красива, тъжна и сама.
Усмивка ѝ дарих и топлина,
а тя стопи се и умря.
Стопи се бързо, без да ми разкаже,
как от небесата тъмни бе дошла.
Родена горе в тишината
от звезден прах и облачна мъгла.
Родена близо до звездите,
видяла Богове и чудеса,
на път поела със сестрите си
от Горната към Долната земя.
Пътували дълго, красиви и млади
и вятърът в шеметен танц ги въртял.
Щастливи във вихъра, те не разбрали,
че време дошло е за последния бал.
Снежинка кацна на ръката ми,
красива, тъжна и сама.
Усмивка ѝ дарих и топлина
и я превърнах в светлина.
Няма коментари:
Публикуване на коментар