Четири

Времето минава неусетно, когато се занимаваш с нещо приятно. Може би, затова така и не усещам, кога е отминала поредната година на блога.

Днес той става на четири годинки. Четири години от първия текст, който съм публикувал единствено тук.

Четири години е крехка възраст за човек, но е златната среда за блог. Всъщност, не зная какво е бъдещето на блогчето, но съм сигурен, че все още ми е приятно да пиша приказките си. Сигурен съм, че ако го загуба някой ден, ще ме боли, както за приятел.

Засега обаче не мисля за това. Зная, че нищо не е вечно, но нали миговете правят вечността?

Днес сигурно трябва да кажа нещо умно, но не ми идват умни мисли. Всъщност сещам се за много неща, но ако ми стигне времето, ще се превърнат в поредната приказка. Приказките няма да са умни, няма да са поучителни или забавни. Те просто ще са огледало, в което всеки ще види своите мисли, а написаното, ще е фон.

Вече съм го правил и преди, но отново искам да благодаря на всички вас, които се отбивате тук. Ако казвам, че блога ще ми липсва, това е, защото и вие сте част от това място.

Преди време прочетох някъде, че не са важни хората, които не те харесват. Важни били тези, които те харесвали.

Е, аз не съм съгласен с това. За мен най-важните хора са тези, които аз харесвам, а много от тях съм открил, чрез това място.

Похвалих се, но торта и свещички няма да има. Ще има само нови приказки, когато им дойде времето и докогато времето тук минава неусетно.