Как се пише

Една сутрин Заекът, седял на брега на поточето и хвърлял малки камъчета в него. Правел го всеки ден, а след това се разхождал дълго по горската пътека. След обяд прекарвал час два в сън, а вечер се отбивал на поляната край реката, да научи новините от гората и да си побъбри с другите животни.
Денят бил хубав и Заекът се усмихвал доволен. Понечил да хвърли последното камъче, но една въздишка зад гърба му го стреснала.
Обърнал се и видял Таралежа, който смутено пристъпвал от крак на крак.
-Какво има, Ежко? Защо стоиш, като на тръни?
-Искам да те питам нещо, Зайо, но ми е неудобно.- смутил се още повече Таралежът.
-Питай смело, Ежко! Ако зная отговорът, ще ти помогна. Нали сме приятели?
-Приятели сме, но въпросът ми е малко специфичен. Ти си известен писател, Зайо. Написал си много книги и всичките хубави. Не зная как го правиш, защото никой не те е видял, когато пишеш, но сигурно е трудно и отговорно. Иска ми се и аз да можех, като теб. Имам някои идеи, но не зная как да ги напиша. Би ли ми помогнал да се науча?
-Но, разбира се, Ежко!- засмял се Заекът.- Писането е нещо лесно и всеки го може. Отнема много време, но през по-голямата част от него нищо не правиш. Ето например, процесът на хвърляне на камъчета в поточето, е част от писането.
-Но, как така, Зайо?- не повярвал Таралежът.- Аз също съм хвърлял камъчета, но нищо не съм написал. Сигурно нещо бъркам, затова ако може да ми обясниш, от самото начало как става. Без да пропускаш нищо, което трябва да правиш.
-Добре!- съгласил се Заекът.- Такаааа.... От къде да започна? Първо за да пишеш, ти трябва лист хартия и молив. Може и да не е молив, но е по удобно, защото можеш и да изтриеш и коригираш написаното. Като споменех триене, три трябва и гума. След това.... След това сядам и чакам.
-Чакай, Зайо! - прекъснал го Таралежът.-Едно по едно. Нося си молив, гума и лист. Трябва ли да са специални?
-Тези стават.- засмял се Заекът.- Само, че не ги стискай така. Просто трябва да са наблизо, за да са готови, когато дойде писането. Сега да поседне и да го чакаме.
Седнали заедно на брега на поточето и зачакали.
-Зайо, ама кога ще дойде писането?- попитал Таралежът след пет минути.
-Не зная. Когато дойде тогава. Може да дойде след минута, или пък да не дойде цял месец.
-Зайо, ами ако хвърля камъче в поточето, дали ще помогне?
-Понякога помага, друг път не. Писането идва, когато иска. Но пък хвърлянето на камъчета ми харесва. Нека опитаме.
Събрали камъчета и започнали да ги хвърлят в поточето, но писането не идвало.
-Ама, Зайо!- въздъхнал Таралежа.- Като не идва какво ще правим?
-Можем да се поразходим. -предложил Заекът.- Харесва ми да се разхождам.
Двамата тръгнали да се разхождат, но скоро таралежът се изморил.
-Зайо, ами ако разходката не помага, тогава не можем ли пак да седнем и да чакаме. Хей там, под дъба има чудесна сянка. Дали ако седнем там, писането ще ни намери?
-Ще ни намери, разбира се. Иска ли да намери някой, винаги го намира.
-Ами освен чакането, не можем ли да направим още нещо?- попитал Таралежът, когато се разположили на сянка.
-Ами не зная. -замисли се Заекът.- Понякога, докато седя броя мухите и помага.
-Добре!- оживил се Таралежът.- Ето една муха там. Една... Само,че няма други. Може ли да я броя, няколко пъти.
-Може! Аз съм броил мухи и когато е нямало нито една.
Скоро на Таралежът му омръзнало и да брои мухата. Писането не идвало и не идвало.
-Кажи още нещо, Зайо. - примолил се Таралежа.- Цял ден чакаме писането, а не идва и не идва. Нямаш ли някой секрет, за да го извикаш по-бързо?
- Не зная, Ежко. - замислил се Заекът.- Всичко ти казах, но основното е чакането. Понякога докато чакам се и почесвам. Може и това да помага.
Таралежът се засмял и се почесал, но забравил за бодлите и наранил пръста си.
-Аааааааааааа! Зайо! Отказвам се! Днес целия ден ми отиде в чаконе, а писането го няма. Първо чаках и хвърлях камъчета, после чаках и се разхождах, след това чаках и броих мухите, а накрая само чаках. Чаках си нещо, което дори не съм виждал. Накрая се нараних, докато се почесвах. Ако разкажа на някого, какво съм правил, ще си умре от смях.
-Готово!- засмял се Заекът.- Ето, че писането дойде. Имаш история и само трябва да я запишеш. Хей, къде отиваш? Цял ден, чакаше писането, а сега бягаш. Ежко, сетих се още нещо. Може да не е лист и молив. Аз в къщи пища и на пишещата машина и на лаптопа. Не е важно. Важното е когато писането дойде, да не го пропуснеш.
Таралежът, обаче не чул виковете. Намръщен крачил бързо към дома си. Дори не забелязал, че е забравил листа и молива си.
Заекът погледал още малко след него. След това се прозял, почесал се, взел листа и молива и записал историята.
Така, де. Писането идва когато си иска, а когато дойде, трябва да се използва момента. Иначе само седиш.