На Кръстопът, за Кръстопът

Днес от печатницата пристигнаха книгите с новия ми роман „Кръстопът“. Гледам ги и си мисля, че нещата са се получили добре. Не идеално, разбира се... Както при всяка нова книга намирам недостатъци и неща, които съм можел да направя по-добре, но вече зная, че това е нормално и без значение. Важното е, че книгата е готова да се срещне с читателите. Някои ще я харесат, други няма. Това също е нормално и без значение. Важното е, че на мен ми харесва.

Доволен съм и се забавлявах, докато пишех този роман. Идеята за него ми подхвърлиха по повод един мой стар разказ – „Кръстопът на световете“, но имах други планове и все не оставеше време. След година или две написах друг мой разказ – „Кълбото на Геза Барош“ и макар да беше много различен, сюжетът се подреди в главата ми, а останалото беше лесно. 

Мина много време от издаването на предишната ми книга – „Страната на слоновете“. През това време ми омръзна да отговарям на въпроси, какво пиша и кога ще издавам следващата книга. Омръзна ми да обяснявам, че това не е най-важното нещо в живота, че писането заради самото писане е болест (графоманство), че си струва да отделиш време, за да напишеш един текст, само ако имаш да кажеш нещо, което не можеш да задържиш в себе си. След написването на текста идва следващата стъпка. Докато самото писане, често е забавление, превръщането му в книга е труд и време. 

Всъщност, трудът и времето не са причината за да отложа толкова дълго издаването на тази книга. В последните две години Светът се промени. Първо започна Пандемията, а сега и войната, нещо, което мислехме, че е невъзможно. Спомням си, че в началото на пандемията, много хора вярваха, че след нея, Светът и хората ще станат по-добри. Ще се пречистим, ще оценим истинските важни неща в живота, ще станем по-добри. Вместо това се получи натрупване на омраза, егоизъм, допълнително разделяне, нетърпимост към чуждото мнение и право на личен избор. Мисля, че войната е следствие от този взрив на омраза и няма да е последната. 

Покрай пандемията се наслушах на и глупости, разпространявани и споделяни механично. Запушване на устата, ограничаване на свободите, чипиране, дрън, дрън, дрън... Свободата е състояние на духа, което или имаш или не. Дори тялото ти да е в клетка, ако духът ти е свободен, ти не си ограничен нито в пространството, нито във времето. За съжаление, за много от от хората, посещенията на кварталната кръчма или моловете е висш израз на свободата... 

Лично за мен, последните две години бяха щастливи. От една страна, пандемията ограничи срещите ми с куп „токсични“ хора. От другата, по-важната страна, имам повече време за тези, които обичам и ценя. 

Животът е пътуване по път, който никога не е прав и равен, а вървейки по този път, често стигаме до поредния кръстопът. Стигаме до място, където имаме, поне формално, свободата да изберем посоката в която да вървим. Често, това е теоретична и формална свобода, защото, колкото и независим да твърди, че е някой, човекът е социално същество и всяко негово действие е съобразено с куп обстоятелства и хора, в неговото минало и настояще. Явно или неявно, всеки човек се съобразява с някого или нещо. Много хора не признават това, пред другите и дори пред себе си. Стигайки до поредния кръстопът по пътя на Живота, започваме да се чудим, по кое разклонение да тръгнем. Правим се, че мислим, хвърляме ези-тура или търсим съвети от други хора... Всъщност, когато стигнем до кръстопът, единственото важно е дали знаем, къде искаме да отидем и защо. 

Май се отплеснах в разсъждения, които никой няма да запомни, а тази публикация е за новата ми книга. „Кръстопът“ е различна от предишните ми книги. Не знам, дали е по-добра, но както казах в началото, забавлявах се, докато я пишех. Жанрът е фантастика, но не е точно така. Действието се развива някога в бъдещето, но и това не е точно така. Защото, колкото и да се променя техническата част на живота ни, колкото и бързо да се развива тя, хората, отношенията ни, мисленето ни практика са същите, както преди 1000 години. 

Няма да преразказвам книгата, няма смисъл. Знам, че всеки, който я вземе в ръце, ще открие нещо свое. Дано читателите се забавляват така, както аз, докато я пишех. Дано книгата за тях е вълнуващо пътешествие, заедно с главния герой – Фантазьор Иванов... 

Това е, което искам да споделя за „Кръстопът“. Предполагам, че ще направя и представяне, а после ще продължа по пътя на живота си. Напред, до следващия кръстопът, но там няма да се чудя. Знам къде искам до отида и защо. 

Книгата е с цена 15 лева и може да я поръчатe през профила ми във Facebook или на имейл: vl.kabranski@abv.bg. Изпращам по Еконт. Можете да поръчате и другите мои книги, от които все още имам наличности: 

„И когато имаш...“, стихосбирка, 2019 година, цена 5 лева. 

„Страната на слоновете“, разкази, 2019 година, цена 10 лева. 

„Кланица“, роман, 2016 година, цена 15 лева.

1 коментар: