Името на принцесата

В едно далечно царство, преди много години живеела една принцеса...

Принцесата била... Ох! Щях да напиша, че принцесата била съвсем обикновена. Щях да напиша, но навреме се сетих, че обикновени принцеси няма. Всяка принцеса е неповторима. Неповторима е не само за родителите си, за приятелите и познатите си. Неповторима е най-вече за своя принц.

Принцесата още не била срещнала своя принц, но това не било пречка, да бъде неповторима. Тя се казвала...

Хм... Не, не е това, което си помислихте. Зная името на принцесата и не съм го забравил. Принцесата си имала име, даже повече от едно. Имала дълго и засукано име за официалните случаи, имала си и име, с което се обръщали към нея само близките и приятелите ѝ. Обаче въпреки всичко, когато реших да напиша името ѝ, нещо ме спря.

Проблемът е в това, че принцесата не харесвала името си. Не харесвала нито дългото и засукано официално име, нито краткото, с което я наричали в двореца, а причината била...

Причината може би не била само една. Много хора не харесват името си. Някои не го харесват, защото не звучи добре. Други пък не харесват името си, защото им е дадено от други. Вярват, че ако някой беше искал тяхното мнение, биха били избрали по-красиво и по-точно прилягащо им.

Принцесата обаче не харесвала името си по съвсем друга причина. Тя била красива и умна, била неповторима и умеела хиляди неща, които една принцеса трябва да може и хиляди неща, които принцесите не са длъжни да знаят и могат. Въпреки всичко обаче принцесата си нямала принц.

Много години принцесата чакала, нейният принц да се появи, но напразно. В царството идвали много принцове, но нито един от тях, не успявал да накара сърцето ѝ да трепне.

– Нещо не е наред – мислела си принцесата. – Не съм по-грозна от другите принцеси. Не съм и глупава. Имам всичко, за да бъда единствената и любима принцеса на най-достойният принц на света, а не се получава. Принцът не идва и не идва, а се уморих да го чакам. Трябва да има някаква причина, това да се случва на мен.

Мислила принцесата, мислила и търсила причината. Търсила причината принцесата, мислила и я търсела, докато накрая решила, че я е открила.

– Името! – извикала тя. – Името ми е виновно! Всички принцеси от приказките, които имат хубави и известни имена, отдавна са намерили своя принц. Намерили са го или по-скоро той ги е открил, защото е знаел какво и къде да търси. В който и края на света да попиташ за царството на Снежанка, всеки ще те упъти. И Спящата красавица уж спи в таен замък сред горите, а всички знаят за нея. Дори русалката, която не е никаква принцеса и тя е позната в цял свят. Русалки в моретата колкото искаш, но всички знаят за Ариел. Всички знаят за принцеса Анастасия, за Пепеляшка.

След като открила причината, принцесата се замислила, какво да прави. Не мислила дълго, защото единственото решение според нея било да си смени името, но се колебаела, какво да бъде новото.

След много колебания принцесата си избрала ново име. Името било на известна принцеса, което всички хора знаели, но това не дало резултат. Вярно, че един принц пристигнал след седмица, но определено не бил, този когото очаквала, а и той останал разочарован.

След месец принцесата сменила отново името си. След още седмица го сменила отново, но без резултат. После отново и отново сменяла името си, надавайки се да уцели това, което и подхождало най-много. Започнала да сменя името си всеки ден, но принцът не идвал и не идвал.

Минали години, а принцесата така и не намирала своя принц. Или пък той не успявал да я открие. Тя не знаела, но чакала и чакала, сменяйки името си всеки ден.

Един ден в царството пристигнал непознат принц. Минавал случайно и нямал намерение да се задържа дълго, но минавайки покрай двореца видял на прозореца принцесата и се влюбил на мига.

– Коя е тази красива принцеса? – попитал принцът. – Как се казва?

– Това е нашата принцеса – отвърнали хората. – Името ѝ е...

Принцът цяла нощ останал под прозореца, събирайки смелост и повтаряйки любимото име, а още щом слънцето изгряло, потропал на вратите на двореца.

– Искам да вида принцеса.... – казал той. – Обичам я и не мога да живея без нея. Искам да падна в краката ѝ. Искам да ѝ кажа, че я обичам.

– Тук няма такава принцеса! – отсякъл слугата и тръшнал вратата под носа на принца.

Принцът не знаел какво да прави, но докато се чудел принцесата отново се показала на прозореца.

– Това не е ли принцеса....? – попитал принцът хората наоколо.

– Не е! – засмели се те. – Това е принцеса....

– Но...

– Не се чуди, страннико. Това е същата принцеса, която си видял вчера. Нашата принцеса променя името си всеки ден. Днес се казва ...., а утре никой не знае.

Принцът се смутил, но за кратко. Застанал под прозореца и извикал с цял глас:

– Принцесо! Принцесо! Обичам те!

Принцесата чула виковете и се показала на прозореца.

– Здравей, принце! Любовта е прекрасно чувство. Мога ли да те попитам, как е името на принцесата, която обичаш?

– Обичам теб, принцесо! Обикнах те в мига, в който те видях. Не зная името ти, но то няма никакво значение. Човек може да се нарича, както поиска, а името не променя, това което е.