Търси се приятел

Един ден на Таралежа му омръзнало, да е все сам. Всички други животни в гората, често се събирали заедно и били приятели, а той все стоял настрани и не дружал с никого.
Тръгнал по горската пътека, да търси си приятел. Всеки, който го срещнел обаче, се дръпвал встрани и гледал Таралежа с недоверие. Ежко бил свикнал с това, но този път бил решен да намери приятел. Избрал Мечката и внимателно се приближил до нея:
-Здравей, Мецо! Искаш ли, да ми бъдеш приятел?
-Ох! - подскочила мечката.- Убоде ме бе, Ежко! Махай се от тука, че ще се ядосам. Намери си някой друг на бодеш.
Таралежът, не се отказал. Продължил по пътеката и срещнал Заека. Приближил се до него внимателно, пазейки го от бодлите.
-Здравей, Зайо! – с наведена глава промърморил Ежко.- Искаш ли да бъдеш приятел с мен?
-Ох! Убоде ме бе, Ежко! Как да ти бъда приятел, когато от теб само болка мога да очаквам?
Побягнал Заекът, а Таралежът продължил с наведена глава, но не се отказал. Срещнал Вълка, Лисицата и Сърната, но дори преди да ги попита, успял да ги убоде. Накрая срещнал Катеричката.
-Здравей!- прошепнал Ежко и много внимателно я приближил.- Искаш ли да бъдем приятели?
- Боже, какъв нахалник!- възмутила се Катеричката. - Я се погледни на какво приличаш! Нямаш нито прическа, нито стил. Ако ти стана приятел, ще ми се смее цялата гора. Освен това, нямам никакво желание да се приближавам до теб, защото ще се убода на иглите ти.
Ежко се изчервил, а после поел към дома си. Там дълго мислил, какво да прави. След това взел ножици и отрязал всичките си бодли. Огледал се в огледалото, да не би да е забравил някоя и отишъл пак при Катеричката.
-Здравей!- казал той.-Сега можем ли да бъдем приятели?
-Боже, какъв нахалник!- засмяла се Катеричката. – Махнал бодлите и си мисли, че е станал друг. Ако преди приличаше на бодил, сега мязаш на гол охлюв. Няма начин, да приема подобно същество за мой приятел.
-Ох! – извикал Ежко.-Убоде ме!
-Аз ли? –учудила се Катеричката.- Че аз нямам бодли.
-Да нямаш, но ме убоде и ме заболя. На два пъти ме убоде и го направи нарочно. Всеки има бодли, а всички моите сочат. Аз поне с моите бодли само се пазя, а другите нападат. Не искам такива приятели!
Тръгнал си Ежко обратно по пътеката. Прибрал се в къщи и не излязъл, докато не пораснали бодлите му. Вече знаел, че не в тях е причината. Истинските приятели, нямало да ги гледат и да се сърдят, че ги е убол без да иска. Истинските приятели, красиви или грозни, с бодли или без, нямало да го убодат нарочно никога.

.

8 коментара:

  1. Точно това щях да напиша, но pipi ме изпревари !:)

    ОтговорИзтриване
  2. хахаха добро утро на всички,Кръстю ме развесели рано-рано,успешна седмица Владо на теб и на приятелите тук:)))

    ОтговорИзтриване
  3. :) Лошото е, че преди да си обръсне бодлите, никой не ги проумява тия истини.

    ОтговорИзтриване
  4. Лесно се усещат чуждите бодли, но когато ние боцкаме, най-често не забелязваме.:)

    ОтговорИзтриване
  5. За съжаление, краят не е happy: Ежко пак ще е сам.
    А да боде може и змията. Явно на Ежко му трябва броненосец за приятел, който да не се бои от видимото.

    ОтговорИзтриване
  6. @Кръстю, все едно не го е казала тук. Както и да си нарече все е същата:)
    @Лека седмица, Силвия!
    @Gloxy-Floxy , ами те бодлите пак порастват:)
    @Hexemexe , така е . И хората рядко забелязват, когато причиняват болка на друг, но пък когато не го правят нарочно, не е толкова укоримо.
    @Svetla, може би пък му трябва човек,който не се страхува,че може да бъде убоден.

    ОтговорИзтриване