Писмо от Дядо Коледа

Дядо Коледа ядосано затвори капака на лаптопа, поглади брадата си и се огледа.
-Снежанке, бе я спри малко с чатенето и ми донеси едно чайче, че съм настинал нещо. После ще напишем един имейл до всички. Днес пак ми напълниха пощата със спам. Хайде де! Какво се мотаеш? Нета няма да избяга, но ако продължаваш така ще взема да ти го спра за месец - два. Само в екрана гледаш, а аз трябва да работя и заради тебе.
-Такаа... Трябваше да сложиш повече захар, но когато говоря никой не ме слуша. Сядай и пиши!

Скъпи, родители!
Наближава Коледа и както всяка година в последните дни вие се юрвате да ми пишете...
(Снежанке и да не записваш всичко, както миналата година. Уж ходи на курс за компютърна грамотност, пък един имейл не можеш да напишеш като хората.)
Та, скъпи родители! Имам оплакване. Цяла година се туткахте, а сега две седмици преди Коледа се юрнахте да пишете писма. Това да не са ви данъците, та да ги плащате в последният момент. Едно време беше лесно. Писмата ги пишехте на ръка ги ценяхте. Пишехте само за важни неща и то навреме. Днес с тези имейли мяра нямате. Желания, желания, желания... Да бяха като хората, че да са в реда на нещата, ама такива фантастики искате, че....
Кой идиот си мисли, че в работилницата на джуджетата може да се изработи лаптоп, или пък mp3 player? Някой си иска хотелче, а пък друг самолет. Пък и все за себе си поръчвате подаръци, а за децата никой не се сеща. Днес един окончателно ме ядоса, като си поръча парламентарна група.
Край вече! Не мага да маркирам всичко като спам, защото ще пропусна и истинските , искрени писма. Затова пък ще направя списък и всеки, който прекали няма да получава подаръци доживотно.
На всичко отгоре вкупом казвате ,че не вярвате в Дядо Коледа. Никой не ви кара да вярвате, но поне пред децата не говорете глупости.
Дядо Коледа съществува!
(Снежанке, я донеси и една възглавничка, че ми се схвана кръста. Такааа... Записа ли всичко дотук? Продължаваме.)
Скъпи деца!
Не вярвайте на родителите си, че Дядо Коледа не съществува!
Вярно, е че повечето подаръци ги купуват вашите родители и близки, но кой мислите, че ги зарежда под елхата с магия и любов. Кой мислите създава настроението на този празник? Кой мислите, че кара детските ви очи да заблестят от радост?
Не, че се хваля, но затова съм виновен аз- Дядо Коледа!
Пишете ми смело, не правете много бели и най-важното: Усмихвайте се!
Останалото оставете на мен! Ще има подаръци за всички.
ХО-ХО-ХО!

(Снежанке, това ХО-ХО-ХО да не го забравиш. Мразя, го на заради децата трябва да го има. Я донеси още едно чайче и дай да погледна какво си записала.
О, Боже! Пак си записала всичко, пък и си успяла да го изпратиш вече. Добре, че не си го изпратила до всички, а само на един човек. Дано разбере и не го разпространи, че ми отиде имиджа.
Не се смей! Не ми е хич смешно!
За днес ми стига! Отивам да почивам и не ме безпокойте, че главата ме заболя.
Само още нещо, Снежанке. Спирам ти нета за месец и няма да те взема с мен на почивката на Хаваите след Коледа!
ХО-ХО-ХО!
Я! Този смях взе, че ми хареса.
ХО-ХО-ХО!)


*Получих текста на имейла и първоначално го помислих за спам. После се замислих и реших все пак да го поместя, поукрасявайки го малко. И аз съм от тези, които не вярват в Дядо Коледа, но пък някъде дълбоко в мен едно дете, го чака всяка година.

.

