Седмицата 9 2016

Цветовете на дряна в двора са започнали да се отварят. Не бях забелязал това. Денят се увеличава, но времето все не ми стига. Не стига за важните неща. За глупости винаги намирам време.

Тази седмица направих и малко снимки. Поне такива, които си струва да се запазят. В градините вече минзухарите са цъфнали. Другата седмица се надявам да открия и дивите.

Обикновена маргаритка, която се е отворила под последния сняг, миналата събота.

При нас пролетта идва късно. Обикновено дърветата цъфтят, чак когато по другите места в България вече са прецъфтели. Видях, че пъпките на сливите набъбват и скоро ще имат цветове.

Питаха ме за писането. Скоро не съм публикувал тук нова приказка, но не вярвам на някой да му липсват. Времената се промениха, а и хората. Четат се статуси във Facebook, особенно ако са изписани на шарени картинки. Четат се и новините. За приказки никой няма време.
Не съм публикувал нова приказка скоро, но и не съм писал. Захванал съм се с по-дълги неща, а те не могат да се споделят като статуси или дори тук. По-трудни са за писане, защото трябва да съобразяваш много неща. Не можеш да ги започнеш с "имало едно време" и да ги завършиш с " и всички заживели щастливо". Пиша ги най-вече за себе си, когато съм в настроение, когато имам време и когато ми прави удоволствие. Ако удоволствието го няма, няма да напиша нито ред повече. Няма и да съжалявам затова, защото писането не е най-важното в живота ми.
Тази седмица например не съм добавил и ред в започнатите вече текстове. Превключих на друга вълна. Намерих повод да оформя няколко идеи за разкази, които се въртят отдавна в главата ми. Първо започнах с два разказа, които са готови, но сигурно ще станат пет. Поводът е конкурс за фантастичен разказ, но още не съм решил, дали ще изпратя някой от разказите. Сигурен съм обаче, че ще ги публикувам тук скоро.
По този повод приятел отнов ми напомни за 10-те% талант и 90-те% труд. Може да е вярно, но не за мен. Във формулата липсва удоволствието, а без него нито една рецепта не е вярна.