ах, ти Тома неверни :))))
ОтговорИзтриванеВсе съм се чудила защо искам да се върна назад във времето, но със този разум който е в момента.Явно има защо.
ОтговорИзтриванеДоброто и Злото са нищо незначещи понятия. Това са нашите - на обществото и личността, моментни виждания, които са обусловени от ред други дадености. Конкретно, виждаш Кръстю как напира да те присъедини към „общочовешките“ християнски ценности :)))
ОтговорИзтриванеЕдин философ препоръчва да освободим мисленето си от думи и понятия. Така по-лесно и бързо ще достигнем до разбиране на нещата.
Мнозина мислят, че словото е в основата на разума, но така ли е? :)
Много хубаво. Във всяко добро има малко зло и обратно. През живота си опитваме от всичко и все пак изборът съзнателен или не е наше дело:)Поздрави. За мен беше удоволствие да прочета това.
ОтговорИзтриване@Gloxy-Floxy , чувствам:)
ОтговорИзтриване@Lana ,важното е да не забравяме,че пътищата са два. Останалото се подрежда само.
@Кръстю, е не всички. Някои се опитваме да видим това което пипаме:)))
@Руми, има защо, но и двата пътя водят само напред.
@slavuncho,за човечеството съм съгласен, но за отделният човек те са като земята, върху която стъпва. И разумът може само да помогне.
@Zvetanka Shahanska, наш път, а делото не е само наше.
Удоволствие беше да прочета това.
ОтговорИзтриванеДоброто и злото са относителни и субективни, като красивото и грозното или правилното и грешното. От критериите зависи, личните граници и ситуацията. Сложно е. :)
Винаги има лутане по двата пътя, но си мисля, че често първото, импулсивното решение е по-вярното и с по-малък шанс за грешки.
Няма правила и учебници, учим се в движение, цял живот. :)