Малка птичка прескача от клон на клон, клати опашката си и прикляква смешно. След това замръзва за миг, а след това с бърз скок хваща в човката си нещо, толкова малко, че няма да мога да го видя, дори да е на метър от мен.
Птичката е червеноопашка и няма начин да не сте я виждали. Малка птичка, която се отличава само по червено-оранжевите пера на опашката си.
Гася цигарата и решавам да си тръгна, но тогава се случва нещо, което не очаквам. Птичката се спуска и кацва само на метър от мен.
Гледам я, а тя гледа мен. Стои на клончето ме гледа. Не прикляква, не клати опашка.
Протягам ръка да извадя фотоапарата, но се отказвам. Зная, че в момента, в който извадя фотото, птичката ще отлети. Случвало ми се и и друг път, затова се обръщам и си тръгвам, но нещо ме кара да се обърна.
Птичката още стои на клончето и ме гледа. Пристъпвам към нея, но тя не помръдва. Не се плаши от мен и фотоапарата. Дори позира. Изчаква да направя снимката и се обръща на другата страна, за да направя нова.
Един колега – Иво, каза преди време, че за да снимаш птица, не трябва да я гониш и дебнеш. Трябва да чакаш, тя да дойде при теб. Прав е, но за съжаление рядко се случва, а когато се случи, обикновено не нося фотоапарата. Е, този път имаш късмет.
Прибирам фотото и си тръгвам. Гледам през рамо, защото птичката още е там. Стои и гледа към мен. Не прикляква, не клати опашка. Сигурно иска още снимки, но трябва да си тръгвам вече. Умората е изчезнала и отново чувам звуците и виждам ясно цветовете.
Няма коментари:
Публикуване на коментар