Евангелистка съборна църква

Поводът да снимам тази невзрачна сграда, не е тя а двора ѝ. Навремето го използвахме за футболно игрище. Борчетата тогава ги нямаше, както и желязната решетка на оградата. От север в каменната стена липсваше един камък. Стъпваш в дупката и прехвърлянето беше лесно. Едната врата бяха два камъка до стената, а другата беше очертана на стената на църквата.
В църквата рядко се мяркаха хора, но винаги е имало. На няколко пъти беше разбивана. Странно, какво са търсили крадците, защото вътре между варосаните стени освен груби дървени пейки нямаше нищо. Няма икони, а дървеният кръст на стената също беше от две грубо обработени летви.
Дори когато имаше хора, те трудно се забелязваха. Никога не са ни гонили, не са ни правили забележка или досаждали.
Днес църквата е добре поддържана, а оградата и дървените капаци на прозорците са като луксозни вещи, спрямо някога.






Не зная кога е построена църквата, но предполагам, че има връзка с Американския колеж в Самоков. Работил е от 1871 до 1926 година, когато се премества в Симеоново. На мястото му днес има само една възпоменателна плоча.


В сградата зад плочата преди години беше градска библиотека и читалня. Днес е кръчма. Въпрос на приоритети.

9 коментара:

  1. Дааа, приоритети..., но затова пък днес живеем по-дълго...

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. За живеенето не зная. Нещо не ми се вярва и иска поне за мен. Само че, може би бъркам. Бил съм повече пъти в кръчми, отколкото в библиотеки :)

      Изтриване
    2. И в двете заведения има какво да се научи :)

      Изтриване
  2. Анонимен5 май 2012 г., 21:09

    В църквата няма да научиш това, което ще научиш в кръчмата... В кръчмата няма да чуеш за това, което си чул в църквата - ти просто ще го видиш...
    Всичко тече и се сменя и в листите на живота се списва... В библиотеката сам си избираш - книгата!

    ОтговорИзтриване
  3. Влажна есен изпраща 19 век. От амвона на голяма бяла църква слиза с бързи, тежки стъпки пасторът – снажен мъж, когото непознати често бъркат по осанката и облеклото с банкера в града. Мигове преди това хоралите под покрива на сградата са заглъхнали, проповедта е прекъсната от момичешки писъци. Само циничният смях на гръмко говорещ младеж нарушава конфузната тишина, в която отеква ехото им. Богомолци са смутени от вулгарния му език. Момичета, заели места пред него, плачат, едно от тях става и напуска богослужението разстроено. Със силна хватка за врата и няколко тежки удара нахлулият пиян смутител е изхвърлен на дъждовната улица.

    Отвъд оградата младежът не спира да буйства, а богохулните му крясъци кънтят през прозорците на църквата. Невъзмутимо пасторът се връща на амвона и продължава неделната си проповед. Песнопения след нея заглушават виковете.

    Дни по-късно прозорците са разбити. Не за първи път. Всеки християнин в общността и извън града знае чие дело е това. Двама от тях изпитват особена болка - родителите на младежа. Безпомощни пред растящата с годините на възрастта му неприязън към Църквата, Християнството, хората и Бог. Едва десетгодишен той е взел упоритото решение никога да не стъпи в църква, след като е изгонен от неделното училище заради агресивния си характер. На 12 години е изхвърлен и от училище. И към двете институции той развива комплекси и ненавист. И на двете той ще си отмъщава цял живот – на християните и интелигенцията.

    Баща му заболява и умира от болка по никога незавърналия се блуден син. Майка му и двете му сестри ще правят многобройни опити да го върнат, но без успех.

    Сцената не е от американски уестърн-филм,

    където благоприличието и невинността се конфронтират с местния злодей и духовникът напуска сдържаността си, за да го накаже лично със сила.

    Градът е българският Самоков. Пасторът е първият български абсолвент в Харвард – Стоян Ватралски. Брилянтен ум, оставил ярки следи сред академичния елит в престижния университет. Завърнал се в България, преподавател в Американския колеж, лектор в Софийския университет. Поет и публицист, чиито избрани съчинения ще се издадат в 17 тома през 1930-те. Близък приятел на Иван Вазов, Иван Шишманов, Симеон Радев и Пейо Яворов.

    Шестнадесетгодишният младеж, когото пастор Ватралски изхвърля от църквата, е Георги Димитров, бъдещият комунистически диктатор.

    http://www.mediapool.bg/блудният-син-който-никога-не-се-завърна-news127208.html

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Фанатизмът може да има много лица. Историята не ми беше известна, но след като я прочетох, се замислих, че тя не обяснява нищо. Няма нито хора-демони, нито хора -ангели, а оформянето на личносттане става с един акт.

      Изтриване
  4. Вероятно "тази невзрачна сграда" е описаната "голяма бяла църква" в "историята",освен ако не е имало друга.

    За пръв път чувам за "хора-демони" и "хора -ангели",но пък пише за подобни според някакви учени:

    Добрите хора имат ген на ангели, лошите – на дяволи

    http://snaiper-bg.net/2012/05/ucheni-dobrite-hora-imat-gen-na-angeli-loshite-na-dyavoli/

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Всъщност става въпрос за склонността на част от хората, да демонизират или идеализират други, виждащи само това, което искат. Историята, така разказана е добър пример за това.

      Изтриване
  5. "Нямало как причината да е в хората, защото във всичко, което правели, виждали само добрите неща. Лошите били направени от някой друг."

    http://nyamamideya.blogspot.com/2012/02/blog-post_13.html

    ОтговорИзтриване