Отечество любезно

Преди няколко години във всички медии се подмяташе темата за изучаването на българските класици в училище. Поводът беше отпадането на едно стихотворение на Иван Вазов от учебника за първи клас. Журналистите за пореден път изместиха центъра и с месеци темата се третираше на ниво, кой е наизустил стихотворението и кой не. Оказа се, че и самите журналисти не знаят цялото, обаче това не им попречи да си правят гаргара с политици и интелектуалци. Всъщност нормално е да не помниш едно стихотворение. Аз също не го помня цялото въпреки, че вчера го четох пак. Не помня текстове. Когато чета нещо запомням настроението и картината, която то рисува. Не го наизустявам, колкото и да ми харесва. Няма смисъл. Целта на авторите не е да се помни всяка тяхна дума, а да споделят мисли и чувства.
Водещите на предаванията не се опитваха да вникнат в темата. Гонеха рейтинг, като се опитваха да направят другите за смях. Успяваха. Народът се смееше на воля, въпреки че голяма част от смеещите, се също не знаеха повече от първите два реда на стихотворението.
Само, че няколко месеца преди това бях прехвърлил набързо част от българските автори. Не научих нищо наизуст, но ми стана странно, че нито един от участниците или водещите не си направи труда, дори да научи името на стихотворението. Всички говореха за „Отечество любезно”. Само, че стихотворението се казва „Отечество любезно, как хубаво си ти”. Малка разлика, но съществена. Защото има още едно стихотворение и то наистина се казва „Отечество любезно”. Написано е от Елин Пелин – друг наш гений на писаното слово и е реплика на Вазовото стихотворение.
Доколкото си спомням само Вежди Рашидов успя да каже цялото стихотворение пред камерите и даже не обърка заглавието. Предполагам затова и днес е министър на културата.

Замислих над думата Отечество. Прочетох пак двете стихотворения и странно, но реших, че стихотворението на Вазов спокойно може да отпадне от учебниците. Защото това, което описва не е Отечеството. Отечеството от природни красоти, без хората е просто едно нищо. Красиви, но празни думи. Хората са основното. Добри или лоши, умни или глупави, отчаяни или на крилете на невъзможни мечти, но те са тези, които правят България. Не можем да ги сменим. Те са тези, които изпълват със съдържание думата Отечество. Без тях и делата им, мястото където днес живеем е просто територия.
Избягвам да качвам тук неща, които не написани от мен, но този път ще направя изключение. Ще добавя двете стихотворения.
Не зная, дали още стихотворението на Вазов се изучава задължително, но за мен задължително за всяко дете и възрастен е второто.

* * *
Отечество любезно, как хубаво си ти!- Иван Вазов

Отечество любезно, как хубаво си ти!
Как чудно се синее небето ти безкрайно!
Как твоите картини меняват се омайно!
При всеки поглед нови, по-нови красоти:
тук весели долини, там планини гиганти,
земята пълна с цвете, небето със брилянти...
Отечество любезно, как хубаво си ти!

Коя земя от теб е по-пъстра, по-богата?
Ти сбираш в едно всички блага и дарове:
хляб, свила, рози, нектар, цветя и плодове,
на Изтокът светлика, на Югът аромата;
горите ти са пълни с хармония и хлад,
долините с трендафил, гърдите с благодат.
Коя земя от теб е по-пъстра, по-богата?

Отечество, не си ли достойно за любов?
Кой странник без въздишка можа да те остави?
Кой има сила твоите картини да забрави?
Що нямаш ти? Що липсва под синий ти покров
в случай, че бог би искал Едемът да премести
и своя рай прекрасен при Емус да намести?
Отечество, не си ли достойно за любов?

Ти рай си, да; но кой те прилично оценява?
Не те познават даже децата ти сами
и твойто име свято не рядко ги срами!
Какъв ли свят прекрасен в теб още скрит остава?
Какви ли тайни дремят, богатства, красоти
по твоите долини, поля и висоти?
Ти рай си, да; но кой те прилично оценява?

