В едно царство накрай света от години вилнеел страшен разбойник. Разбойникът бил ограбил и убил много хора, като не жалел дори и децата. Грабел и убивал не защото нямал, а защото му харесвало. Грабел, убивал и се смеел на ужаса в очите на жертвите си.
Само че, един ден на разбойничеството му дошъл края. Заловили го и го изправили пред най-уважавания съдия в царството.
Изслушал съдията обвиненията, запознал се с доказателствата и накрая взел думата и адвокатът на разбойника:
– Обвиненията са справедливи, доказателствата са си доказателства, но искам да разгледаме нещата и от друга гледна точка – започнал адвокатът. – Искам да помислите, дали цялата вина е само на обвиняемия? Не са ли виновни и родителите му, които са го отгледали и са допуснали да се превърне в чудовище? Не са ли виновни и учителите му, които не са го научили, кое е добро и кое лошо? Не са ли виновни и приятелите му, които са го оставили, да избере този път? Моля уважаемият съд да помисли за това и да го вземе в предвид при определяне на тежестта на присъдата.
Съдията слушал внимателно адвокатът, а когато той приключил се усмихнал тъжно и казал:
– Сигурно не знаете, кой точно е човекът, който съдим днес? Е, той е мой брат. Дали родителите ни са виновни, че се е превърнал в звяр? Не зная, но те възпитаваха еднакво и мен и него. Учителите ни бяха едни и същи, а и приятелите ни бяха общи. Може би и аз съм виновен, че е избрал този път? Не зная... Зная само, че в този живот, всеки е отговорен за пътя, който избира, а в този съд всеки отговаря за своите дела.
Няма коментари:
Публикуване на коментар