Седмицата 50 2015

Остават ми само пет работни дни за тази година, но ми се струва, че това е безкрайно дълго време. Уморен съм и единствения ден почивка, между двете седмици успя само да ме накара, да забравя умората за кратко. Една кратка разходка в неделя, докато другите още спят беше изпълнена с много хубави моменти. Първо срещнах тази катеричка. Още сънлива, търсеща лъчите на изгряващото слънце.

Бялата чапла срещнах на връщане. Този път ми позволи да я приближа. Докато я снимах, бях забравил за всичко наоколо. Едва когато отлетя, видях, че наблизо е имало още една бяла чапла. Фотоапаратът може да запази мига, но стеснява хоризонта. Чудя се дали да не зарежа новото фото и да правя разходките си само със сапунерката. Все повече се убеждавам, че хубавите снимки прави не фотото и човекът зад него, а светлината.

Още една среща в неделя.

И тази седмица времето се запази сравнително топло за декември. Липсва ми само зеленината на топлите месеци, но красота има и в това, което е останало.

Сутрин обаче е студено, а планитата е покрита със сняг. Малко сняг, но сняг.

А водите на реката текат ледено студени.

Може би трябва да допълня нещо и за рождения си ден, който беше вчера. Досега винаги съм го отбелязвал тук, но тази година не го направих. Не си струва. Ден като ден. Един от многото, които са отминали. Важни са само тези, които предстоят.