Червей

В един слънчев пролетен ден Принцесата излезе на разходка в градината. Вчера беше рождения и ден и още се вълнуваше. Тортата, свещите, пожеланията и хилядите подаръци бяха присъствали и в съня ѝ. Дори и сега не можеше да се раздели с най-хубавия подарък.
Усмихна се на слънцето, погали нежно кутията, а след това я отвори внимателно. Вълшебното огледало блесна и оживя.
– Огледалце, огледалце, кажи ми коя е най-красивата на света?
– Разбира се, че ти, Принцесо! Няма друга на този свят, която да се доближава до твоята прелест.
– Прекрасно! А сега един по-сложен въпрос. Ще се влюби ли в мен Принцът на островите?
– Разбира се, Принцесо! Той дори вече е влюбен, както всички принцове, които Ви зърнат дори за миг.
Принцесата подскочи от радост и се завъртя на пръсти. След това се втурна по пътеката, откъсна една роза и се закичи с нея. Върна се при огледалото и се замисли за следващия въпрос.
– Хм! – чу се непознат глас, някъде съвсем наблизо. – Наистина ли вярвате на това парче боядисано стъкло? Чак пък всички принцове да са влюбени, изглежда малко невероятно. Виж за красотата няма да споря, но... Хм...
Принцесата се огледа, но не видя никого. Тръсна глава и посегна към огледалото, но изплашено дръпна ръката си. На пейката се беше разположило едно малко червейче.
– Не се бой! – засмя се червейчето. – Не съм опасно и дори да искам не мога да навредя на никого. Като се замисля, ми хрумва още един въпрос към теб, Принцесо. Вчера чух как учителят ти по танци, те хвалеше. Не разбирам от днешните танци, но наистина ли вярваш,че си най-добрата танцьорка в света?
Принцесата запуши уши и побягна разплакана в двореца.
– Мамо! Тате! В градината има червей!
Царицата припадна, а Царят поглади брадата си, почеса се и свика съветниците си. Докато ги чакаше, за всеки случай изпрати вестоносци по всички краища на царството, за да събират царската войска. Само Шутът се засмя и подаде кърпичка на Принцесата.
– В градините винаги има червеи, Принцесо! Не са опасни. Никого не могат да ухапят.
– Зная, но той... Той каза, че Вълшебното огледало лъже. Каза,че може би не съм най-красивата на света, нито пък най-добрата танцьорка. Каза,че може би и Принцът на островите, няма да се влюби в мен...
– Ааа! За този ли червей говориш, Принцесо? Това не е обикновен червей, а Червеят на съмнението. Той също не е опасен, но ни напомня нещо, което често забравяме. Когато искаме да знаем истината за себе си, трябва да погледнем в сърцето си, а не да слушаме другите.
Принцесата спря да плаче, сложи ръка на сърцето си и се погледна в едно обикновено огледало на стената. Направи няколко танцови стъпки и отново се усмихна.
– Благодаря, Шуте! Вече не ме интересува нито червея, нито Вълшебното огледало. Кажи какво искаш за награда?
Шутът се замисли, след това се изчерви, но намери сили да промълви:
– Ами, Принцесо, аз не съм алчен и се радвам, че ви помогнах. Не искам нищо в замяна! Само... Само... Така и така няма да използвате Вълшебното огледало, може ли да ми го подарите?
– Разбира се! – засмя се Принцесата и двамата излязоха в градинката. Погледнаха към пейката където беше огледалото и останаха с отворени уста. Върху огледалото имаше не един, а поне сто червея, които се блъскаха и един през друг викаха:
– Огледалце, огледалце, я кажи кой е най-красивият червей на Земята?
Огледалце, огледалце...