Чоч (Главуш)

Ще продължа вчерашната тема,защото вчера, преминавайки по един от мостовете, видях долу деца да ловят риба. Река Искър в пределите на града, днес е остъргано голо дъно, а под повърхността дебнат дълбоки ями. Разказвал съм и друг път, как под предлог за почистване на речното корито, се изгреба всичкия пясък и чакъл по протежение на около три километра.
„Почистването“, беше абсолютно излишно, в участъка преминаващ през града, защото четириметровите каменни стени, не са помръднали, от както са построени преди около 50 години. Каменните прагове, разположени през около 50 метра, също бяха запазени напълно. В този участък, пясъчните и каменистите ивици, съчетани с върбовите храсти и дръвчета, образуваха приятен оазис в самото сърце на града. Хиляди хора ежедневно, намираха там прохлада и дори на шега наричахме мястото Самоковското море.
На практика всяко дете се научаваше да плува там, въпреки че водата дори през лятото е студена. Всеки бент беше различен и имаше места подходящи за всички. През лятото прекарвахме там всеки следобед, търсейки защита от жегите.
Покрай игрите, ловяхме и риба. Днес също видях деца, да ловят риба долу. Пристъпвайки внимателно, по тесните неостъргани участъци покрай стените, хвърляха въдиците и търпеливо чакаха.
Долу е опасно, но нещо друго ме накара да се засмея. Децата се опитваха да ловят с въдици.
-Какво смешно има в това? - може да запита някой.
Ами преди години, ние много рядко ловяхме с въдици. Причината е не, че нямахме, а че такъв риболов, би бил безрезултатен. В нашият район няма много видове риба. Тук там се среша мряна,много рядко някоя заблудена пъстърва, а масовката е от дребосъци, които не си заслужаваха висенето с въдицата. Имаше обаче една риба, която ловяхме всеки ден. Тогава никой не знаеше научното и име. Не е и описана в дебелите рибарски книги книги. Не съм и чувал да се среща по други краища на България. По нашия край наричаме рибката чоч или главуш. Ето и как изглежда:



* Изображението е от Уикипедия.

Всъщност латинското ѝ наименование е Cottus gobio. Среща се в малки и средни реки и потоци, като задължително се нуждае, от течаща чиста вода и чакълесто дъно с разпръснати по-големи камъни, където се крие. Дънна риба е и под камъните намира и храната си, под тях закрепва и яйцата си. Доколкото разбрах, не и пречи и разредена солена вода, защото живее и в Балтийско море, но рядко влиза на дълбоко. На големина достига едва до към 12 сантиметра. По-голямата част е заета от главата, която не става за ядене, но изпържени без главата, определено са вкусни. Цветът и е от светлокафяв, до черен, като обикновено е изпъстрена с леопардови петна.
Преди години във всеки вир имаше стотици и предполагам все още има оцелели, но трябва да минат години, за да се възстанови реката, ако и позволят. Днес поне никой не може да я лови. Причината е елементарна- чочовете, никога не се ловят на въдица. На времето, най-голямата рибарска лъжа беше, когато някой твърдеше, че на кукичката му се е закачила тази риба. Ловеше се с ръце, или с вилица. За по-голяма ефективност, към дръжката на вилицата се прикрепяше удължение, най-често обикновена летва. Внимателно се отместваше камък по камък, но рибите не спяха. При най-малко раздвижване на водата, отплуваха под друг камък, или просто влизаха в по-дълбоки води, където бяха в безопасност.
Затова и днес се засмях, когато видях децата да хвърлят въдици в реката. Засмях се, но ми стана и тъжно. Тези деца, освен от разказите, няма да научат за странната рибка, обитаваща реката. Няма и да се учат да плуват на стотина метра от домовете си. За тях реката ще е просто две каменни стени и опасното изстъргано място между тях.
Надавам се някой ден, реката да успее да се възстанови. След години, може да върне стария си вид и отново да стане приятно място. Може би и рибите ще се завърнат. Те винаги оцеляваха. Трябва само да им дадем шанс.























По-горе са две лоши снимки, показващи ефекта на „почистването“. Под гладката повърхност все още са скрити изровените кратери по дъното. След месец, нивото ще спадне и ще стане още „по-красиво“.

4 коментара:

  1. Ние и викаме главоч и е хубава пържена...дори леко препържена :)

    ОтговорИзтриване
  2. Това не е ли кротушка, по моят край май-така и казват. Миналата година пък видях за първи път пъстърва в р.Огоста в планината от където извира, но е жалко и при нас тя е замърсена много в долното си течение, питам се кога ли природата ще си вземе всичко това обратно с някоя стихия?

    ОтговорИзтриване
  3. @Кръстю, значи и по вашия край я има. Хора от черноморието съм чувал да я наричат речно попче, а наистина препържена е най-вкусна.
    @tcvetelinka , при нас пък на кротушка казват на една източена рибка с червени петна по коремчето, но рибарите май тези не ги броят за риба, както и чочлетата.
    @Zvetanka Shahanska, да прилича малко на извънземно, а има и шипове при хрилете.

    ОтговорИзтриване