Страната на Драконите

Преди много, много векове, когато на Земята още се случвали приказки, хората се страхували само от едно нещо. Това не били Царете им, които били всемогъщи, но смъртни. Хората не се страхували и от магьосниците, защото всяка лоша магия, можела да бъде победена с добра. Не се страхували и от природните стихии, защото те отминавали бързо, а с времето се научили да се предпазват от повечето от тях.
Имало обаче нещо, което смущавало и дните и нощите им. Дори мисълта за него, изправяла косите им от ужас. Това били Драконите.
Никой не знаел, кога ще се появи поредният дракон. Спускал се от небето, или изскачал от някое езеро. Унищожавал без милост всичко изпречило се на пътя му, а хората дори не забелязвал.
Нищо и никой не можел да спре Дракон. Много юнаци опитвали, но загивали в страшни мъки. Цели армии, тръгнали на битка с някой дракон изчезвали безследно.
Хората опитвали всичко което знаели. Опитвали с хитрост и страшни оръжия, опитвали с магия или се опитвали да смилят драконите с дарове, но никой не успявал.
Драконът унищожавал всичко и изчезвал, както се бил появил. Никой не знаел къде живеят, но сред хората се носел слух, че зад девет планини в десета, се намирала Страната на Драконите.
Там живеели драконите, там излюпвали яйцата си и отглеждали малките си. Мястото приличало на пустиня, но драконите били сурови създания.
Мъжките дракони се интересували само от битките. Младите дракони едва дочаквали да укрепнат крилата им и напускали родния дом. Тръгвали по широкия свят, унищожавайки всичко изпречило се пред погледа им. След това се завръщали и с гордост споделяли подвизите си. Спорели, кой от тях е по-жесток и често стигали до битки помежду си.
Женските дракони били кротки създания. Били толкова кротки, че не можели да убият и муха. Не напускали никога Страната на Драконите и целия си живот прекарвали в грижа за малките дракончета. Със съпрузите си се срещали рядко, но били свикнали с това. Не познавали любовта и не страдали от дългите раздели.
Един ден обаче, когато се завърнал в семейното гнездо, един Дракон донесъл и малко увехнало цвете. Закачило се за бронята му при поредната битка и не го усетил, докато Драконката не го видяла.
-Аууу!- възкликнала тя.- Колко е красиво това, което си ми донесъл. Никога не съм виждала такава красота. Какво е това?
Драконът бързал за поредното събиране, където щял да се хвали с подвизите си, но решил да бъде учтив.
-Това е цвете! Хората го наричат маргаритка.- обяснил и поискал да се измъкне, но Драконката го задържала.
-Благодаря ти! Прекрасен подарък! Само не разбирам, защо ми го донесе.
Драконът се почесал по главата, но след това се сетил, какво правят хората в такива случаи.
-Защото те обичам!- рекъл и отлетял преди да последват други въпроси.
Отлетял без да знае, че с думите и действията си променил завинаги Страната на Драконите.
Драконката не знаела какво означават тези думи, затова грабнала цветето и изтичала до съседката, за да я попита. Съседката също не знаела, затова попитала майка си. Тя също не знаела, но си спомнила за една стара Драконка, която когато била млада, прекарала цял месец в страната на хората.
За радост на всички старата Драконка още била жива, а и си спомняла, какво е цвете и какво означава любов.
-Аууу! - изревала сърдито съседката.- Как така твоят хубостник ти носи цветя и ти се обяснява в любов, а моят не го прави?
-Аууу! - включили се и другите Драконки.- Нашите непрокопсаници също не са го правили никога.
Вдигнал се шум до небесата и всички Драконки се втурнали да искат обяснение. Драконите отбили първата атака, защото били заедно, но въпросите продължили при всяка възможност.
Скоро никой дракон не смеел да се върне без цвете в къщи. Само че, това не било достатъчно. Всяка драконка искала да и казват, че я обичат поне веднъж дневно. Искали и цветя, разбира се, а Драконите нямало как да откажат.
Вече нямали време за подвизи и хората си отдъхнали. Повече нито един Дракон не напуснал Страната на Драконите. За да осигурят достатъчно цветя, се хванали на работа и превърнали мястото в прекрасна градина.
Ако някой ден намерите тази страна, можете спокойно да се разходите по прекрасните и поля. Там живеят хиляди Дракони, но няма да ви забележат. Разделени по двойки, с преплетени опашки и криле, те се интересуват само от един от друг.
-Обичам те, мила!- казва Драконът и нежно откъсва едно цвете за любимата си.
-Обичам те, скъпи!- гука Драконката и заменя цветето с целувка.

Преди две три седмици видях една картинка във фейса с пожелание от Рени, да прочете приказка по тази картинка. На картинката бяха изобразени два влюбени дракона и приказката се оформи в главата ми. Става бързо, но след това идва сложният момент. Трябва някой да запише думите, а напоследък съм се захванал с нещо важно за мен и все не оставаше време.
Докато се тутках, Gloxy- Floxy, вече беше изпълнила желанието с прекрасната приказка:

Влюбеният дракон

Когато все пак намерих време, за да запиша моята приказка, както винаги излезе нещо различно от това, което беше в началото. Все пак на мен ми хареса и това я спаси от кошчето.