През септември си е лято,
с хладни утрини, но с топли дни.
Тъжно, като тръгващо си ято
и безброй несбъднати мечти.
През септември е и есен,
с чести дъждове и утринни слани.
Нямам настроение за песен,
искам само тихи и спокойни дни.
През септември си е есен,
с бързо пожълтяваше листа.
И животът не е лесен,
ако нямаш вътре топлина.
Със очите ще последвам слънцето
и лъчите му ще събера във длани.
После ще ги прибера в сърцето,
като лек за старите и нови рани.
Седмицата 35 2018
Колко бързо тече времето! Сякаш беше вчера, когато снимах мартеничката на този глог, но тогава беше отрупан не с плодове, а с красиви бели цветове.
Започнаха да цъфтят и кактусите ми. Това са първите, които се престрашиха.
Лятото беше дъждовно и реката едва сега започна да намалява. А е имало години, когато по това време можеш да мина от единия на другия бряг, без да се намокря.
Започнаха да цъфтят и кактусите ми. Това са първите, които се престрашиха.
Лятото беше дъждовно и реката едва сега започна да намалява. А е имало години, когато по това време можеш да мина от единия на другия бряг, без да се намокря.
Абонамент за:
Публикации (Atom)