А в небето облаците криеха слънцето.
В петък видях и първата сърнела за тази година. Още им е рано, но вече ще се оглеждам и за гъби.
Видях и този странен бръмбар. Красив и малко страшен.
Седмицата премина в очакване на края ѝ. Всъщност повечето ни време минава в очакване на неща, които познаваме. Като сврачката в шипковия храст всяка сутрин.
Или пък чакаме нещо ново цял живот, а края винаги ни е познат.
Няма коментари:
Публикуване на коментар