Седмицата 8 2017

Зима е, но три топли дни събудиха живота. В градината минзухарите вече се показаха.

Миналата година по това време имаше отворени цветове на подбел, но тази само върбите се подготвят за пролетта.

Щях да забравя лалетата.

Денят се увеличава.

За цветята в къщи, студеното време навън не е проблем.

Получих и подарък. Две Мамиларии, но не съм сигурен от кой точно вид. За съжаление тази зима загубих четири кактуса. Дано няма повече.

Стръв за рибки

Февруари е. Реката е замръзнала, но студът не плаши местните рибари. Прибирам се от сутрешната си разходка и виждам един от тях да замята въдицата. Обикновено ги подминавам, но този път, макар и непознатq рибарят ми маха за поздрав.
Решавам и аз да съм учтив.
– На какво кълве? – питам.
– На хляб – вика той. – Замесвам половинка хляб с три супени лъжици популизъм и една патриотарство и рибките се скъсват да кълват. Даже канят роднини и приятели на кукичката.
Тръгвам си, но се чудя. Това от прословутите рибарски лъжи ли е или пък...
Мдаааа... Сигурно човекът ме лъже за точното съотношение на добавките...

8 години

В сряда, на 15 февруари блогът ми навърши осем години.
Пропуснах датата. Умът ми беше зает с друго. Освен това, не е нещо, което е за празнуване. По-скоро е повод да тъгувам за отминалите години и хора.
Напоследък не съм публикувал нови разкази тук. Сигурно и тази година ще е така. Използвам блога за малък фотодневник, опитвайки се да го запазя жив и мисля, че успявам.
Лесно е, защото никога не съм мислил, че блоговете са медии. Лошото е, че вече губя и надеждата, че словото може да промени нещо. Никога не съм имал амбиции да променям света. Опитвам се да накарам хората да се замислят. Поне за миг или два. Не зная дали успявам.