Убийте вестоносеца!

В миналото е имало една особена група хора. Не се отличавали с нищо. Не са записани в историята.
Тогава нямало вестници, радио и телевизия. Нямало дори и Интернет. Направо си е за чудене, как са живели хората в тези времена.
Тогава новините не били това, което са днес. Често, когато някой научавал нещо ново, то било вече безнадеждно остаряло.
Разпространението на новините било труден и бавен процес. Простолюдието разчитало на метода: „ от уста в уста”. Резултатът бил подобен, както в детската игра на „ развален телефон”.
По-заможните имали лукса да ползват услугите на вестоносци.
Не знам защо, но винаги когато си помисля за тях си ги представям, като дребни хора с перо на шапката, яхнали тъмно кафяв кон. Изправени на стремената, вперили поглед право напред летят към крайната цел без да поглеждат встрани. Не ги спира нищо и навсякъде им правят път. Единственото нещо, за което мислят е свитъкът с новината, притиснат до сърцето. В главата е само една мисъл:
-По-бързо, по-бързо, по- бързо!
Едва пристигнал в крайна точка, вестоносецът скачал от коня изваждал свитъкът и с наведена глава го подавал важният получател.
Това е бил критичен момент. Вестоносецът не знаел каква новина носи. В свитъкът можело да пише всичко. За мир, за война, за раждане и смърт, за победа или поражение.
Когато новината била добра, често отрупвали вестоносеца с дарове. Когато била лоша...
Когато новината била лоша, често разгневеният получател посочвал с пръст и изревавал:
-Убийте вестоносеца!
Вестоносците били защитени от писани и неписани закони, но това често не ги спасявало. Времената били варварски.

Днес нещата са коренно различни. Разпространението на новините е вече близо до съвършенството. Научаваме ги от различни източници, още в мига, когато нещо се случва, независимо дали е на другият край на планетата, или на Марс.
Често дори новината стига до нас преди самото събитие да се е случило. Стига се дотам, че съвременните вестоносци, дори не се вълнуват дали събитието въобще ще се случи.
Важна е новината!
По-бързо, по-бързо, по-бързо...
Днес сме по-цивилизовани и никой не убива приносителите на лоши новини. Нещо повече. Много днешни вестоносци са да се специализирали в доставката на лоши новини.
Такова е търсенето и това се награждава днес. Вестителите на лоши новини са на почит. Пари, слава, пари...
Чудно ли е, че има толкова желаещи за тази длъжност?
Знаят, че никой няма да ги посочи с пръст и да изреве:
-Убийте вестоносеца!
Днес сме цивилизовани, а това е варварски обичай. Случва се наистина понякога, да пострадат един двама вестоносци. Понякога дори ги убиват, а друг път се отървават с премазани стави или , ако имат късмет само с уплаха.
Само, че това са изключения. Случват се на вестоносци, които си мислят, че истината е по-важна от новината. Такива едни, които имат собствено мнение и куража да си го защитят. А бе, едни такива вестоносци, сбъркали времето, в което живеят.
Освен това, случващото се с тях не е анахронизъм от Тъмните векове. Просто така се създават нови лоши новини, които носят още пари, слава, пари...
И колелото се върти...

Хубаво е днес! Дори не мога да си представя, как съм щял да живея, ако се бях родил в някой минал век, когато не е имало дори и вестници. Да не говорим за радиото, телевизията или Мрежата.
Само понякога, някъде дълбоко в мен се обажда нещо тъмно от онези времена. Опитвам се да го заглуша, но всеки пък, когато виждам ухилената и самодоволна физиономия, на някой вестител, поднасящ поредната зловеща новина, ми се иска да скоча, да посоча с пръст и да изрева:
-Убийте вестоносеца!

....

7 коментара:

  1. Знаеш ли какво съм забелязала? Много пъти новинарите съобщават за нечия смърт с усмихнати лица,явно не се усещат,но лошите новини ни заливат от всякъде...а за онези времена, сигурно си щял да се адаптираш ,така сме устроени,че оцеляваме във всички ситуации...

    ОтговорИзтриване
  2. krizt, връщаш дори много назад. И по татово време новините не бяха това, което са днес. Вече се страхувам да пусна телевизора, защото ще чуя за инасилени баби, убити деца и отвлечни хора :(..
    По онова време много ни спестяваха, не че не се случваше.
    От една страна е добре, че сме информирани, но на кой му се гледат само лоши неща? Народът достатъчно изстрада и има нужда от вяра и повече усмивки..

    ОтговорИзтриване
  3. Днес персоналните вестоносци пък и всякаква информация приемаш ако искаш, всъщност при мартонското сражение вестоносецът е тичал,

    ОтговорИзтриване
  4. „Когато няма истински новини за отразяване, те просто търсят да експлоатират някакъв страх. Всяка година умират хиляди тийнейджъри, но рядко едно убийство се превръща в национална трагедия. И става не защото ценим този младеж повече от останалите, а защото подробностите около смъртта му подхранват интереса.” /Джак дю Брул - "Хаос"/

    "Просто вече има редактори и директори на новинарски емисии, които с нетърпение чакат терористична атака, самолетна катастрофа или убийство на знаменитост, за да надуят тиража и да вдигнат цените си за реклама. Докато рекламодателите субсидират медиите, пресата винаги ще търси негативното. Такава е човешката природа.” /същият/

    ОтговорИзтриване
  5. @Силвия Тенчева, сещат се, но всичко е бизнес и за тях е важно как изглеждат, а не какво говорят.
    @Aquawoman, по татово време ни плашеха с лошия Запад, така че пак на практика си беше същото.
    @kalbotobg , знам за маратонците, а и инките са имали цели села потомствени пеши вестоносци.Знам, че човек може да възприема само това, което желае,но днес не можеш да се спасиш от опитите да те "осветлят".
    @Хриси, излиза,че ние сме виновни:(.

    ОтговорИзтриване
  6. Нямам проблеми с вестоносци-лешояди, които само дебнат да стане нещо ненормално, за да надуят свирката. Просто подбирам медиите, от които се информирам.

    ОтговорИзтриване
  7. Анонимен8 юли 2009 г., 1:30

    съгласна с последното ти изречение.. мхм

    ОтговорИзтриване