Прочети това

Съдбата е жестока към старите постинги. Ако не се прочетат веднага животът им обикновено е до следващият качен материал в блога. Наистина след това Google, насочва хора към тях, но ако са в малък блог, читателите са изключение. Виждал съм хубави неща в блогове, които имат 20-30 посещения дневно и винаги ме хваща яд на това.
От повече от месец имах неоформена идея, за създаване на блог, в който да се събират линкове към нещата, които ми харесват. Посетителите на този блог, да бъдат насочвани директно към местата с оригиналните публикации и да имат възможност да споделят и те на други места това, което им хареса. Така в тези блогове ще има повече посетители, а надявам се и някои от тях да станат редовни.
Знаех, че за сам човек това е непосилна работа, затова съм благодарен на Блага и Балтазар, че се съгласиха да участват.
Имах идея да поканя още трима човека за началото, но поради една или друга причина оставих поканите за днес.
Ще се радвам Лили, Димитрана и Павел Николов да се съгласят да се присъединят. Всички те прекарват повече време по чуждите блогове, отколкото в своя и ще имат какво да допринесат да разнообразието на темите.
Моля ги да се обадят на имейл prochetii@gmail.com и да дадат свой имейл, на който да им изпратим поканата за при съединяване с администраторски права. Има и други, които ни се иска да поканим, но нека видим как ще тръгне проектът. Мисля, че в бъдеще ще е добре да се присъединят и още хора, но нека първо стартираме.
При повече участници, ще има по-голяма разнообразие, а и ще се елиминира факторът на личните симпатии. Ще се наложи и да намалим броят на добавените за ден неща, от един участник, за да не се претрупва информацията. Ако някой има желание, нека се обадят на имейла на новия блог.
Блогът е напълно некомерсиален и ако има полза, то тя ще е за другите, а не за участниците. Всъщност ще имат и те. Участниците ще имат право да добавят ограничен брой линкове към своите блогове, но не това ще е основното в блога.
Вижте основните принципи на новият блог:
За този блог
Вчера качихме първите неща, а има и още неща доуточняване, но едно по едно. Като за първи ден нарушихме леко правилата, но в бъдеще ще се придържаме към тях. Основното е принципът на доверие между участниците, а другото ще се нареди. Не без значение е и Вашият интерес и подкрепа. Ще се стараем да има за всекиго по нещо, което да хареса.
Това е. Ако имате въпроси и препоръки кажете ги. Ще бъдем благодарни!
Начало е от този монент!
Прочети това!

*
Специално БЛАГОДАРЯ на БЛАГА за изработените чудесни банер на блога и типовите изображения!!!

.

Свински грип

В селската кръчма беше студено и задушно. Облаците тютюнев дим се стелеха ниско, сливаха се с пушека от печката и създаваха неповторими картини.
Печката не искаше да се разгори и пуфтеше възмутена от мокрите дърва, с които я бяха натъпкали. На една маса в близост до нея, седяха трима души. Мълчаливо отпиваха от чашите загледани пред себе си и дори не усещаха студа и пушека.
-Болен е. Много е болен. Докторът го прегледа и каза, че състоянието му е критично. Ако съм се обадел седмица по-рано, щяло да има надежда, но сега не давал никакви гаранции. Пенке, бе я сипи по още едно малко, че ми е тежко на душата.
Бай Иван, свали шапката си, приглади косите си и пак я нахлупи. Една сълза се търкулна по бузата му, но той не и обърна внимание. Така и не се разбра, дали сълзата е от мъка, от димната завеса или пък от домашната ракийка.
-Отчаян съм. Никога не се предавам, но този път не мога да се лъжа. Вчера гледах и по телевизията за болестта. Страшно нещо, ей! Това Америка, това Европата, това даже и Съюза, като ги е подхванала - мори наред. За Китай няма данни, но там и без това са много и даже ще благославят болестта, че ще им намали прираста.
Никой не знае от къде се е появил този мор, но предполагам, че са го пуснали нарочно. Проклетите фармацефтични компании сега ще напълнят гушката. Големците са се подготвили предварително, а ние простите да мрем. Ех, сърцето ми е на топка, защото не мога нищо да направя за него. Дробовете му били пълни с вода и диша на пресекулки. Не се помръдва даже, а само ме гледа с тъжните си очи, а в тях мъка, мъка...
-Защо не опиташ при баба Цонка.- обажда се кръчмарката.- Миналата година, като бях болна ме цери. Даде ми някаква мас за мазане и забърка билки ли, що ли не зная. Изгори ме и отвътре и отвън, но за два дена бях кукуряк. Разбира си от работата жената, а и на колко хора е помогнала, пък и пари не взима много.
-Ходих и там.-въздъхва бай Иван.- Вдигнала е жената ръце и вика, че е безсилна. С тази чума, не можела да се справи. Имало една баба в областният град, тя помагала понякога, ама не взимала всеки. Табиетлийка била и си подбирала, кой да лекува. Кметът бил ходил и него върнала.
-И аз гледах по телевизията.- обажда се Стойчо.- Страшна работа, ей! Разпуснали всички училища, а болниците били препълнени. Лекарствата свършили и хората си мрели като мухи. Другата седмица щели да обяват военно положение. Само военните ще ни оправят. Ще деблокират резерва за лекарства, а и ще въведат малко ред в държавата.
-Като спомена за кмета, вчера ходих до кметството.- включва се и Стоян. – Трябваше ми един документ за нивата. Влизам аз и още от вратата косите ми се изправиха. Вътре пълно с някакви маскирани. просвам се на земята и се моля това да е само обикновен обир. Пет минути лежа, а маскираните се смеят. Не било обир, а кмета издал заповед всички да са с маски, за предпазване. Нахлузиха и една на мен, ама като излязох я хвърлих. Пречи да се диша, пък каквото ми е писано. Другата седмица щели и цялото правителство да оборудват с маски. Че и президента даже. За Бойко поръчали специална маска- прозрачна. Щото не вървяло да се показва по телевизията и да не го познават хората.
-Ех!- въздъхва бай Стоян.-сега каквото и да правят вече е късно. Отива си и нищо не може да го спаси. Остава.... Остава само едно. Да му спестя мъките и да му помогна да си отиде по-скоро. Жал ми е, но друг начин няма.
Зад бара се чува шум от счупени чаши и Пенка се показва пребледняла.
-Добре ли чух! Не те е срам дърт вампирин! Как ще убиваш детето бе! Ти сърце нямаш ли! Вън от кръчмата и да не съм те видяла повече тук, че и на улицата да те видя ще те заплюя. Отивам при кмета да вземе мерки и да те приберат където трябва.
- Ама... Ама Пенке, бе! Чакай малко! Кой говори за детето? Гошко е болен бе, душко. Гошко, прасето ми. Нали го помниш, това дето пролетта от тебе го взех? Юнак стана той, ама вече бере душа. Така му било писано, ама утре още по тъмно ще му спестя мъките.
Отивам да наточа ножовете и да подготвя лампата, пък и да кажа да бабата да се подготви. Утре дружина Ви чакам още в шест часа. Да хванем студеното, пък после ще донесем и тук да се почерпим.
Пък ти Пенке, да извадиш от хубавата ракийка, а тази отрова да я скриеш, че утре ще е празник. Да полеем събитието, пък каквото ни е писано не можем да го променим. Ако е речено да мрем от свински грип, кола няма да ни сгази.
Ха със здраве!

.