Един човек имал едно магаре и нищо друго. Много хора, обаче нямат и магарета, та човекът бил доволен. Пазарил се с магарето си да вади вода на един долап и печелел достатъчно не само за хляба, а за всичко, от което се нуждаел.
Всъщност магарето вършело цялата работа. Вършело я старателно, без да прави номера. Вършело я единствено срещу торбата с овес, която получавало вечер, когато свършело работа.
Обаче един ден човекът решил, че дава много овес на магарето си. Вярно, че го купувал с парите изкарани от дългоушкото, но разходите му се виждали много. Затова мислил, мислил и решил да намали дажбата на магарето.
Магарето не казало нищо. Продължило да работи с намалената дажба и след седмица човекът решил, че може да намали още дажбата му.
Решил човекът и намалил дажбата, а след седмица я намалил отново. След още седмица пак я намалил. И пак, и пак, и пак докато накрая престанал съвсем да храни магарето.
Магарето продължавало да работи. Само че, работело все по бавно и бавно, отслабвало и отслабвало, докато един ден го намерили умряло.
Тук приказката, която знаете свършва, обаче всъщност имало продължение. Човекът купил друго магаре. Бил се вече научил, че не трябва да намалява храната му и не го правил. Само че, понеже му се искало да печели повече, започнал всеки ден да увеличава времето, през което магарето работело.
Увеличавал времето с минута, две, после с час и още час, а магарето работело и работело. Вярно, че често вечер нямало сили дори да яде. Вярно, че дори и сутрин едва движело краката си, но работело, защото така било научено.
Един ден обаче, докато работело, краката му се подкосили, паднало и не станало повече.
Тук приказката свършва, но магарета винаги ще има. Ще има и хора, които ще търсят начини да изкарат повече от труда им. За съжаление и хората често влизат в ролята на магаретата.
Какво да се прави. Светът е такъв и винаги ще е същия. Хората и магаретата също няма да се променят, а аз не съм изключение.
Зная, че съм магаре, обаче лошото е, че остарявам и вече „долапа“ започва да ми тежи. Напоследък все по-често се чудя, дали да не го сменя. Зная, че магаретата са много, а „долапите“ малко, съм го правил и друг път. Не е страшно, но ме спира това, че не съм убеден в смисъла. И да смениш един „долап“ с друг, пак си оставаш „магаре“.
Няма коментари:
Публикуване на коментар