Светещата реклама се вижда отдалече, а преливащите се цветове мамят окото и привличат.
Приближавам се и виждам вратата. Олющена и изкривена от влагата. Някой е свалил едната панта и тя никога не са затваря напълно.
Влизам и се оглеждам. Светлините са приглушени. Навсякъде се носят облаци дим и шумът от хиляди гласове те пронизва до костите. Няма музика. Само гласове на хора, които говорят на себе си.
Помещението е огромно. Отвън не изглежда толкова голямо. Стените са покрити със стари и олющени, криви огледала. Няма прозорци. Безразборно са нахвърляни стотици различни маси. Някои са подредени и чисти, а други тънат в мръсотия. Има и потънали в паяжини. Хората са заминали и няма да се завърнат. Само масите са останали.
На всяка маса има табелка с име. Зная, че моята е в ъгъла и се отправям към нея. По пътя кимам на познатите лица и се отбивам за малко на приказка или просто да послушам. Няма новини. Всичко е по старому. Тук нищо, никога не се променя... Всеки се е сгушил на своята масичка. Светът наоколо е илюзия.
Стигам до масата си и още докато сядам, вече имам гости. Някои се радвам, че виждам, а други идват неканени. Не се сърдя. Посрещам всеки с усмивка и поздрав. Изпращането е различно.
От мястото си виждам бара. Далече е, но различавам смътните силуети, седящи на високите столчета.
Някои изглеждат изненадани, че са там. Други са се изпъчили и оглеждайки се в кривите огледала по стените, не забелязват нищо друго. Не забелязват хаоса около тях. Не забелязват сгушените на масите си хорица. Не забелязват вкопчените в краката на високите столчета хора, които със зъби и нокти се стремят към местата им. Понякога, някой късметлия се добира до високото столче и на свой ред забива поглед в тавана, невиждащ света наоколо.
Между масите тичат няколко луди и се опитват да плюят в чуждите чаши. Понякога успяват, но по-често отнасят шамари, които ги вдъхновяват още повече. Със зачервени бузи и пламнали очи продължават да играят странната си игра.
Отпивам от чашата. Не е кафе. Някаква студена течност е с режещ и горчив вкус, но няма на кого да се оплачеш. Никога не съм виждал собственика. Сигурно се гуши в задната стаичка и наблюдава всичко с помощта на огледалата. Кривите огледала...
Не идва дори за сметката, но преди да си тръгна, я виждам на масата.
Неприятности ... + нерви ... + илюзии... +20 % ДДС! Общо...
Плащам, ставам и си тръгвам, а погледът ми попада на издрасканата табела на една от стените.
ТУКА Е ТАКА!
Отварям очи и усещам горчивия вкус в устата. Главата ми е стегната като в менгеме и дори два аналгина не помагат. Не мога да забравя.
От много години не сънувам. Лягам и се изключвам. Много хора не вярват, че е така. Казват, че всеки сънува, но някои не помнят сънищата си.
Значи съм щастливец. Ако всички сънища са такива, не искам да си ги спомням. Само че, не съм сигурен, че това беше сън. Изглежда ми познато. Много познато и изживяно наистина. Нещо, което е някъде наблизо, около всеки от нас.
Страхотно!
ОтговорИзтриванеПодхожда за много неща, но на мен ми прилича на описание на блог.бг.
Неприятно, нали?
ОтговорИзтриване"Подхожда за много неща"
Още предположения?:)
Подхожда и за днешната България.
ОтговорИзтриванеВсеки сам, сгушен в своя малък свят, нехаещ за нещата около него. Очакваш някой друг да свърши това, което му се иска. Отчуждение,безнадежност, апатия и самозаблуждение...
Предния коментар е също мой
Krotalka
Б като България; като Бъдеще... тъжно...
ОтговорИзтриванеАз също знам къде е кафенето. Отдавна ходя в него. И имам маса, да. На всеки влязъл му се зачислява. Но ти го знаеш по-отскоро, а аз отдавна ходя там. От навиците идва. Нали сме хора, та привикваме и после се оставяме на тях да водят. И позамисля ли се, май че не съм му забелязвала стените… Разсеяна съм. Все редове ми се въртят в главата. Подреждам ги. Меня места на думи… И имам нуждата от маса. Да седна и да разтоваря тази каша… Аз за това отивам там. Странно, чак сега, ти като отбеляза, видях огледалата… Пробягвали са, спомням си, в очите ми оттам и силуети, но съм ги вземала за някакви по-арт картини, а то в тях - ние… минаващи оттам, стоящите да търсят с поглед своята табела, вече седящите… “ТУК Е ТАКА”… знам кой надраска на стената този “важен” лозунг, както казва той… И не разбрах в началото какъв е смисъла да се изписва нещо, което, щом е кафене е ясно - има собственик, ала оказа се, че я написал, тази мисъл, защото бил в ремисия и след амнистия… тук тя така успокоявала…
ОтговорИзтриванеМного пъти се улавях също като теб, че гледам на случващото се наоколо като да съм в сън… Но ясно чувах коментарите (а някои дори са ги оставяли по масите с усъвършенстван автограф, за да се радва тяхното око е вероятно) кой пие само чай, колко е смешно днес да не познаваш на кафето марките, да не разбираш от природното рисуване… намираха най-отговорно да уведомят дори новодошлите как ще се върви по пътя и как да се употребява носна кърпа за салфетка… Трябваше ми много време да разбера, че всъщност, ходя там, когато спя… да се събудя от реалността на този сън…
Страхотно е това, което си написал, дълбоко е... до кокъл! Поздрав!
