Време за броене

Един цар решил, че синът му, който щял да го наследи на трона, трябвало да получи възможно най-доброто образование. Всички придворни се съгласили, не само защото това била волята на царя, а ѝ защото той бил прав.

– И още нещо – не спрял с идеите си царят. – От всички науки, математиката е най-полезната. Един бъдеш владетел трябва да я владее отлично. Ако не може да брои, събира, изважда и да прави още такива неща с числата, всеки ще го лъже.

Придворните отново се съгласили. После намерили отличен учител, който знаел всичко за математиката и му поверили обучението на младия принц.

Учителят учел принца на много неща. Учел го и на математика, да брои събира и пресмята числата, но това било най-лесната част от уроците. Принцът обичал математиката, учел с удоволствие и всеки ден научавал все повече и повече.

– Виж колко добре броя, учителю! – радвал се принцът. – Днес преброих приятелите си и се оказа, че имам цели хиляда и един, само в двореца. Нали е вярно?

– Хм! – усмихвал се учителят. – Броиш добре и сигурно нямаш грешка в броенето, но не съм сигурен в цифрите. Ще проверим заедно, но не днес, а когато му дойде времето.

– А защо не днес? – питал принцът, но учителят му давал други задачи и той забравял въпроса си.

Минали години и принцът станал владетел на царството. Станал цар и започнал да управлява. Не знаел всичко, но бил научил достатъчно, за да управлява добре, пък и знаел да брои, събира и изважда и никой не можел да го излъже в сметките.

– Добре ме научи, учителю! – смеел се той. – Никой не може да се мери с мен в сметките, а всеки ден ставам по-добър. Упражнявам се, събирам, изваждам и броя. Ето днес например преброих, че приятелите ми вече са сто хиляди и един. И това са само тези в столицата. Искаш ли да се хванем на бас, че съм ги преброил правилно?

– Хм! – усмихвал се учителят. – Броиш добре и сигурно нямаш грешка в броенето, но не съм сигурен в цифрите. Ще проверим заедно, но не днес, а когато му дойде времето.

Владетелят не разбирал нищо, но нямал време да се замисля над думите на учителя си. Трябвало да управлява, да брои, да събира и изважда и още хиляди и хиляди неща.

Един ден обаче, царуването му приключило. Недоволни придворни организирали преврат и го свалили от трона. Пожалили живота на сваления владетел, но го прокудили от царството за вечни времена.

Изгоненият цар се изкачил на първия хълм след границата и се обърнал назад. Времето било ясно и бившото му царство се виждало открай докрай. Виждали се пристанищата край морето, виждали се кулите на царския дворец и високите, винаги покрити със сняг планини на хоризонта. Гледката била прекрасна, но очите на бившият цар не я виждали. Били заети с нещо друго...

– Броиш нали? – усмихнал се учителят му. – Броиш тези, които те последваха в изгнанието. Броиш точно колко са истинските ти приятели. Е, днес не се нуждаеш от моята помощ. Нямаш нужда от проверка и каквато цифра изкараш, ще бъде вярна, защото днес е точния ден за това броене.