Ах, ний живейме в тебе, кат същи чужденци,
и твоят дивен вид ни не стряска, не привлича.
Рогачът в планините по-много те обича,
по-харно те познават крилатите певци,
но ний не видим нищо, нам нищо не ни трябва,
доволно е, че даваш покривката и хляба,
и ние в тебе, майко, ще умрем чужденци!
* * *
ОТЕЧЕСТВО ЛЮБЕЗНО – Елин Пелин
Отечество любезно, как хубаво си ти!
Иван Вазов
Отечество любезно, уроки да не са ти,
ама си много мило и убаво си много!
Земята ти - земя, небото ти небо!
Ете, бая със зор изкаруваме лебо
и малко на законо дъската му клопа,
ама инат чиним на цела Европа,
със тебе се хвалим дек бива и не бива...
Твойта убосия сърца ни опива
и със нея вечно ще се костоперим,
ще да и се чудим, ще да и се дзверим,
Твоят въздух чисти със хлеб да се руча -
благ е като млеко...
А студна ти вода може да се смуче,
отечество мило и на гладно сърце.
Отечество любезно! Да е да пада лебо, готов от небото,
че турим у торбата, че седнем край селото,
цел ден че да се дзверим на твойте красоти,
че окам, колко можем:
отечество любезно, е, убаво си ти!
Отечество драго, земя моя мила,
оно много пъти гърбо ми е била
ръката стражарска, ама ти прощавам -
обичам те много, не сакам да шавам.
Народо да кажем, он е немотен,
отечество мило, ама е работен -
иди къде сакаш:
по връх планините, или у механите,
иди у джендемо, ако ти е воля -
сваде че намериш свидетели много,
сваде че намериш от цървул парчета,
петал от магаре, кости мъченишки от некоя крава,
в ралото умрела от труд и от мъка -
сваде че намериш босонога диря
или на орача, или на пастиря!
Гявол да те вземе отечество мило!
Нека да си дума кой каквото сака,
нека да ни лаят пцета по сокака,
ама и Русия на деда Ивана
да дойде да каже: триста гроша давам!
Отечество мило, я те па не давам!

.

15 коментара:

  1. Браво! Как се сети! ...Виж ,какво нещо е, сега, като го видях и си викам -да,бе....Впрочем,Елин Пелин ,да си призная не съм го пипвал мноого отдавна ,доста го позабравих:))) А не трябва!
    ТОЧНО сега трябва това стихотворение, хвала още веднъж, че го изтупа от праха и го показа:)))
    --------------
    ПП -Даже го има и лекият шопски привкус, впрочем характерен за Елин Пелин :))))

    ОтговорИзтриване
  2. Не е толкова важно какво ще се учи, а какво ще се научи от това, което се уми. Нито Вазов, нито Елин Пелин, нито никой няма да спаси никого, ако не намира в произведенията себе си.
    Впрочем, като учител не давам стихогворения да се учат наизуст. Това е папагалщина, от която няма никаква полза.

    ОтговорИзтриване
  3. Май ще излязат прави тези, дето казват, че няма значение къде, а как живееш...

    ОтговорИзтриване
  4. Браво. Много ми хареса това, че не караш децата да наизустяват стихотворения. Аз също като теб не помня текстове(за сметка на цифри), но стихотворенията, които знам наизуст ги знам, защото сами са влезли под кожата ми. Един вид, ме съм искал да ги уча наизуст,но те просто са се наместили в главата ми и са си там. Има някои, за които дори не знаех, че ги знам. :)

    ОтговорИзтриване
  5. Eee.. типична поръчкова поезия за Вазов! С характерния приповдигнат стил и прекаленост в твърденията :-D
    Да, трябвало е да звучи интересно и патетично, вдъхновяващо и патриотично.. но определно е прекалено! Неистинско. И идеята за отпадането му - никак нелоша :-)

