Белите вълци

В една стара гора, преди много, много време се родили две вълчета. Майка им ги отгледала с любов и и ги научила на всичко, което знаела. Само в едно не успяла- още от съвсем малки двете вълчета не се понасяли. Ако нямало кой да ги пази, се нахвърляли едно върху друго, опитвайки се да прегризат гърлата си.
Може би причината е в това, че били различни. Едното вълче имало сива козина, а другото бяла. Може би, или пък имало друга причина, но никой така и не разбрал.
Вълчицата успяла да ги опази, а колкото растели, толкова и по-предпазливи ставали, но омразата им не намалявала. Просто страхът от зъбите на другия ги държал на разстояние.
В денят, когато научили всичко, напуснали родната бърлога и се отправили в различни посоки. Засeлили се в двата края на гората и през целият си живот не се доближили. Само, когато вятърът донасял миризмата на другия, огласяли нощите със свирепия си заканителен вой.
Двата вълка имали потомство и продължили родът си. След години, вече две глутници обикаляли гората. В едната половина живеели сивите вълци, а в другата белите. Били пълни господари на местата, където живеели и всяка година се увеличавали.
Скоро пътищата на двете глутници, започнали да се пресичат. Ту едните, ту другите навлизали в чужди ловни територии и един ден се сблъскали.
Битката била жестока и продължителна. Двете глутници се преследвали из цялата гора. Ту едната, ту другата надделявала, но след това съдбата се обръщала..
В началото другите животни, гледали отстрани жестоката битка, но скоро били намесени и те. В битката се включила цялата гора. Едни твърдели, че Белите вълци са добрите. Други пък казвали, че всъщност Сивите вълци са прави. Никой не знаел дори защо е започната битката, но всеки ден загивали много животни.
Един ден в средата на пролетта, най-после битката свършила. Белите вълци успели да убият и последния сив вълк. След това без пощада унищожили и всички, които били против тях и обявили победата си.
Животните, които помогнали на белите вълци, също се радвали. Мислели, че най-после в гората ще настъпят спокойни и мирни времена. Нали лошите сиви вълци, вече ги нямало?
Само,че скоро разбрали,че бъркали. Глутницата бели вълци, вече владеела цялата гора. Нямали вече врагове, но за да заситят глада си нападали и изяждали всяко животно което срещнат.
Един ден изненадали бялото зайче. Обградили го, нахвърлили се отгоре му и го изяли. Никой от вълците не обърнал внимание на виковете на зайчето:
-Хей! Ама защо така? Нали и аз ви помогнах за да победите? Нали и моята козина е бяла?
Само един стар вълк, докато дъвчел последното късче от зайчето, се засмял:
-Вижте го глупачето! Нищо не е разбрало от приказката. Бели вълци- сиви вълци, бяло зайче- сиво зайче. Че какво значение има козината тук?
На съседната поляна, две вълчета спрели за миг битката си. Били родени от една майка, но едното имало черна, а другото рижа козина. Вълчетата поели дъх, а след това от гърлата им се разнесло слабо, но свирепо ръмжене и подновили битката си. Още били малки, но някой ден щели да пораснат.
Животът в гората продължавал....