45 години не стигат

Човек и добре да живее един ден сe събужда, поглeжда календара и установява, че е навършил 45 години.
Преди това, разбира се е бил на 18, на 25, 30, 33 и 40. Всеки минава по този ред. И аз не правя изключение.
Спомням си, че докато навърших тридесет помнех отлично на колко точно години съм. След това, когато ме попитаха, се замислях, а днес броя на пръсти.
Не е от отслабване на паметта. Просто вече не бързам за никъде, не бързам да порасна, нито пък да остарея.
Знам какво съм пропуснал досега, знам и какво мога да наваксам. Донякъде завиждам на по-младите и няма защо да го крия, но това е рядко, просто мигове на отпускане.
Знам, че няма начин да върна времето, но пък пред мен има още дълъг път. 45 години са и много и малко. Поне на мен не ми стигат, за да кажа, че няма какво още да направя в този живот. ( Не, че вярвам ,че има прераждане де : ))). )
Спирам до тук, защото ще почна да правя равносметка, а съм казал, че ще я оставя за новата година.
А вас приятели, които минете от тук, вместо с торта и питие ще почерпя с една песен. За всеки от вас, който се чувства богат с това което има.
Аз има своят прозорец и това е светът. Целият свят е един прозорец. Дали ще го отворя и накъде ще погледна зависи от мен. Има красиви, но има и грозни неща. Всичко е там, но ако виждаш тъмното небе, а не звездите значи си сляп. Всеки ден, когато отворя очи ги виждам и не са ми омръзнали. Знам и че никога няма да ми омръзнат, независимо от броят на годините.



.