    ОтговорИзтриване
  6. @Dimitrana S. - Поръчкова не е точното определение за вазовата поезия и проза...Не забравяй времето и мястото :))
    Не напразно той и сие са будители и просветители народни..Народът е бил жаден за тези песни и точно в този стил...
    Поръчкови бяха тирадите на соц.агитаторите за "светлотото бъдеще", както са и сега тези на новите платени бардове лЕбераллапачи :))
    Мисля, че не го приемаш лично, просто е хубаво да бъдем точни :)

    ОтговорИзтриване
  7. @Кръстю, стихотворението е било актуално винаги. Сетих се по друг повод, а после още един и още. Една верига от прочетено по други поводи в блоговете. Странно,че ме доведе до тук, но се радвам за това.
    @Павка и аз съм имал такива учители и им благодаря. Те ме научиха да обичам книгите.
    @Руми, Благодаря!
    @slavuncho , може би по-точно е : С кого живееш.
    @morrt , признавам си,че и аз помня някои. Учил съм много на изуст, но помня единици.
    @Димитрана, Кръстю е прав, но и на мен Вазов ми звучи прекалено приповдигнат за да е истински.

    ОтговорИзтриване
  8. Владо прав си Вазов зучи приповдигнат, но такъв им е рода казвам го с добро чуство разбира се, защото смятам, че има основание.

    ОтговорИзтриване
  9. Мдам..скоро се бях замислила над сходна тема понеже съм "отново ученичка" ;)виждам такива недомислици в българското образование, да не говорим,че децата изобщо не разбират какво учат...
    п.п.то всички български класици са прекалено приповдигнати според мен.Нормално е да е така.То все ни наливаха в главите колко велики са всички,..а сега като чета определени техни творения,не мисля,е е чак така :)

    ОтговорИзтриване
  10. Колко странно, аз ли съм останала единствената, на която поезията на Вазов въздейства ?
    Ей сега си отворих пак "Новото гробище над Сливница" и както обикновено настръхнах като таралеж.

    ОтговорИзтриване
  11. Нищо чудно, "Новото гробище над Сливница" е едно от най-силните стихотворения на Вазав.

    ОтговорИзтриване
  12. Не, не забравям времето и мястото, Кръстю :-)

    Уважавам труда на Вазов и огромната му роля в българската литература и култура, но.. да не забравяме, че и най-великия творец има слаби моменти.. на преработване и изчерпване ;-)

    "Новото гробище над Сливница".. неуместно е споменаването му наред с .. одата за любезното Отечество, Gloxy.

    Поздрави :-)

    ОтговорИзтриване
  13. Добре.
    Аз се привързвам към земята.
    Сетивата ми помнят детайлно тревите,дърветата, камъните,небето,аромата на въздуха в родния ми край.
    И "Отечество любезно, как хубаво си ти" не ми звучи нито неистинско, нито пресилено.
    Като го чета мога да го усетя емоционално, а и да визуализирам, ... все още има какво.
    Но както казва Павел "ако не го намираш в себе си" ...
    А това на Елин Пелин ме дразни заради диалекта и не мога да го усетя.

    ОтговорИзтриване
  14. Имаш право.. Толкова цветни, наситени с емоция, с визия, с плът са детските ми спомени. Спомени. От детството. Конкретни неща, които.. ги няма отдавна. Или поне повечето от тях. Т.е. има ги - но само в мен. Това не е отечеството. Родината за мен са хората, с които съм свързана. Които все още ме чакат - там. Какво ще стане, когато и те се превърнат само в спомени? А какво да правя с много други прекрасни спомени, в които сетивата ми възстановяват цялост и детайли, много по-хубави от тези в отечеството? Или по-любезни :-D
    Интересна е темата за отечеството, усещането за Родина и родно, за диалекта.. и земята :-)

    ОтговорИзтриване