Февруари е. Реката е замръзнала, но студът не плаши местните рибари. Прибирам се от сутрешната си разходка и виждам един от тях да замята въдицата. Обикновено ги подминавам, но този път, макар и непознатq рибарят ми маха за поздрав.
Решавам и аз да съм учтив.
– На какво кълве? – питам.
– На хляб – вика той. – Замесвам половинка хляб с три супени лъжици популизъм и една патриотарство и рибките се скъсват да кълват. Даже канят роднини и приятели на кукичката.
Тръгвам си, но се чудя. Това от прословутите рибарски лъжи ли е или пък...
Мдаааа... Сигурно човекът ме лъже за точното съотношение на добавките...
Няма коментари:
Публикуване на коментар