Дойде време да почина малко. Обаче се чувствам като птица, която толкова дълго е била в клетка, че я е страх да полети.
Свърших малко задачи в къщи, но това не е почивка. Почивка обаче е ставането преди изгрева и посрещането на първите слънчеви лъчи. Поне за мен.
Лято е, но по нашия край сутрин винаги е студено, а студът ме кара да се чувствам жив. Студа и неповторимата светлина на лятото, която е навсякъде.
И птиците, които сутрин се събуждат.
Всъщност птиците трудно се откриват сред зеленината. Само сврачките са навсякъде.
Вече са отгледали и поколението си.
Щях да забравя и кълвачите. Неуморни и упорити.
Тази година забелязвам, че не виждам водните кончета. Пеперудите също са малко, а преди месец бяха на всяка крачка.
Няма коментари:
Публикуване на коментар