Може би едно нещо трябва да се погледне отстрани за да се види цялото. Хората виждат, но не забелязват нещата, с които се сблъскват всеки ден.
ОтговорИзтриванеВинаги е било така.
Отново поразяваш!Страшна е тази действителност!Всъщност нея винаги я е имало,но преди не се забелязваше това!И това е което навремето ме поразяваше!Добре поставените собственоръчно наочници.."Тука е така!"Винаги е било в едно или друго отношение!И много хора оставиха да им прашасват масите,защото не искаха да им"е така"...още по-малко искаха да изчакат да им се разтичат и лудите...не че те и преди не тичаха,но..по-малко зли бяха и по-грамотни,а сега...границата надолу е тръгнала към безкрайност!
ОтговорИзтриванеМного си истински!Много си жив в думите!Поздравявам те!
"Хората виждат, но не забелязват нещата, с които се сблъскват всеки ден."--
ОтговорИзтриванеМисля,че дори на сънищата си отдават повече значение...А може би това туk е сън...или поне понякога ни се иска да е така...
И нека денят за теб е по-...,какъвто го искаш :)
scarletpearl
bizcocho
ОтговорИзтриванеЗа съжаление нямам наочници, или кофичка пясък да си заровя главата. Всъщност, ако ги имах щеше да е за съжаление:)
scarletpearl
ОтговорИзтриваненавремето съм имал моменти, когато съм мислел, че всичко наоколо е сън. Просто един ще се събудя и всичко ще е наред. Вече знам,че не е така. Денят ми ще бъде такъв, какъвто си го направя аз:)
Може и да си прав за деня...но не съм сигурна ,че винаги ще си в кондиция, за да се справяш с живота като цяло..Всъщност май си прав..
ОтговорИзтриване"Не можем да променим хората около себе си.Трябва да променим собственото си отношение към тях"--някак си не ми допада,но е вярно...На кой когато му дойде времето,нали?
И аз не съм сигурен. Не винаги успявам да се справя. Такъв е живота, но затова е интересен:)
ОтговорИзтриванеИма едно китайско проклятие и то казва
ОтговорИзтриване"Да живееш в интересни времена..."
А аз лично уважавам мъдростта им...
Хубав ден днес в интерeсния живот,kritz,щом ти харесва.Ти го пожела,нали ?
Не съм си пожелавал нищо. Казах само,че можем да влияем ако не на света, то поне на съдбата си. Малко ,но можем.
ОтговорИзтриванеАз също чета източните мъдрости и приказки. Красиви са.Само, че не мога да видя мъдростта им.Няма я. Писани са от хора прекарали цял живот в съзерцание, без да се докоснат до нещата около тях, за да не се нацапат.
Може ли да се пише за жажда, когато си на изкуствен остров сред сладководно езеро? Може ли да се пише за живота, ако си прекарал цял живот зад високи стени, между които е изградено умалено подобие на света? Без хората обаче!
Може. Дали е вярно обаче?
Знаеш ли,май си прав.И аз съм си го мислила,но някак си не съм била сигурна,че разсъждавам в правилната посока,сякаш имах усещането,че им завиждам за мъдростта,от което ме е било срам.А сега ,като прочетох,че и друг разсъждаващ за нещата човек, мисли като мен,май започвам да вярвам,че е много лесно да се теоретизира..Но ,знаеш ли,може би тези мъдрости са ни дадени,независимо как е достигнато до тях,просто защото вероятно в този живот няма друг начин. Кой знае как е?
ОтговорИзтриванеСпокойна вечер.
Аз следя диалога ви с интерес и дано не е натрапващо да се вмъкна в разговорът ви,но мисля че тези мъдрости независимо от това при какви условия са създадени са ни нужни за да може душата ни да намети и малко покой сред изказаните мисли,защото мозъкът ни би блокирал само сред реалността.
ОтговорИзтриванеТака е. Затова и са толкова красиви и има подходящи за всякакви случаи. Човек има нужда да чете приказки, дори и да не вярва в тях.
ОтговорИзтриванеОбичам и винаги съм обичала да чета приказки... най-важното- вярвала съм в тях..и сега вярвам..но това ме остави в онзи приказен свят на принцеси,рицари и благородни хора,което и досега ми играе лоши шеги в реалния живот ,уви...
ОтговорИзтриванеХареса ми много и твоята приказка "История с две рози".
Горната не ми е любимата.Наистина е само за възрастни.Трябва да има малко красота в приказите, иначе са просто едно сиво ежедневие.
ОтговорИзтриване"История с две рози" е на второ място в личната ми класация. На първо е една приказка,която сигурно никога няма да кача.
На мен ми прилича на интернет-пространство, и по-точно на социална мрежа...
ОтговорИзтриванеПо едно време имаше един такъв български "свеж" опит. Мотах се там, докато не заприлича на това кафене... Същото може да се случи и със сураттефтеря. :-)