Вавилонската кула

Цар Хам Соломон Давид IX Амон дьо Вавилон, гледаше многолюдната шарената тълпа пред себе си и гордост изпълваше сърцето му. Искаше му се да скача от радост , като дете, но за жалост не можеше. Зад него с приведени глави, стояха царете на хиляди царства от цялата земя. Много години му костваше, да накара и последният от тях да преклони глава. Понякога със сила, друг път с подаръци, трети път с лукавство, но беше успял. От години чакаше този миг и днес беше деня. Пое въздух, овлажни изсъхналите си устни и вдигна ръка.
-Скъпи, поданици и гости! Днес е денят, в който ще започнем велико дело. Ще осъществим мечтата на хиляди поколения. Ще построим кула до самите небеса. До днес само Боговете са стигали толкова високо, но АЗ, Цар Хам Соломон Давид IX Амон дьо Вавилон, съм по-могъщ от тях. Планът е готов, проверен и хиляди пъти пресметнат от най-добрият архитект. Материалите и строителите, са осигурени от моите приятели, царете на всички царства на Земята. Днес поставяме началото на дело, което ще ни направи равни на Боговете. Нека започнем!
Засвириха фанфари и един огромен мраморен блок, беше довлечен и изправен пред Царя.
-Нека днешните ми думи, бъдат издълбани в този блок!- заповяда той.- Блокът да се постави до входната врата и всеки, който пристъпва прага на кулата, да знае кой и кога я е построил.
Заповедта беше изпълнена и работата започна с невиждан ентусиазъм. Цар Хам Соломон Давид IX Амон дьо Вавилон ежедневно обикаляше и лично наблюдаваше строежа, който щеше да му донесе безсмъртие.
Мина месец и първия етаж, вече беше построен, когато една сутрин главният архитект, дотича уплашен и се просна по очи пред Царя.
-Ваше Величество, простете ми! Случило се е нещо лошо, непростимо и грозно. По вашият пример, всички царе са накарали да издълбаят имената им в блоковете на Кулата. Целия първи етаж е нашарен с надписи величаещи другите царе. Простете ми, Ваше Величество! Аз нямам вина за това.
Цар Хам Соломон Давид IX Амон дьо Вавилон се намръщи и първо реши да заличи всички надписи. После се сети, че така ще обиди другите царе, а сега те му бяха нужни. Не му се губеха нови години във войни и пазарлъци. Затова разпореди надписите да не се пипат, докато строежа завърши. След това, щеше да се разправи с нахалниците, искащи да откраднат от неговата слава.
Главния архитект радостен, че е спасил главата си, тръгна отново да надзирава строежа. Обиколи навсякъде, скара се на заместниците си , а след това отиде да вечеря. Завърна се на строежа в полунощ, водейки със себе си един роб. Избра внимателно една голяма колона и тишината на нощта беше нарушена от ударите на чука по длетото.
-Аз, Апет, главен архитект на цар Хам Соломон Давид IX Амон дьо Вавилон, проектирах сам тези прекрасна кула. Аз избрах мястото, аз очертах основите, аз подбрах материалите, аз организирах строителите и аз надзиравах строежа на това чудо на чудесата от начало докрай.
През следващите месеци кулата растеше, не с дни, а с часове. Цар Хам Соломон Давид IX Амон дьо Вавилон, доволно се усмихваше при всеки оглед на строежа. Само едно нещо помрачаваше радостта му. Като гъби след дъжд, по стени и колони, всеки ден се появяваха нови надписи. Всеки строител на кулата искаше да увековечи своето участие и издълбаваше името си, където му падне. Не помогнаха и наказанията. Нито боят с камшик, нито затварянето в подземията. Дори, когато няколко глави се търкулнаха под секирата на царския палач, надписите не спряха да се появяват.
Цар Хам Соломон Давид IX Амон дьо Вавилон, смени главния архитект, създаде специален отряд, от каменоделци, които заличаваха надписите, но не можеше да спре тази напаст. Смени няколко пъти охраната, но първата работа на новите пазачи, беше и те да издълбаят имената си.
Една нощ, един роб издебна охраната и се вмъкна в кулата. Знаеше, че рискува живота си, но това не го спря. Тихо се промъкна към една голяма колона, цялата проядена от надписи. Намери празно място, опря длетото и удари с чука....

Цар Хам Соломон Давид IX Амон дьо Вавилон, се събуди посред нощ, от силен грохот. Леглото му се тресеше и люлееше и той уплашен побягна на вън. Луната и звездите, бяха скрити зад тъмни облаци от прах, който се стелеше навсякъде. Кулата, неговата гордост, се и люлееше и разпадаше пред очите му. От нея, всяка секунда се отронваха нови и нови блокове, а накрая цялата конструкция рухна и настъпи непрогледен мрак. Цар Хам Соломон Давид IX Амон дьо Вавилон, се хвана за сърцето и дъхът му спря.
След месец, когато облаците с прах се разнесоха, оцелелите строители се върнаха. Дълго се ровиха из развалините, а след това заминаха за родните си места, носейки своето късче безсмъртие.


.