Нормално семейство

-Скъпа, ще вечеряме ли?
-О, не! Днес на обяд прекалих с високоенергийното меню и ще пропусна вечерята. Все се заричам да не опитвам новите храни, но когато излезеш с приятелки, не мога да откажа.
- Да си призная и аз си угаждам повече напоследък, но изразходвам енергията в работа и не ми личи...
-Искаш да кажеш, че на мен ми личи?!? Или, че не правя нищо?
-О, недей скъпа! Знаеш, че те харесвам, какво в първият миг, когато те видях! Зная, че имаш много задължения и се справяш блестящо. Какво щях да правя, ако не беше ти!
- Добре, но ми се стори, че чух критични нотки в гласът ти. Мисля, че мога да си позволя една лека вечеря в семейна обстановка.
-Къде е малкият?
-Ами не зная. Видях го преди час в градината с новият прислужник. Казах му да се пази от влагата, но той не ме послуша.
-Не ми харесва това. Постоянно са заедно, а не съм сигурен, че му влияе добре.
-И аз, но си мълча. Все пак ти предложи да го вземем. Всички имали, че и ние да не изоставаме. Сега ти се оправяй!
- Добре де. Признавам, че беше грешка, но и шефът има, а няма оплаквания. А нашият... Вчера видях малкият, вместо да прави изчисления по квантова физика, да чете! Представи си, да чете! И то не каквото и да е, а Книга. От тези старите от хартия, където се разказва само за глупости. Взех, му я, но след час беше намерил друга. Няма от къде да я вземе, освен от прислужникът.
-Да, малкият определено не е добре. Видях го да се заглежда по съседското момиче. Знае много добре, че са несъвместими модели, но ми сподели, че когато порасне щял да се ожени само за нея. Ужасно е!
- Даа... Определено не случихме на модел Прислужник. Или пък има заводски дефект, а ме уверяваха, че това е невъзможно. Лабораторията по генетика дава вероятност за отклонения едно на билион.
-Още утре ще го върнеш и ще си искаш парите!
- Не става! В договорът няма опция за връщане. Прекалено малък бил животът им и не дават гаранция. Мога само да го заменя, но трябва да изпиша куп бумаги.
-Тогава го замени. Дори и на загуба, но повече не искам Човек в къщи! Ако може да вземеш от онези малки пухкави топки. Котка ли, куче ли или нещо такова. Само да е с по-малко косми, че чиповете ми са алергични към косми. Освен това с чистенето се занимавам само аз.
-Мисля, че видях едно такова. Напълно без косми и много, много дребно. Само, че защо ни е нещо толкова безполезно!
-Защото си дал вече парите! Както винаги, нито ме питаш, нито приемаш съвети. Сега сам се оправяй. Виж намери малкия, а аз ще подготвя реактора за малка вечеря. Хайде де! Какво чакаш! Тръгвай , а след вечеря тримата ще седнем и ще посмятаме заедно. Отдавна не сме го правили, а ни беше традиция. Както във всяко нормално семейство.
-Да, скъпа!