Клубът

„Хора, които са прекалено умни, за да се занимават с политика, са наказани да бъдат управлявани от глупаци.” – Платон

Това е вторият пост, който започвам с този мисъл. Поводът за предишният –За политиката и партиите е почти същият. Разликата е, че от известно време реших да преодолея алергията си към партийното членство и съм член на Клубът.Това е началния етап към осъществяване на партията, чието създаване е по инициатива на Балтазар Иванович. Клубът не е още партия. Засега е затворен. Затварянето е с цел да се не се допуснат дежурните сеирджии и хората, които гледат да са навсякъде, само за да ги забележат. Не става въпрос за чисто механично събиране, а за хора, които имат желание и възможност да вложат време и усилия, за да има промяна в целият ни живот.
За 20 години „демокрация” хората се разочароваха тотално от политическата ни класа. Виждаме едни и същи лица, които се сменяват от време на време в управлението. Не носят никаква отговорност за действията си дори пред правосъдието, а да не говорим пред членовете на собствените си партии или избирателите.
Самият факт, че след безобразното и безотговорно поведение на всички политически партии по време на предишният мандат и катастрофалните резултати от изборите за всички стари партии, нито един от ръководителите им не бе отстранен или доброволно напуснал е показателен.
Причината за това е чувството за пълна безнаказаност и липсата на възможност за контрол дори от членовете на тези партии. Всъщност на хората по върховете там не им трябват членове, които имат правото да им търсят отговорност или задават въпроси. Трябват им футболни фенове и почитатели.
Избирателите ги наказаха, като издигнаха на власт партия, която формално беше извън властта, но вече разбират, че и тя е от същият тип. Структура, която не подлежи на контрол отдолу.
Какъв е изходът. Някой може да каже, че е по-лесно да се реформират съществуващите патрии. Само, че през 1988 година един приятел твърдеше, че влизайки в БКП ще има възможност да я реформира отвътре. Сещате ли се дали успя? Този път е обречен на провал.
Друг въпрос е: Защо пък партия?
Защото времето, когато нещата се решаваха, чрез митинги, протести и петиции отминаха. Не, че ги отричам, но нито една от съществуващите партии няма да се притесни от подобни неща.
Участвайки в такива акции успокояваме собствената си съвет и изливаме огорчението си, но нищо повече.
За да ви обърнат внимание, трябва да имате политическо представителство. А това предлага Клубът , поставяйки началото на нова партия. Да, Клубът предлага:
-представителство
- избор на представител (кой да бъде)
- възможност за постоянна комуниканиция с представителя и контрол върху действията му.
Някой ще каже:
-Ама политиката е мръсно нещо!
Такива бяха и повечето коментари, под предишният пост. Такива са думите и на много хора смазани от живота, които срещам всеки ден по улиците.
Дали? Дали ако вие наистина не желаете, някой или нещо може да ви нацапа? Дали участието във взимане на решения за вашето бъдеше е мръсна работа?
Самият аз изпитвам съмнения. Не в проекта, а в себе си. Не зная доколко ще мога да бъда наистина полезен. Не зная доколко ще имам времето и енергията. Нямам опит в такива неща, но ще опитам. Иска ми се да има друг начин, но няма.
Няма да се нацапам. Сигурен съм. Ако някой ден преценя, че не мога да съм полезен или, че не ми стигат силите, или че правя нещо, което е в разрез с разбиранията ми ще се откажа, но поне ще съм опитал.
Идват празници. Знам, че сега на хората не им е до това. Знам, че се сещаме за тези неща едва, когато ножът е опрял до кокала, а сега не е такъв момент. Знам, че е по-лесно да стоиш настрани, а някой друг да свърши работата.
Зная, че времето е ценно за всички днес. Но нима няма по-ценни неща?
Не съм сигурен и че мога да полияя на някога, а и не искам. Искам само да помислите и да решите, дали наистина искате промяна на нещата В България. Няма друг по-добър път.
Ако го желаете знаете къде да почукате. Тук в - Клубът. Това е началото.
Банерът ще стои в този блог и ако решите заповядайте.

.