Седмицата 52 2015

Остават броени дни до края на старата година, но за мен тя вече е зад гърба ми. Хубава или лоша, отминала е.


А новата година изглежда така:


Изглежда като път, на който виждаш само началото. Все пак имам път, което не е лошо. Лошо е да виждаш целта, а да да няма път до нея.


Лошо е и когато вървиш само по утъпкани, познати пътища. В един момент усещаш, че вървиш само за да се движиш. Вървиш, за да поддържаш илюзията, че си жив.


Не лошо и да не виждаш ясно бъдещето. Никой не го може. Лошо е ако се заблуждаваш, че го виждаш в изкривените отражения.


Годината отмина и се опитвам да си подредя нещата. Тези от миналото в една кутийка, а плановете в друга. Забелязах обаче, че понякога обърквам кутийките. Тогава зарязвам всичко и тръгвам на разходка по утъпканите пътеки и пътища.


Тръгвам, макар че зная всичко за тях. Зная, кога и къде мога да видя това земеродно рибарче.



Зная и къде обичат да кацат чаплите.


Зная и къде танцуват и пеят водните косчета.


Познати пътища и пътеки. Познати гледки и неща. Мисля, че и идващата година ще е изпълнена с такива.

Няма коментари:

Публикуване на коментар