Седмицата 31 2016

За първи път срещам сърна близо до града. За разлика от птиците, животните рядко идват толкова близо. Все пак тази година успях да видя още лисица и белка. Зайците и катеричките не ги броя.

Кактусите изчакаха да приключи отпуската ми, за да започнат да цъфтят. Лошото е, че тези се отварят напълно само през деня. Един ден красота, а вечерта се затварят.

Очаквам през другата седмица да се отворят цветовете на Gymnocalycium. Те са по-трайни, макар и по-дребни.

Няма да запомня с много тази седмица. Добре, че са почивните дни.

Седмицата 30 2016

Изтичат последните часове на почивката за тази година. От понеделник съм на работа. Опитах се през тази седмица да забравя всички проблеми и задачи. Не се получи, но колкото, толкова. Свикнал съм да се радвам и ценя дори кратките мигове, които са само мои.

Седмицата 29

Съвсем обикновена седмица. Започна с много слънце и добро настроение, а завърши с умора и мрачно време.

Седмицата 28 2016

Дойде време да почина малко. Обаче се чувствам като птица, която толкова дълго е била в клетка, че я е страх да полети.

Свърших малко задачи в къщи, но това не е почивка. Почивка обаче е ставането преди изгрева и посрещането на първите слънчеви лъчи. Поне за мен.

Лято е, но по нашия край сутрин винаги е студено, а студът ме кара да се чувствам жив. Студа и неповторимата светлина на лятото, която е навсякъде.

И птиците, които сутрин се събуждат.

Всъщност птиците трудно се откриват сред зеленината. Само сврачките са навсякъде.

Вече са отгледали и поколението си.

Щях да забравя и кълвачите. Неуморни и упорити.

Тази година забелязвам, че не виждам водните кончета. Пеперудите също са малко, а преди месец бяха на всяка крачка.

Седмицата 27 2016

Изгреви, изгреви и изгреви в последната седмица на юни.

А този е от July Morning.

Лятото наистина е тук.

Видях първите зреещи горски къпини.

А това е татул. Отровен е, но купийките със семената му са невероятно красиви зелени, разцъфнали и дори изсъхнали.